Кои са авторите на високите образци на древната църковна музика
Коренът на наименованието „музика“ произхожда от гръцката дума μουσική – изкуство на музите. Музите от старогръцката митология са богини, покровителки на изкуствата и науката. От това е видно, че представите на древните за изкуството, в частност за музиката, са свързани с особено покровителство и вдъхновение от страна на по-висши същества от хората. Творците са чувствали, че певческото изкуство не „извира” от тях самите или поне – не само от тях.
От историята на богатата европейска музикална култура е известно, че в продължение на векове музиката е била феномен, свързан главно с Църквата. Под храмовите куполи са се изпълнявани вдъхновени произведения на музикалното изкуство, прославящи Небесния Творец. Видни музикални творци са подчертавали, че Бог е Този, Който дава талантите, следователно благодарността за въздействащата сила на дадено произведение трябва да се отправя към Него. Композитори като Бах и Хендел са подписвали музикалните си произведения Soli Deo gloria – Само на Бога слава.
На Изток в продължение на много векове творчеството на църковните музикотворци и зографи остава анонимно. „Древните мелодии живеят в Църквата, записвани и най-вече – предавани от учител на ученик.” [1] Фактът на анонимното църковно творчество сочи, че християнските автори са считали произведенията си преди всичко за нещо, благословено и вдъхновено от Бога и завещано от техните предшественици – вярно потвърждение на Христовите слова: „Без Мен не можете да вършите нищо.”(Йоан 15:5). От древната история на Църквата е ясно, че още в зората на християнството песнопенията са били неотменна част от богослужебните събрания. Вярващите са изпълнявали песнопения, в които са полагали основните си верови истини. Постепенно църковно-песенното творчество е нараствало, достигайки съвършени музикални форми, затрогващи и до днес умовете и сърцата на вярващите. Съществуването на многобройните прекрасни произведения на православната музика ни кара да си отговорим на въпроса: чие произведение са те? Кой е техният автор? Дали са човешки постижения, плод на творчески нагласи и непрестанен труд, или пък са вдъхновени от Божията благодат с цел да подкрепят хората в духовния им устрем?
Съвременният руски пианист Алексей Володин изказва мнение, че композитори като Шуман, Бетовен или Моцарт „в момент на творчество са се издигали над себе си, всеки от тях е преодолявал в себе си човешкото, ставал творец, във всеки от тях се появявало нещо божествено.” [2] Известният богослов Павел Евдокимов твърди, че в Реквиема на Моцарт „чуваме гласа на Христос и нашето извисяване придобива литургическата ценност на Неговото присъствие” [3]. Безусловно, тези надземни творчески признаци са характерни във висша степен за високите форми на православната сакрална музика, чиито цели главно са прославянето на Твореца на небето и земята и създаване на молитвено настроение сред вярващите.
Един от основните постулати на християнството гласи, че Бог не може да спаси човека насила, против волята му. Нужно е и самият човек да пожелае това. „В явлението Христос никой не насилва човешката съвест. Религията на Голгота е религия на свободата.” [4] Тази синергия е необходима предпоставка и за творчеството на църковната музика. Макар че Бог излива благодатните Си дарове и таланти, Той очаква от обдарения човек съответна реакция – молитвен труд и творческа съсредоточеност. Така посредством разработването на дадените му таланти творящият човек се уподобява на Своя Създател.
Св. Богородица подава свитъка на преподобни Роман (икона, X век)
От историята на православната музика са известни случаи и на непосредствено благодатно въздействие от страна на Бога върху творци. Така например от житието на преподобния Роман Сладкопевец (†510) научаваме за следния чудесен случай. Роман е бил клисар в Патриаршеския храм „Св. София”. Заради това, че бил неграмотен, някои служители на храма му се подигравали и го изложили пред присъстващите на една вечерна служба срещу Рождество Христово, карайки го да прочете някакъв богослужебен текст. След службата той останал сам в храма, като се помолил горещо пред иконата на Св. Богородица. Малко по-късно той заспал и в сънно състояние му се явила самата Божия майка. Тя му дала един свитък, като му заповядала да го изяде. Рано на другия ден Роман с весело сърце отишъл на богослужение, където чудно запял кондака [5]: „Днес Дева ражда Свръхестествения и земята поднася пещера на Непристъпния. Ангели с пастири славословят, а мъдреци със звездата пътешестват, защото заради нас се роди Отроче младо – Предвечният Бог!“ [6]
Преподобният Роман е автор на повече от хиляда кондака. В своето творчество той е вложил голямо поетическо майсторство. Случаят с посещението на Св. Богородица е показателен за Божията всесъвършена помощ, за която няма нищо невъзможно.
Иконата „Св. Богородица Кукузелиса“
Втори подобен случай е засвидетелстван в житието на великия творец на църковни мелодии преподобния Йоан Кукузел (†1360). На него също му се явила насън Св. Богородица, като го наградила със златна монета за вдъхновеното му пеене. Когато Йоан се събудил, видял в дясната си ръка драгоценната монета. Тази монета стои и до днес в Лаврата на св. Атанасий Атонски, прикачена към чудотворната Богородична икона, носеща името на светеца – Кукузелиса. [7]
В Православната църква са известни четири песнопения, изпети от ангели, които по-късно са възприети като неотменна част от православното богослужение: 1) „Слава във висините Богу”; 2) „Свят, Свят, Свят е Господ Саваот”; 3) „Трисвятое“, тоест, „Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас” и 4) песнопението в чест на Богородица „Достойно ест”. [8]
„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14) е първият новозаветен химн, изпят от ангелски хор в нощта на Христовото рождение. Песнопението „Свят, Свят, Свят е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с неговата слава!” (Ис. 6:3) е серафимската песен, на която пророк Исайя станал свидетел в чудно видение. „Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни” са ангелските думи, чути през 5 в. от момче, издигнато от невидима сила към небето по време на молебен за спиране на страшно земетресение в Константинопол. Според преданието след като било върнато на земята, детето повторило ангелския химн, а народът добавил „Помилуй нас!”. Песнопението „Достойно ест” било дадено на един атонски монах от св. архангел Гавриил през 10 в. за прослава на Св. Богородица. Това чудо се случило пред една Богородична икона, която от тогава носи наименованието „Достойно ест”.
Пеенето в православните храмове се извършва по правилата на две разнородни традиции: тази на едногласното източно-
църковно пение, което е древното църковно пеене, и тази на многогласната хорова църковна музика [9]. От съществено значение за православната едногласна музика е, че нейните изпълнители не са били случайни лица, „тъй като за да пее човек в храма не е било достатъчно само да има хубав глас.” [10] Така музикалните творци и пеещите в храма са били „църковни и известни с благочестието си хора.” [11] Много от светите отци на Църквата са били не само високо издигнати молитвеници и богослови, но и съставители на духовни химни. Сред тези личности срещаме имената на св. Методий Олимпийски (†310), св. Ефрем Сириeц (†378), св. Василий Велики (†379), св. Григорий Богослов (†389), св. Йоан Златоуст (†407), Константинополският патриарх Анатолий (†458), Йерусалимският патриарх Софроний (†644), св. Андрей Критски (†726), св. Йоан Дамаскин (†777) – наричан пръв по чест музикант на Православната църква, преподобни Йосиф Студит (†825), преподобни Теодор Студит (†826) и мн. др. От житията на тези богопросветени мъже е видно, че техният живот е бил чист в Божиите очи, затова и Той ги е избрал за проводници на вдъхновените богослужебни текстове, облечени в свещените одежди на православната музика.
Слушайки тези образци на православната музика, човек сякаш се пренася в друго измерение, в което владее Божественото начало. Отечеството на тази музика е Горният Йерусалим, който по думите на св. ап. Павел е „майка на всинца ни” (Гал. 4:26) и „чийто художник и строител е Бог”(Евр. 11:10).
Бележки
1. Тодорова, К. Източното православно църковно пение. Хилядолетното дихание на православната светост. С., 2010, с. 55.
2. http://www.belcanto.ru/15050801.html.
3. Евдокимов, П. Изкуството на иконата – богословие на красотата. С., 2011, с. 82.
4. Бердяев, Н. Мирогледът на Достоевски. С. , 1992, с. 80.
5. Кондакът е кратко църковно песнопение, разкриващо същността на даден празник, което някога е било много по-обемно от сегашния му вид, намиращ се след шестата песен на богослужебния канон. Канонът е химнографска форма и е съставен от девет песни, началните тропари на които (наречени ирмоси) са с библейски характер.
6. Срв. Жития на светиите. Под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев), С., 1991, с. 482- 483.
7. Пак там, с. 484.
8. http://www.sveta-gora-zograph.com/ikona/ikona.php?id=7.
9. В България тази музика е сравнително нова. Тя зазвучава в българските храмове под руско влияние след Освобождението от турско робство.
10. Тодорова, К. Цит. съч., с. 75.
11. Пак там.
