Малък акустичен концерт
За читателите на Православие.БГ подбрахме песни на християнска тематика от сайта на българските бардове „Поети с китара“. Приятно слушане!
Рождество
музика Пламен Ставрев
текст Пейо Пантелеев
Звън дочух — далечен звън,
звън — внезапен и тревожен.
Камбана влезе в моя сън
и ме погали спомен…
Звезда над мене изгоря,
нощта от болка потрепери.
Прошепна хор — във храм аз бях,
дете бях и се молех!
Запалих свещ от друга свещ,
ръка целунах на старица.
И нещо скъса се във мен,
като в ранена птица…
Глас забравен — нощен глас —
дочух камбаната да плаче,
с душа горчива като мен —
с душата на сираче!
Забравих страх, усетих Бог —
и светлината ме прегърна…
И времето за дълго спря —
аз в себе си се върнах…
Кръчма
музика Маргарита Друмева
текст Миряна Минкова
Художникът познава своите картини до детайл.
Познава всяко тъмно ъгълче на оня град
и на окото на другаря си.
Познава ореолите на свещите, които в черквата беднякът пали.
Художникът познава и Иисус!
И вечер в някоя квартална кръчма
го черпи облаци и се побратимяват и
даже и не помнят вече
кой какво е искал да забрави.
Покаяние
текст, музика: Тодор Янкулов
Продаваме мечтите си, купуваме илюзии
мечтаем за дипломи по бързо живеене
убиваме живота си, съзнателно се лъжеме
Рушиме всички мостове за нашето спасение
Къде отиваме, къде сме тръгнали,
защо забравихме въпросите,
защо сме спрели да се молим, Господи,
нали сме Твои образ и подобие?
Забравихме да търсиме, забързани към славата,
написахме си книги за самоуважение,
престанахме да вярваме в Тебе, Господи
и носиме разпятието като украшение.
Отче наш, иже еси на небесех…
Коледа
Музика, текст: Тодор Янкулов
Коледен гост ще посрещнем с теб у нас в полунощ
С бяла душа ще пристъпи той, облян от светлина
В святата нощ ще помолим за прошка Христос.
Свещ в тишина да запалим и да чуем в нощта
химн на ангелски хор: Бог е любов.
Мир на душа и Духът отваря всяка врата
Колко трябва, за бъдеш приет от любовта
Бог е любов и небето сипе в нас благодат
Трябва вяра, за да бъдеш богат
Бог е съдба.
Изповед
Музика, текст: Светла Георгиева
Господи, Който отмерваш във всичко смисъл, и дух, и съдба
Господи, аз не умея да питам и ако вярвам, греша
Нямам олтар и свещта ми догаря пред празна и бяла стена
Но аз смирено до нея поставям моята гола душа
Ако през мрака и времето виждаш нашите земни следи
и ако с Твоята воля се движат мисли, съдби и звезди,
сигурно гледаш отгоре света ни – грапав, уплашен и свит,
там под прага, в уморените тръни, може би още личи
крехка и бяла черта, като звънка надежда под вечния свод
Това е пътеката жива и тънка, която копах цял живот.
С нокти изравях, изтръгвах от мрака късчета бисерен звън,
вярвах, че там, зад завоя ме чака празник, по-светъл от сън.
Отговор търсих на много въпроси, търсих име за много неща
и загледан в небето, под краката си боси стъпквах златни монети в прахта.
Озлобен и отчаян, достигах до извор със сияеща синя вода
и запяваше целият свят, и звънеше жадната моя душа.
От безкрая Ти виждаш как в земята се врязват като сгърчен от времето плод,
изгорели следи от надежди показват пътя на всеки живот.
И мисля, че от Рая светът Ти изглежда като сложен и пъстър килим,
в който са вшити търпеливо, прилежно нашите малки съдби.
И само от ада се виждат отдолу скритите възли, личи
как неумело сме шили живота си с кървави, твърди конци.
И не знам как да сложа там някакъв белег и от мен да се вижда следа
в този свят по пътеката тънка, където, се превръща животът в съдба.
Господи, аз не умея да вярвам, знам, туй е моя вина
Имам пред мен само свещ изгоряла и много бяла стена.
Бялото меко отронва във здрача шепот от бели звезди.
И сам не зная защо ми се плаче. Боже, помилуй.
Амин.
Молитва
музика, изп.: Красимир Първанов
текст: Пламен Сивов
Не искам да премествам планини,
но Господи, за вяра ти се моля,
която тихо в мене да ръми,
да напоява ум, сърце и воля.
Че слаба е ръката ми, която
пред образа Ти вечер ме прекръства.
На малки хора като мен им стига
пред огледалото спокойно да се бръснат
Да бъде нежен пламъкът Ти. Бавно
животът ми до бяло да очиства,
да влезе слънцето във Твойта стая
и като книга Ти да ме разлистиш.
И дай ми, Боже, винаги да помня
на самотата старата измама;
когато лампата гася, да зная,
че в тъмното със Теб сме двама.
И чудно ми е… Мисля си за края.
Дали и в ада ще ме топли тази мисъл:
че чувал съм камбаните на рая,
че Господ някога ме е обичал?…
Ще дойде ден и час, и Твоят огън
в средата клечицата тънка ще прекъсне.
Ще се търкулна като въгленче тогава
и кротко ще опаря Твойте пръсти.
Мариам
музика, текст: Пламен Сивов
Мариам, сънуваш ангели, сънуваш дарове,
сънуваш падащи звезди.
Дете в ръцете ти
очите – кладенци, очите – облаци
така ще бъде винаги, нали?
Детето те познава, както язовир познава дигата,
както слънцето познава климата,
така било е винаги, нали?
Заплиташ мрежи от мълчания
да уловиш света,
живота да изтеглиш от дълбокото.
Сънуваш камъни, сънуваш рани,
сънуваш кръстове, нали?
Далеч е Назарет от океана.
притихвам в пясъка,
ще чакам някога да ме родиш.
Свети Иван Рилски
Музика, текст: Пламен Сивов
Трескава вечер
Мъдрост неутешима
Спомен за залива, залива златен
Виното старо никой няма да пие
кой на колене се моли
За всички, за всички
за себе си – никога
Кажи ми защо си дошъл
В този призрачен град
си обречен на глад
В този век на лъжи аз самият не вярвам
Искаш ли нещо от мен
Моят вик е мълчание
Мойта мъка е светла
Моето днес е твоето никога
Святи отче, нямам думи за теб
Дай ми хляб, дай ми вино
помоли се за мен
Вярата ще ме убие
Вярата ще ме спаси
Колко дълго си чакал
Да преглътна сълзите
Да забравя петната на грешната радост
Попитай къде съм сега
Хиляди зими помни твоята младост
Хиляди кости чертаят вината ми
Ти ме гледаш
По-жив си от мен
И се молиш за всички в свойта вечна килия
В кандилото пламъкът гасне по теб
В небесната църква камбаните бият
Дай ми хляб, дай ми вино
Че сърцето боли ме
Дълго те търсих
Помоли се за мен…
Святи отче, помоли се за мен
След рая
Музика, изп.: Пламен Сивов
Текст: Илиана Сивова
Как вали, как целува със хладен език
този дъжд мойта сушава памет!
И забива в сърцето ми мокър камшик
като нож в незараснала рана.
Пак расте през гърдите ми старо стебло
и ме хвърля в уплашена треска
безпощадният разказ за невинно дърво,
залюляно от змиина песен.
На финала стоим с полудели уста
да преглътнем разкъсана вечност.
Като пясъчна буря в нас се вдига пръстта
и грехът ми за теб е наречен.
А дъждът все вали и водата пълзи
към дълбоката пропаст в душите,
дето паднаха много мечти и вини
и сега подивели се скитат.
Нарния
Музика, текст: Виктор Макаров
Вечерен час, вънка върлува зима, вътре – запалена свещ
Тя отразява се в чаша вино, в поглед любящ и горещ
Животът горчи, моята фея танцува, ласкаво гледа към мен
Не знае греха, страха ми и пак ме целува и аз я следя запленен
Сякаш виждам Твоите очи, Твоята усмивка в тях личи
Две за мен прободени ръце погалват сякаш моето лице
Вечерен час, шарена детска стая, радостен смях ехти
вънка смехът ехти, а ние мечтаем, към Нарния летим
Малка ръка моите пръсти стискат, хитра усмивка блести
Още сега всичко да знае иска, детски молитви шепти
Сякаш виждам Твоите очи, Твоята усмивка в тях личи
И любим очакван страшен глас прошепва, че Аслан е тук при нас.
Вечерен час, някак ми става леко, сякаш за пръв път видях,
че този дом, нейните устни меки, детският ведър смях,
тези ръце, тази китара звънка, моят любим баща,
всеки приятел, даже снегът навънка – всичко е в Твойта ръка.
Сякаш виждам Твоите очи, Твоята усмивка в тях личи
Две могъщи бащински ръце прегръщат сякаш моето сърце.
Кой протежира масонството в България?
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-11-26&article=303365