Изгубеният рай, или за неземното в Моцартовата музика
(260 години от рождението и 225 години от смъртта на композитора)
„Само в Моцарт, и буквално, и иносказателно, т.е. в райското детство, е защитата от бури. Да, това понякога е трудно, но за това трябва да се борим… Наскоро по радиото чух част от концерт на Моцарт. И всеки път с изумление узнавам отново тази яснота, златния, изгубен от човечеството рай”. Това са думи на отец Павел Флоренски [1], написани докато се е намирал в Соловецкия лагер [2].
За вярващия човек словосъчетанието изгубен рай винаги носи някаква сладост, някакъв спомен за нещо, което е било предопределено за човека, а той е „проиграл”. Така нашият праотец Адам, вкусвайки плода на греха, е изгубил рая – „древната наслада”. И от тогава до ден днешен милиони човешки същества отправят взора си към небесното отечество – дома на Отца. Благодарение на Христовата саможертва раят отново е отворен за човека, на когото е дадена възможността да вкуси райската наслада още тук – през време на земния си живот. Това се осъществява най-вече посредством прякото благодатно въздействие на Бога в Неговата света Църква. Отблясъци на това въздействие се откриват и във високите образци на изкуството, защото когато културата е истинна, тя „намира своите литургични начала дори и извън литургията.” [3]
Тази година се навършват 260 години от рождението и 225 години от смъртта на композитора, който „взривява своя ХVІІІ в. и прекрачва смело в бъдещето” [4]. Моцарт се ражда в австрийския град Залцбург в семейството на музиканта Леополд Моцарт. Детето-чудо идва на бял свят в деня, когато се чества великият светител Йоан Златоуст – 27 януари 1756 г., откъдето е и името му Йоан Хризостом Волфганг Теофил (на италиански Амадей – „обичащ Бога”). Този факт насочва мисълта на вярващия към това, че небесен застъпник и закрилник пред Бога за композитора е Златоустият проповедник.
Под ръководство на своя баща гениалното дете твърде рано проявява талантливите си заложби – още на 4-годишна възраст започва да съчинява музика, да свири на клавир [5], цигулка и орган. През 1762 г. бащата Леополд представя малкия Моцарт и сестра му (също талантлива пианистка) в кралските дворове на Мюнхен и Виена. През 1763 г. се състои продължителното им пътуване в Южна и Източна Германия, Белгия, Холандия, Южна Франция, Швейцария до Англия; два пъти ходят в Париж. Навсякъде се радват на възторжените похвали на изисканата публика. На 12 години Моцарт пише първите си опери. На 14 години Волфганг е награден с папския орден „Златна шпора” и е избран за член на Филхармоничната академия в Болоня [6]. В Болоня с обучението на малкия Моцарт се заема падре Мартини, член и ръководител на Болонската филхармонична академия.
Моцарт е твърдял, че музиката идва към него като поток; че не чува отделните части на произведението, а неговата цялост. „Всичко това се случва в мен като вълшебен и грандиозен сън. Как става така, че аз не забравям това, както се забравя сън? О, сигурно, това е най-безценният дар, за който съм длъжен да благодаря на моя Създател” [7].
Моцарт е универсален композитор. Огромното му творчество обхваща почти всички композиционни форми, видове и стилове. Сред стотиците негови произведения намираме редица симфонии, концерти за цигулка, концерти за пиано, концерти за духови инструменти, сонати, фантазии, вариации, концертни арии, вокални дуети, терцети, над 20 опери, над 15 меси, прочутия му Реквием (в който според Павел Евдокимов „чуваме гласа на Христос” [8]) и много други църковно-музикални творби [9]. Изтощен от крайно творческо пренапрежение, материални лишения и несгоди, на 5 декември 1791 г. Моцарт почива във Виена на 35-годишна възраст. Погребан е в гробището за бедни в общ гроб. Съществува легенда, че композиторът Антонио Салиери е отровил Моцарт от завист. Мнозина отричат достоверността на това твърдение. Дори през ноември 2015 г. в архивите на чешкия Музей на музиката е била открита кантата – общо дело на Моцарт и Салиери, която е изпълнена за пръв път тази година [10]. Откритието на това произведение навежда на мисълта за приятелство между композиторите.
През по-голямата част от живота си Моцарт е бил на църковна служба. И макар че е имал конфликти с работодателя си архиепископ Колоредо, той е бил дълбоко вярващ човек. В писмо до баща си Леополд той пише: „Аз винаги мисля за Бога, признавам Неговото всемогъщество и се боя от гнева Му. Но знам и любовта Му, съчувствието и състраданието Му към тези, които е сътворил. И Той никога няма да остави тези, които Му служат”. Игумен Петър Мещеринов отбелязва: „Религиозността му е била, както и всичко в живота му, жива и неформална; тя не е могла да се ограничи само с ритуалната страна на Католическата църква, към която е принадлежал композиторът (от писмата му е видно, че той често се е изповядвал и причастявал); той постоянно е търсел нравствен и духовен смисъл на живота.” [11] Несъмнено огромният музикален дар у Моцарт е бил талант, поверен му от Бога и развиван с Неговата благодатна помощ. Моцарт е дал плод от своя талант в пълна мяра – неговият плод е 100 (Срв. Мат. 13:23).
Моцартовото изкуство не издига на пиедестал демоничното и злото – каквото изкуство например Гогол описва в повестта си „Портрет”. Разглеждайки прекрасно устроения свят, ние достигаме до познанието, че светът има своята първопричина извън себе си (т. нар. космологическо доказателство за Божието битие) и че само Бог притежава премъдрата и творческа сила, способна да сътвори от нищо хармоничния порядък в света (т. нар. телеологическо доказателство). Тази истина е изразена лаконично от св. пророк и цар Давид – „Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта” (Пс. 18:2). Нека не звучи крайно, но би могло да се твърди, че самото съществуване на такъв музикален гений като Моцарт предполага съществуването на Творец, всесъвършен и превъзхождащ във всичко надарените от Него творения. Несъмнено Бог изпраща Свои посланици в скръбния и печален свят, които да разсеят тъмните облаци над човечеството. Когато слушаме произведенията на австрийския класик, се докосваме до хармония, изваяна сякаш от Божията десница. Според съвременния руски пианист Алексей Володин композитори като Шуман, Бетовен или Моцарт „в момент на творчество са се издигали над себе си, всеки от тях е преодолявал в себе си човешкото, ставал творец, във всеки от тях се появявало нещо божествено” [12].
Макар че винаги са съществували и ще съществуват високо издигнати творци на музикалното изкуство, внасящи живителни струи в него, не може да не отбележим, че в днешния свят има сериозен недостиг на музика от мащаба на Моцартовата. Затова в известен смисъл може да се говори за изгубен рай и в областта на музикалното изкуство – нещо, което е отминало, но пленява душите ни и ги кара да мечтаят. Ненапразно Чайковски твърди, че по негово дълбоко убеждение „Моцарт е висшата, кулминационна точка, до която красотата е достигнала в сферата на музиката”. Определено може да твърдим, че в съвременната музика (както и във всяка музикална епоха, разбира се) съществуват течения, които не покриват критериите за висококаратно изкуство. Волоколамският митрополит Иларион (Алфеев) споделя, че интересът към класическата музика у широкия слушател не е много висок. „Това е свързано – според митрополита – с господстването на масовата култура и популярната музика, която е по-лесна за възприемане… При изпълнение на такава музика ангелите отсъстват, а може би дори затискат ушите си.” [13]
Според съвременни изследвания музиката на Моцарт оказва лечебно въздействие върху хората, а също така ги прави и по-интелигентни. Игумен Петър Мещеринов твърди, че музиката на Моцарт „утешава, възвишава и очиства душата. „Да слушаш Моцарт е като да дишаш свеж въздух през зимно утро в слънчева гора”14. Кардинал Йозеф Ратцингер, станал по-късно папа Бенедикт ХVІ, споделя, че когато „слушаме Бах или Моцарт, и в двата случая усещаме великолепния начин, по който Gloria Dei ни казва: мистерията на непрекъснатата красота е тук и ни оставя по-истински и по-живо да почувстваме Божието присъствие, отколкото това би могло да се случи при много проповеди.” [15]
Св. Григорий Ниски в свое поучение за Христовото Възкресение свидетелства: „…тогава [при грехопадението] сме били смъкнати от небето на земята – сега Възкръсналият ни направи небесни… тогава за престъпление сме били изгонени от рая – сега чрез вяра се заселваме в рая!” [16] Благодарение на Христовата кръстна саможертва и всеславно Възкресение от гроба човечеството отново е получило достъп до изгубения рай, мястото, в което царува вечната красота и правда. Швейцарският протестантски богослов Карл Барт споделя: „…когато отида на небето, първо бих потърсил Моцарт…” [17]. Хармоничната Моцартова музика насочва слушателите към възвишеното и красивото. Тя е отблясък на онази вечна красота, към която се стремят всички вярващи, защото „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (Ис. 64:4; 1 Кор. 2:9).
Бележки
1. Отец Павел Флоренски (1882-1937) е личност с разностранни интереси – богослов, религиозен философ, учен, поет. През 1937 г. е разстрелян в Соловецкия лагер.
2. „Богословие и музыка. Три речи о Моцарте“
3. Евдокимов, П. Изкуството на иконата – богословие на красотата. С., 2011, с. 82.
4. „Неостаряващ гений – 260 години от рождението на Моцарт“
5. Клавишно-струнен инструмент.
6. „Вольфганг Амадей Моцарт“
7. „250 лет со дня рождения Моцарта“
8. Евдокимов, П. Цит. съч., с. 82.
9. Срв. Брашованов, Ст. История на музиката.С., 1946, с. 95-100.
10. Per la ricuperata salute di Ofelia
11. „250 лет со дня рождения Моцарта“
12. „Вольфганг Амадей Моцарт“
13. „Митрополит Волоколамский Иларион освятил Большой зал Московской государственной консерватории“
14. „250 лет со дня рождения Моцарта“
15. „Музика и литургия“
16. Ибришимов, Г. Духовни бисери от светите отци. Проповедническа антология. Б.м.,1992, с. 234.
17. „Трудният Моцарт“
