Бгоявление – да си изпросиш Божията милост с 20 сребърника

Преподобният архимандрит Юстин Попович твърди в книгата си “Православието като философия на живота”, че християнската философия за света съдържа две основни начала: светът е богоявление, а човешкият живот – богослужение. Тази философия две хилядолетия след раждането на Исус, уви още не сме дорасли да осъзнаем в цялата й дълбочина.

Макар да е толкова ясна – Бог се проявява всеки миг по различен начин в света, който сам е създал и организирал хармонично. А човекът – венецът на неговото творение – е призван да посвети живота си в служение на Всевишния. Въпросът е как човеците разбират богослужението. И дали го превръщат в съзнателен избор на земния си път.

За българите Йордановден е еманация на православната философия, че светът е Богоявление. “Всяка година на моя имен ден – Йордановден, аз отивах на село си, на разсъмване изваждах вода и внимателно измивах лицето на Божията майка и на Младенеца. Ръцете ми измръзваха от януарския студ, но спомена за умиването на лицето на Божията майка и до ден-днешен топли сърцето ми” – така Йордан Радичков обяснява простичко чувствата си, свързани с празника, на Йоан Павел II в обръщението си към папата по време на неговото височайше посещение в България.

В народния календар свързват този ден с надежда и вяра. Надежда, че ако в нощта срещу Богоявление, отправиш с отворено сърце молитви към отворените Небеса, те непременно ще се сбъднат. И вяра, че ако болен бъде изкъпан или поръсен с водите, от които е изваден Кръста, ще оздравее. Тази надежда и вяра мотивира всяка година стотици млади мъже да се хвърлят за Кръста без страх в студените води на реки и езера. И не само християни. Мюсюлмани са следвали призива на православни свещеници и са скачали в мразовития януарски ден във водите на Арда край Кърджали за спасяването на най-сакралния християнски символ.

Днес някои искат да продадат Кръста. Като повторят акта на символичното предателство за 20 сребърника. Този, който можел да извади и наброи най-много пари, щял да се сдобие с правото да съхранява Кръста в дома си. И така да получи Христовата благодат.

Лъжа. Няма да получат Божието Благословение съвременните фарисеи, нито тези, които ги поощряват да вършат грях. Няма да се изсипе манната небесна връз главите на тези, които не са я заслужили с усърдни и Богоугодни дела. С една дума – без богослужение! “Набожността е свободното религиозно светло съзнание, което не задушава, а възпитава невръстните, пише Деян Енев в “Народ от исихасти”, “…набожността е милостива, състрадателна, но не в речите, а в делата и в същинските вътрешни помисли… тя не е догмат, а следмладостна кротост.”

Набожността е неотменна част от философията на онези, чийто живот преминава в богослужение, сиреч в упование и милосърдни дела. Набожността може да се имитира успешно пред човеците, но не и пред лицето Му. А лъстливите изкушения, че Божията милост може да се изпроси със сребърници, идва от Лукавия.