Когато сънят е музикално озарение свише



Сънят е времето, определено от Бога за възстановяването ни. Знаем, че една трета от живота ни минава в сън.

От страниците на Библията са известни случаи, когато Бог е говорил на избраниците Си по време на сън. Такива са случаите с патриарсите Авраам (Бит. 15:12), Иаков (Бит. 28:12), Йосиф (Бит. 37:6), по-късно – пророк Даниил (Дан. 7:1). В Новия Завет четем за ангелското посещение по време на сън на св. Йосиф Обручник, от което той разбрал за опасността, застрашаваща живота на Богомладенеца [1]. От друга страна, сред библейските послания откриваме и стихове, които предупреждават тъкмо за обратното – да не се доверяваме сляпо на някои сънища [2].

И все пак в историята на човечеството са известни и случаи за редица открития, присънили се на своите откриватели. А дали би могло сънят да е средство, чрез което човекът получава музикално озарение свише? Съществуват ли случаи, при които хора да са получавали по време на сън музика директно от Бога?

От житийната литература научаваме за преподобния Роман Сладкопевец (5-6 в.), роден в Сирия, автор на много кондаци – особен вид богослужебни песнопения. Той бил ревностно вярващ, но без особени възможности да чете и да пее, за което служители на църквата, в която служел – цариградската „Св. София”, го подигравали. Те, подбудени от завист (заради разположението на тогавашния патриарх Евтимий към Роман), успели да го изложат пред императора и многобройния народ, дошъл на богослужение в навечерието на Рождество Христово. През нощта св. Роман видял в сън Божията майка, която му дала свитък, като му заповядала да го изяде. На другата сутрин, когато отишъл в храма, св. Роман запял чудното песнопение за Рождество (което пеем и до днес): „Днес Дева ражда Свръхестествения и земята поднася пещера на Непристъпния. Ангели с пастири славословят, а мъдреци със звездата пътешестват, защото заради нас се роди Отроче младо – Предвечният Бог!“ Присъстващият на богослужението патриарх запитал Роман откъде знае това прекрасно песнопение. Св. Роман му разказал за посещението на Божията майка. От неграмотен, св. Роман станал вдъхновен творец на текстовете и мелодиите на многобройни църковни химни. Заради тези му качества и заслуги той бил наречен Сладкопевец.

В своите мемоари френският композитор Хектор Берлиоз (†1869) разказва, че една нощ чул симфонията, която от дълго време мечтаел да запише. Когато се събудил и решил да я запише, различни житейски несгоди и материални затруднения го обезсърчили в започнатото дело. „Но другата нощ – пише Берлиоз – упоритата симфония ми се присъни отново и пак прозвуча в главата ми (…) понечих да стана, но отново ме задържаха мислите от предния ден и този път аз не отстъпих на изкушението; оставаше ми само надеждата да забравя. Най-после заспах отново и когато се събудих сутринта, наистина не си спомнях вече нищо от този сън” [3]. Тук трябва да признаем, без да съдим композитора, разбира се, че присънилата му се музика, си е останала завинаги отвъд земната реалност, нямаща възможността да прозвучи и спечели почитатели. Колко ли такива „неродени деца на музикалното изкуство” не са могли да получат шанса да видят земния музикален свят?!…

В едно интервю вярващият руски диригент Максим Шостакович, син на композитора Дмитрий Шостакович (†1975), казва, че според него великите композитори записват вече съчинената от Бога музика. „Между другото – продължава Максим – това го има в писмата на баща ми. Той пише: докато спях през нощта, чух част от симфонията. Станах сутринта и я записах“.

В стихотворението си „Музика” руският писател Борис Пастернак е описал много точно усещането за съня като състояние на музикално озарение свише: „Така на свещи, вдъхновен,/ забравил за живота хитър,/ записва своя сън Шопен/ на черния протрит пюпитър” (превод: Кирил Кадийски). И наистина – със своята красота, нежност и мечтателност музиката на полския композитор Шопен е като някакъв сън, придобил материална реалност върху нотните листа.

От по-ново време е известен случаят с появата през 60-те години на миналия век на емблематичната песен „Вчера” (Yesterday) на Бийтълс. Според автора на песента Пол Маккартни тя му се присънила, а когато се събудил, помислил, че някога е чувал тази мелодия, заради което се усъмнил в авторството си. Едва по-късно той решил да я обяви за своя.

Вероятно би възникнал и въпросът – а трябва ли човекът, на когото е откровена дадена красота, да бъде съзнателно вярващ. Разбира се, преданият на Бога е озарен от Неговата благодат в пълна мяра. Но вероятно не във всички случаи дарените с талант са проникнати от искрена вяра (доколкото е в нашите компетенции да преценяваме тези неща). Да не забравяме думите на Писанието, че Творецът „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.” (Мат. 5:45). Както и словата на древния християнски мислител и теолог Тертулиан (2-3 в.): „Човешката душа по природа е християнка.” Бог избира своите посланици по различни причини; Той претегля делата и мислите на всеки и знае кому какво да даде.

Това, което прави впечатление в историите с явената по време на сън музика, е това, че те сякаш още повече засвидетелстват силата и премъдростта Божия. За обикновения ум е напълно разбираемо и логично човек да ражда идеи и да постига прозрения по време на интензивна творческа работа в будно състояние, но не и когато спи, тъй като сънят е несъзнателен акт. Добър повод да си спомним още веднъж думите в Писанието: „…силата Ми се в немощ напълно проявява” (2 Кор. 12:9).

Дали защото са се намирали в обятията на тази своеобразна смърт (Оскар Уайлд нарича смъртта сестра на съня), доближаваща ги до Вечното, спящите творци са били по-способни да изобразят непреходното? Освободили се от дневните грижи, вдъхновените творци вероятно са могли през сънния си покой да се докоснат до истинската красота, озаряваща грешния свят. Може би в сънното безмълвие душите на творците са по-възприемчиви и открити за музикални откровения? Във всеки случай (като правим нужното разграничение между църковната и светската музика), трябва да отбележим, че гореизброените истории насочват мисълта ни към разнообразните намеси в човешките дела на десницата на Всевишния; към това, че Неговото вдъхновение докосва хората без оглед на националната им принадлежност и времето, в което пребивават в „цялата нощ на сегашния живот”, очаквайки „светлия ден (…), когато Съдията на всички ще дойде със слава, за да въздаде на всеки според делата …” (из молитва на св. Василий Велики).

 

Бележки

1.Виж „Трябва ли да вярваме на сънищата“.
2. Пак там.
3. Хектор Берлиоз. Мемоари. С., 1976, с. 351-352.

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: