Грегорианското пеене

Грегорианско пеене, или грегориански хорал (итал. canto gregoriano) е общото наименование на едногласните богослужебни песнопения на Католическата църква. Името му е свързано с личността на папа Григорий Велики (†604) [1]. Съгласно преданието, папа Григорий Велики съставил антифонарий – кръг от канонизирани песнопения, разпределени в рамките на църковната година.

Грегорианското пеене е резултат от подбора, преработката и уеднаквяването на различните богослужебни напеви, възникнали в Рим и в местни центрове на християнското пеене, в съответствие с целите и естетическите критерии на Римската църква [2]. Мелодически източници на грегорианския хорал са синагогалната музика (антифонна псалмодия), сирийската и византийската (химни) и късноантичната музика [3]. Този вид пеене е съдействало за укрепване на духовната хегемония на Католическата църква и нейното обединение около папския престол. Първоначално източник на текстовете за грегорианското пеене е била Библията (преди всичко Псалтирът), като постепенно са добавяни и редица други текстове – жития на светиите, трудовете на ранните отци на Църквата. Езиковата основа, върху която се е развило грегорианското пеене, е тази на латинския език [4].

По начин на изпълнение грегорианското пеене се подразделя на антифонно (редуване на две групи певци) и респонсорно (редуване на солист с пеене на хор). В грегорианския хорал няма използване на музикални инструменти – тази музика е вокална, или акапелна.

Грегорианското пеене е строго едногласно. Едногласното изпълнение подпомага по-лесното възприемане на изпълнявания текст, като едновременно с това символизира и единението на чувствата и мислите на вярващите. За грегорианското пеене са характерни строгост, сдържаност на мелодията и подчинението й на текста; плавното и постепенно движение на гласа.

Музикалната същност на грегорианския хорал е изразена главно чрез две музикални средства – лад [5] и ритъм [6]. Ладовата основа на грегорианския хорал е октоихът – система от осем лада (напеви, модуси), окончателно оформени към края на 8 вeк [7] Музикологът Стоян Брашованов свидетелства, че към четирите автентични гами от времето на папа Григорий, през 9 век под византийско влияние са добавени още четири. По-късно, според него, се добавят още две тонови стълбици, представящи нашите мажорна и минорна гама [8]. Проблемът за ритъма в грегорианския хорал е един от най-трудните, като по този въпрос съществуват различни гледни точки [9].

Най-ранните запазени ръкописи с грегорианско пеене, които съдържат ненотирани текстове на песнопения, датират от края на 8 век. В други ръкописи от 8-9 век е указан и съответният църковен лад, по който да бъде изпълнено песнопението. Първите нотирани грегориански песнопения датират от 9 век [10] и са фиксирани с помощта на безлинейна невмена нотация [11], върху основата на която през 12 вeк възниква линейната квадратна нотация.

Разнообразните видове грeгорианско пеене се обединили в месата – най-цялостната и интересна от музикална гледна точка част от католическото богослужение. Въпреки че е замислено като нещо напълно устойчиво и неизменно, грегорианското пеене претърпяло промяна и развитие във времето. Около 9 в. върху основата на грегорианското пеене възникват най-ранните форми на култовото многогласие. В хода на по-нататъшното развитие на църковното многогласие, значението на напевите на грегорианското пеене отпада; разрушава се и системата на средновековните ладове [12].

Грегорианското пеене отрано намира добър прием в западния християнски свят и особено в англосаксонските страни – най-вече в Ирландия. За разпространението му се основават певчески школи (schola cantorum), някои от които сами обогатяват и разширяват канонизираното от папа Григорий Велики пеене [13].

В края на 19 в. в западноевропейските страни – преди всичко във Франция – възниква движение, насочено към реставрация на старинното римско богослужение и ранните форми на грегорианското пеене [14].  Започват да се преиздават старинни ръкописи, дискутират се въпроси, свързани с ритмиката на грегорианското пеене, възникват различни „школи” по интерпретирането му. През 1963 г. Вторият Ватикански събор определя грегорианското пеене като „свойствено за римската литургия пеене”, но заедно с него позволява използването по време на богослужение и на други видове църковна музика, в това число и вокално многогласие [15].

В своя реч по случай концерт на старинна църковна музика, състоял се в Сикстинската капела на 28 юни 2006 г., папа Бенедикт XVI отбелязва, че композиторите, създаващи литургическа музика, са длъжни да следват „великата традиция на грегорианския хорал и свещената полифония” [16]. Трябва да се спомене, че в съвремието съществуват музикални проекти, които използват в звученето си грегориански напеви (проектът „Енигма”, групата „Gregorian” и др.).

Както отбелязахме, византийската музика (едногласната православна музика) е един от мелодическите източници за грегорианското пеене [17] (да не забравяме, че Византия, която оцелява след епохата на варварските нашествия, довели до изчезването на Западната Римска империя през 5 век, е център на духовна и материална култура). Това обяснява редица сходства в двата вида пеене: древният произход, специфично осмогласие, монодийност (едногласие) и акапелно изпълнение. Отчитайки факта, че римокатолиците (които същевременно са направили много нововъведения) дават предимство на старото си грегорианско пеене, ние също не бива да пренебрегваме нашето едногласно пеене, като му отдаваме дължимото.

„Много бих съжалявал ако музиката ми само забавлява слушателите: аз съм се стремял да ги направя по-добри” [18]. Това са думи на композитора Георг Фридрих Хендел (†1759). Църковната музика (и най-вече древните й форми) служи най-пряко и ефективно именно на тази цел – да облагородява душите и да въздига погледите на хората към Този, Който е на небесата.

Бележки

1.Св. Григорий Велики Двоеслов, папа Римски е почитан и в Православната Църква (12 март). Нему се приписва и окончателното съставяне на литургията на преждеосветените дарове.
2.http://www.belcanto.ru/grigorianskoe.html
3.http://www.toletanus.ru/?id=bibliotheca.read.2.Grigorianskij_xoral
4. http://www.belcanto.ru/grigorianskoe.html
5. Система от тоново-височинни връзки. Тук става въпрос за т.нар. старинни ладове, които носят древногръцки наименования: дорийски, фригийски, лидийски и др.
6. Ритъмът се изразява в закономерното съотношение и редуване на тоновите трайности.
7. http://www.toletanus.ru/?id=bibliotheca.read.2.Grigorianskij_xoral
8. Срв. Брашованов, Ст. История на музиката. С., 1946, с. 29-30.
9. За повече информация вж. http://www.toletanus.ru/?id=bibliotheca.read.2.Grigorianskij_xoral
10. Според някои специалисти нотирани грегориански песнопения има още в 8 в. Съществува и твърдение, че по времето на папа Григорий Велики е имало нотно писмо.
11. Под невми обикновено се разбират специалните нотни знаци, с които едногласната християнска музика на средновековието е била записвана от 8 в. нататък. На първо място терминът се използва за обозначение на нотацията именно на грегорианския хорал („латински невми”). Особена невмена близост показват латинските и византийските невми. Проф. Константин Флорос застъпва тезата за произхода на латинските невми от византийските. Според него „Рим е възприел хоралната нотация с дадени изменения директно от Византия”. Срв. Флорос, К., Въведение в невмознанието. Средновековни нотни системи. С., 2006, с. 21, 170-173.
12. http://www.belcanto.ru/grigorianskoe.html
13. Срв. Брашованов, Ст. Цит. съч., с. 28-29.
14.През втората половина на 19 в. и най-вече през 20 в. манастирът Солем (Франция) се превръща в световен изследователски център на богослужебното пеене на католиците – грегорианския хорал.
15.http://www.belcanto.ru/grigorianskoe.html
16. http://www.toletanus.ru/?id=bibliotheca.read.2.Muzyka_cerkovnaja
17. Което е забележимо и на нотационно ниво. Вж. т. 11.
18. За композиторите от бароковата епоха целта на музиката е била духовното възвисяване на хората.