Трети март
Ден на добър спомен, ден на преклонение! Ден, в който трябва да се помолим за всички, дали живота си за вярата и освобождението на Отечеството. Ден, в който да си припомним, че изпепелената от петвековни пожарища българска земя е поселена от народ, който през всички столетия на това жестоко робство е запазил непокварено свеж, изумително млад и активен своя народностен характер, своята православна вяра, своя борчески съзидателен дух.
Трети март е Ден на свободата, възвестил през 1878 г. Освобождението на България от турско робство. Основателно е обявен за национален празник на всички българи.
Да си припомним страшното начало. В ония кървави дни и зловещи нощи св. Патриарх Евтимий разбрал, че въпреки отбраната, престолният Търновград ще падне. Духовният отец на българите повикал най-добрия майстор леяр и му заръчал: "Направи ми една камбана, която да пее с душата на България!" "Как да направя такава камбана?" – попитал майсторът. Светейшият Патриарх му рекъл да разтопи метал, после донесъл една овехтяла книга, целунал я и просълзен я хвърлил в горящата лава…
В тази книга била написана историята на България!
Когато камбаната била готова, покачили я на най-високия връх Царевец. От там се понесъл гласът й – протяжен, съдбовен…
Кръвожадният Сюлейман Челеби заповядал да изковат от камбаната ятагани. Но когато друговерците се опитали да я смъкнат от камбанарията, тя паднала и потънала дълбоко в земята. Този черен ден бил 17 юли 1393 г.
Замлъкнала камбаната и 500 години мълчала.
Това е легенда, но тези 500 години не са легенда. И каквито и думи да изплачем, те ще бъдат бледи пред мъките и страданията на милия ни български народ.
Затова идваме направо на Трети март. Светъл връх е той в историята на България. Той е белязан със знака на вековечни битки срещу омразния турски поробител.
Трудно е с няколко думи да обхванем вълненията на десетки поколения в очакването на този ден. Един календарен лист не може да възкреси цялото великолепие на този дивен ден, огрял вредом земята ни с българско слънце.
Но истината и без подробности е голяма и велика. И съдбовна! Защото е проверена от историята, от времето, от обичта между двата братски народа – българския и руския, защото е скрепена с пролятата кръв.
"Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:13) – казва Господ Иисус Христос.
Затова и народът ни е посрещал с хляб и сол своите освободители. Подвизите им са обкичени с песни и предания, над костите са издигнати паметници, народната пътека не зараства към техните музеи. В историята ще останат студовете и жегата, кървавите битки при Шипка и Шейново, пожарищата в Стара Загора, долината на мъртвите край Плевен, но паметта народна ще продължава да свидетелства дълбоката обич и благоговение на българския народ.
Защо празнуваме този ден и в църква?
В православния ни календар той е отбелязан с червени букви – Освобождението на България. Това значи, че следва да го изживеем като празник с необходимите изводи на поука и душевна полза.
На какво най-вече трябва да спрем нашето внимание?
Турчинът не е правил разлика между българи и православни християни. Ние правим това днес. Той е охарактеризирал всички българи като "гяури", т. е. неверници за мохамеданската религия. В желанието си да ни потуши изцяло, той се е стараел да ни потурчи, да ни погуби вярата, защото е знаел, погубвайки ни вярата – за народността няма да има проблем.
Разрушавайки народностните ни богатства, турчинът не се е свенил да посегне и на духовното ни съкровище. Завоевателят е заточил Светейшия ни Патриарх, унищожил е св. ни Патриаршия, изгорил е всичките ни библиотечни книги, разрушил е църкви, манастири. Многократно е посягал и на светата ни вяра.
Българската православна църква има най-много мъченици през турското робство. В църквите и манастирите обаче, ние сме запазили нашата самобитност и националност. 500 години ние сме били без правителство и държава. Светата ни Църква е била всичко. Тя е запазила вярата, книжовността, традициите, обичаите, езика, името българско. В църквите и манастирите народът ни е търсел опора, защита, училище, приятели. В църкви и манастири се е поддържал огънят на непокорния български дух. От църквите и манастирите впоследствие са изхвръкнали орлетата на свободата и независимостта. Няма въстание без свещеник или монах, няма недоволство срещу турчина, в което да няма пръст българският духовник. Защищавайки вярата си, те са защитавали и българската чест. Предавайки вярата си, те са се считали вече мъртви. Всички знаете "Даваш ли даваш, балканджи Йово"!
Из недрата на българската вяра и Църква са израснали всички титани на духа, които са спомогнали за църковната независимост, донесла впоследствие и политическата. Църковниците са поддържали идеята за ценността на православната вяра, те са търсили съдействие в едноверците, те са насаждали вярата у народа, че на север имаме по-голям брат със същата кръв, вяра и език, който ще ни помогне да се освободим. Там са пращани нашите таксидиоти за просия, там са провождали децата ни на училище, оттам са се надявали на помощ.
От манастир е излязъл и светецът, който турил началото на новото ни житие. Така че от този ден надире народът ни история да има и бъде народ. Пак църковници я разнасят и разпространяват. Църковници подбуждат цялостното ни Възраждане, та да се стигне до Българския Великден, когато възкръсва Българската Екзархия – олицетворение на целокупния български народ в Тракия, Мизия и Македония.
Българската екзархия упълномощава Драган Цанков и Марко Балабанов да посетят столиците на Великите сили с цел да запознаят правителствата със зверствата при потушаването на Априлското въстание. И когато на Запад ги попитали: "Къде са акредитивните ви писма?" – те отговорили: "Нашите акредитивни писма са опожарените селища, невинната кръв на жертвите и сълзите на българския народ!" И накрая, на сърцераздирателната просба на Българския Екзарх Антим І за помощ и избавление на българския народ, император Александър ІІ собственоръчно резолирал: "Болгарию освободить!"
Че как няма да празнуваме Трети март!
Че той е и наш църковен празник, празнуван от Българската православна църква и във времена на забрава. Най-хубавите проповеди са на този ден, най-тържествените молебени са записани на този празник. Народът тогаз е бил църковен. Търсел е Божието благословение. Вярвал е в силата на кръста. Вождове и войници гръмогласно са пеели: "Христос воскресе!", "С нами Бог!". Царското и владишкото благословение на изпроводяк е било: "И да хранит вас Господ!" На устата на освободителите са били църковните слова: "За братий! За светлое дело! За веру Христову! За свободу славян!" А кишиневският епископ Павел като благославя Българското опълчение, изрича: "Доброволци, българи!… Да ви помогне Господ да поразите врага, а вашите родни братя да спасите от робство, мъка и гибел… Силният в битките Господ да ви даде сила!" И на Самарското знаме стоят думите: "Да воскреснет Бог и разточатся врази Его!"
Тъй както праведният Лазар чакал в гроба да чуе гласа на Спасителя, така и българите чакали Трети март. И камбаната, която потънала през 1393 г., отново забила на Трети март. Но не като на погребение, а като на Великден.
"България възкръсна! Камъкът, който няколко века покриваше… приживе заровения български народ… се отвали!" – пише Българският Екзарх Йосиф І в благодарствения си адрес до Царя Освободител.
Какво е Трети март за нас българите в разсеяние?
Ден на добър спомен, ден на преклонение! Ден, в който трябва да се помолим за всички, дали живота си за вярата и освобождението на Отечеството. Ден, в който да си припомним, че изпепелената от петвековни пожарища българска земя е поселена от народ, който през всички столетия на това жестоко робство е запазил непокварено свеж, изумително млад и активен своя народностен характер, своята православна вяра, своя борчески съзидателен дух. Народ, който под светото човешко слово "Свобода" прибавя и клетвеното "или смърт". Народ, който е готов и достоен за своя Трети март.
Така че, Трети март е светъл ден за нас вярващите. Ден, който трябва да се помни с ежегодно отбелязване и тържества. Ден, в който да изпеем "Вечная память!" за всички руски воини, български опълченци, български поборници, будители и строители на Отечество България.
2006 г.
Светейший, Владико,
да Ви даде нашият Спасител много години архипастирско служение за тези хубави думи. А ние обикновените християни да отворим съцето си и да се помолим и поменем нашите освободители и всеки ден за нас да бъде 3-ти март за слава на българския благочестив народ.
Празнуваме разделянето и „освобождението“ на страната ни,след това празнуваме обединението и.Срамувам се.БОГ да отвори сърцата ни за истината и обичта.Дядо Владика,не ви се сърдя.Аз се опитвам да бъда христианин,но съм и българин.Както обичаме Христос,така да обичаме и България.Прекланям се пред всички жертви за вяра и родина.
Дядо Владика,простете ми.Не съм русофоб,не съм и русофил.Не съм съгласен,че 3-ти март(освобождението) трява да е национален празник.Този ден няма нищо българско.Освен това,че се освобождава и разделя България.Победата е на „великите“ сили не и на България.Простете дързоста ми.
20 години говорехте така и за 9 септември и 7 ноември…..БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!!!(от такива като вас)
Честит Празник! –> http://forum.stih4e.com/index.php/topic,43035.msg763773.html#msg763773
Празник е за хората изградили и градящи един Нов световен ред, за обикновните изстискани и изсмукани „граждани“ едва ли е празник. Гаврата на световната лихварска власт с България… Ако съм българин, няма да празнувам и харесвам този ден. Баба Марта също не бих празнувал! Нека българските Владици вземат пример от финландските си колеги, макар и да не е обективно и възможно сравнението. Поне да лавираха и пазеха народ и национални интереси. В царството небесно няма граници, но тук на земята няма рай без граници.
Книга за постни ястия, безплатна –
http://depositfiles.com/en/files/wzp3cpct2
Владико,
Моите уважения, но включвате в проповедта си доста клишета, да не кажа митове. Истината е по-различна:
.
„изпепелената от петвековни пожарища българска земя“. Ако Османската империя имаше интерес, щеше да избие българите за няколко месеца. Твърдението за пет столетия непрекъснати кланета е безсмислица.
.
„Турчинът не е правил разлика между българи и православни християни“. Това се дължи на факта, че огромната част от българите не са имали национално самосъзнание преди XVIII век, а са се смятали за християни.
.
„той се е стараел да ни потурчи, да ни погуби вярата“. Не е вярно. Османската империя се опира на договора на Омар с жителите на Йерусалим от 638 г., който е модел за отношенията с всички покорени народи. Ислямизацията у нас почти никога не е насилствена, а главно по икономически причини.
.
Продължение…………
Продължение………..
„те са насаждали вярата у народа, че на север имаме по-голям брат със същата кръв, вяра и език, който ще ни помогне да се освободим“. Митът за дядо Иван е създаден едва през Възраждането. До втората половина на XVIII век Русия не достига до Черно море и не води войни на Балканите.
Владико, прав сте, че и духовници са били вдъхновители на борбата за свобода, защото спорът е бил не само заради положението на българите, но за възприемането на света. Моят пра-прадядо свещеник Никола Съев, баща на Димитър Пъшков, от с. Сопот, Ловешко е бил обесен с нажежена верига от тутците, след измъчване, за комитетска дейност – бил е съратник на Васил Левски, а по-късно другият му син е застрелян от тях. Но, за съжаление, Русия не е братска, а имперска; и още по за съжаление много от вас я обичат повече от България.
[quote name=“purlikov“] Моят пра-прадядо свещеник Никола Съев, баща на Димитър Пъшков, от с. Сопот, Ловешко е бил обесен[/quote]
Purlikov,
Понеже съм намерил църковни кондики от този регион, които смятам да публикувам, много Ви моля да ми съобщите как се казвали презвитерата и децата на о. Никола. Благодаря Ви предварително.
Защо шефският съвет на Владиците в България се нарича Свети СИнод? Защо Владиците не работят за утвърждаването на истинска национална индентичност в българите? Защо изпълняват политически поръчки, като канонизирането на жертвите от Баташкото клане? Защо служат на политическата машинация, която има за цел да противопостави българи християни срещу българи мохамедани, които пък „незнайно“ по какви причини се определят като турци? Нима не знаят, че другарят милиционер и верен бодигард на фамилията ще стане президент и ще се смени конституцията на страната? Нима не ги е срам и имат спокойна съвест, докато се молят на Бога Иисус Христос? Нима населението на България е обречено? Владици, къде сте? Не ви ли е СРАМ?
До о. Павел:
Ако искате свържете се на е-мейла ми purlikov@gmail.com, за да ви пратя снимки и още информация.
Проблемът не е, това че Владиците са подчинени на политиците, който имат ключовете на властта. Проблемът е, че ни лъжат най – нагло и доволно. Ако един Владика претърпи и търпи лишенията на свещеника или на обикновения мирянин-луднал от медии и възпитание, Владиката ще се откаже от Владичеството и ще избере монастира, възможно най-далечния, и най – сигурен. Можем да бъдем доволни, ако найстина се работи, само тогава, което май няма да стане скоро. В нашият географски край на пост модерен соцклимат, работи поговорката; мижи да те лажем!