Предимството на благоговейната песен
Източник: Литературен форум
За да се изтъкне какво представлява благоговейната песен, най-напред е нужно да се уточни обликът на неблагоговейното пеене – онова пеене, в което превес имат крясъкът и непристойният намек. Духовният източник на крясъците, когато те не са отчаяни викове на изтезаван, насилван или давещ се човек, може да бъде разпознат чрез една нелицеприятна случка от живота на Христос, описана в Евангелието: "И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, Го срещнаха двама обладани от демони, които излизаха от гробищата – твърде свирепи, така че никой не можеше да мине през онзи път. И ето, те изкрещяха, като казваха: Какво имаме ние с Теб, Божи Сине? Нима си дошъл тук преди време да ни мъчиш?" (Матей 8:28-29).
Забележително е, че в онези стари времена през първи век след Христа хората ясно са различавали проявите на зла духовна обсебеност и обществото рязко се е разграничавало от тях. В наши дни обаче това отграничаване е твърде размито, приглушено и, може да се каже, почти несъществуващо. Причината за липсващата разграничителна линия са не само многобройните психиатрични клиники, но и съвременните музикални стилове. Мнозина наши съвременници, които, ако се бяха родили преди 2000 години, вероятно биха обитавали само гробищните паркове, днес надават в такт своите крясъци на музикалната рок-сцена в препълнени концертни зали и стадиони. Съчетани със сходен китарен тембър, ритмичните неистови крясъци са вече доходно, радващо се на многобройни поклонници изкуство, което е неотменима част от развлекателната промишленост. Не е нужно да се изброяват названията на музикалните стилове, които съдържат по-голяма или по-малка доза от така нареченото твърдо и тежко (метално) звучене – всеки петокласник знае за тях с подробности, множество радиостанции и цели музикални тв-канали непрестанно излъчват ритмичните, песенни разновидности на крясъка.
Някой сигурно би се наел да опровергава това твърдение с уточнението, че има и рок-балади с много нежно звучене, но всъщност този довод не е утеха: тъкмо смесването на изящните музикални мотиви с крясъците в един "албум", в едно цялостно творческо проявление, прави облика на крясъка по-изкусителен, защото, смекчавайки го външно, успява по-лесно и неусетно да подведе романтичната детска и младежка слушателска публика към възприемане на непроменената му духовна същност.
При наличието на така наречената фолк-песен с нейното опростенчество, което се съчетава с непристойната сюжетност на текстовете, много млади хора вероятно се ласкаят от мисълта, че, слушайки рок, са почитатели на интелигентна и почтена музика. Такава утеха обаче прилича на утехата на човек, който преценява принадлежността към тайните служби като достатъчен белег за интелигентност и почтеност. Вярно е, че в Англия интелигентността е понятие, присъстващо в самото название на тайните служби, но от друга страна, като се има предвид мемоарната литература по въпроса, дори и децата вече знаят, че сътрудниците на тези служби навсякъде по света не са нито кой знае колко почтени, нито пък интелигентни. А и самото понятие за мъдрост има своята двоякост, засвидетелствана най-живописно от библейския израз "мъдри са да вършат зло."
Предимството на благоговейната, молитвено-богопосветената песен е обаче преди всичко в истинността на нейния повик и в живия, непременен небесен отклик спрямо този молитвен повик. Когато някой пее или, пригласяйки вътре в себе си, слуша една молитвена християнска кантата от Йохан Себастиян Бах, тази песенна молба, ако е принесена с чистосърдечие и упование, получава своето съкровено и осъществено от провидението изпълнение в живота му. С всякакъв друг вид песни такова духовно обдаряване не може да се случи. Колкото и миловидни, колкото и сърцераздирателни да са песенните призиви към любимия, към любимата, към приятеля и т.н., повикът остава безответен – певецът знае, че личността, към която се обръща, не го чува и не откликва, така както порасналото дете знае, че Дядо Мраз е измислица. Призоваваната в песента личност твърде често е несъществуваща – плод е на художествено въображение и обобщение, а, в случай че има прототип в живота, тя, особено в любовните песни, нерядко предизвиква самото създаване на песента именно чрез своето неоткликване. Затова, за разлика от благоговейното християнско песнопение, което предполага и осъществява сбъдване на повика, при битовата, неблагоговейна песен призивът на певеца към друга човешка личност за съпричастие има идолопоклонническа същност – повикът още в самото начало е осъзнат като безответен, като един вид словесен отдушник на самотния лирически Аз. Затова не е чудно, че мнозина от слушателите на съвременната битова песен твърдят, че слушат музика, за да си "убият" времето или да "се веселят". За тях песента е външна, украшателска притурка, предназначена да развлича лишената от духовно съпричастие душевност.
