Пял ли е Господ Иисус Христос?
Въпросът – дали нашият Спасител през дните на земното Си служение някога е пял, е наистина интересен. Отговора му намираме при светите евангелисти Матей и Марк в разказите им за извършването на Тайната вечеря от Христос и учениците Му на еврейския празник Пасха, на който била установена и светата Евхаристия.
Празнуването на Пасха от евреите било свързано със свещена трапеза, на която храненето се редувало с молитви и пеене на псалми. Всичко това се извършвало по установен ритуал, който по-късно бил отбелязан в Талмуда [1].
Описвайки извършването на празника Пасха от Христос и апостолите Му, светите евангелисти завършват разказа си с думите: „И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина” (Мат. 26:3; Марк. 14:26). Така разбираме, че след като Господ причастил учениците с Тялото и Кръвта Си, заедно с тях изпълнил песнопение, след което, както знаем, Той е заловен и предаден на разпятие.
Изпълнението на хвалебна песен свидетелства, че Христос е спазвал традиционния пасхален ритуал. Според епископ Михаил Лузин (†1887) юдеите през пасхалната вечеря са пеели псалмите алилуия 110-118, разделяйки ги на две части: псалмите 110-114 пеели по време на самата вечеря, а останалите в нейния край. „Господ заедно с учениците Си – според епископ Михаил – вероятно е следвал обичая, като излязъл от дома при пеене на псалмите 115-118.”
Можем да предположим, че мелодиите на псалмите, които се пеели по време на пасхалната вечеря, са били познати на Иисус още от детството Му, когато ги е слушал и изпълнявал в семейна среда под погледите на Света Богородица и праведния Йосиф.
Ние не знаем как Нашият Спасител е възприемал съвременната за Него музика. Това, което знаем е, че богослужението на древните юдеи е било съпроводено от изпълнение на различни музикални инструменти, което със сигурност е намирало някакъв отклик у Него. Интересно е мнението на кардинал Йозеф Ратцингер (папа Бенедикт XVI), според когото: „Самият Логос е велик Творец на изкуство, в Когото изначално са всички творби на изкуството, красотата на вселената. Пеенето ведно с вселената означава да се отправим по следите на Логоса и да вървим близо до тях. Всяко истински човешко изкуство е близост до „Твореца на изкуството“, до Христос, до Творческия дух.”
Византийският монах и богослов Евтимий Зигабен (†1118) твърди, че Спасителят „преди да раздели Тайните (тялото и кръвта Си в светата Евхаристия) въздал хвала, а след разделението възпял, така че и ние да правим същото, като въздаваме хвала и прославяме Бога, удостоил ни с такива блага.” Именно затова и ние пеем на светата Литургия: „Да се изпълнят устата ни с хвала за Тебе, Господи, та да възпяваме Твоята слава, защото си ни удостоил да се причастим с Твоите свети, божествени, безсмъртни и животворящи Тайни…”
Според тълкуванието на бл. Теофилакт Охридски (†ок.1126) Христос и учениците Му „благодарили и преди питието, благодарили и след него, така че и ние да знаем, че сме длъжни да благодарим и пеем както преди хранене, така и след хранене. Заедно с това Господ ни показва, че смъртта Му за нас не е страшна за Него, така че Той слави Бога и тогава, когато отива към предаване на смърт”. От какво бил съпроводен този страшен за цялото творение момент (Мат. 27:51), когато Създателят отивал на доброволна смърт за спасението на човечеството? От пеене на псалми. Ние не можем да си представим какво се е случвало в душата на Спасителя тогава, когато Той, знаейки какво Му предстои, мъжествено и дръзновено изпълнява заедно с апостолите Си хвалебна песен.
Първата богослужебна музика на Христовата Църква е била еврейската. В Църквата тази музика се е разпространявала в началото на първи век след Христа, в т. нар. апостолски времена. Така първите християни са били тези, които са постоянствали в учението на апостолите (Деян. 2: 42), криели са се по горниците и катакомбите; хвалели са Бога (Деян. 2:47), пеейки онези от псалмите и пророчествата от Стария Завет, възвестяващи идването на Месията. Макар еврейската музика да била първата християнска богослужебна музика, щом християнството се разпространило между гръцкия народ, гърците „не се забавили чрез своята висока култура да я погърчат”, като до времето на св. Йоан Дамаскин църковната музика била чисто гръцка [2].
В гл. 106 на писания от св. Юстин Философ през втори век „Разговор с Трифон юдеина” четем следните слова: „…Той [Христос] заедно с тях [апостолите] възхвалил Бога, както е показано и в паметните апостолски записи… ”. Написани може би по-малко от век след словата на евангелистите Матей и Марк, тези думи на раннохристиянския писател ни отвеждат към споменатото събитие. Ние знаем, че всичко, до което се е докосвал Спасителят, е осветено от Него. Така например, земите, по които е ходил, са наречени свети, а присъствието Му на сватбата в Кана Галилейска (Йоан 2:1-11) осветява християнския брачен съюз, превръщайки го в тайнство. По същия начин бихме могли да кажем, че щом Той е изпълнявал и хвалебни песни, е осветил и пеенето, принесено на Бога, превръщайки го в благодатна, значима и отговорна служба (една поговорка гласи: „Който пее, два пъти се моли“). Богатата, пъстра и многовековна история на църковната музика е неоспоримо свидетелство за това.
Бележки
1. Дякон Миломир Тодорович, „Старозаветната и Новозаветната Пасха“
2. Сарафов, П. „Ръководство за практическото и теоретическото изучаване на восточната църковна музика“, С., 1912, с. 8.
