Извъникономическите фактори в икономиката
.jpg)
Съществува следната сентенция: „Войната е твърде сериозно дело, за да я поверяваме на военни”. Тази мисъл съдържа голяма доза истина, но за да стане стопроцентово истинна, трябва да добавим израза „само на военни”. По подобен начин би звучал изразът: „Здравето е твърде сериозна работа, за да го поверяваме само на лекари”. И икономиката е твърде сериозно нещо, за да бъде свеждана само до парите.
* * *
Върху гражданина непрекъснато се стоварва лавина от информация, в която той като цяло не може да се ориентира. Слушайки за инвестиции, котировки, дъмпинги, картелни сделки, цената на нефта и платината, обикновеният човек се чувства като заложник в голяма игра, от която е напълно зависим и на която по никакъв начин не може да влияе. Чувството за дълбока несправедливост на създалата се ситуация ме кара да хвана перото, за да защитя „обикновения” човек.
* * *
Разбираме ли всички ние (всички онези, които не сме учили в икономически факултети) нещо от икономика? Трябва да имаме представа, ако изобщо сме способни да възприемем нещо.
Например, зависи ли икономиката на страната от такова качество като трудолюбието? Естествено, че зависи. Но трудолюбието не е икономическа категория, а по-скоро нравствена. Честността също е нравствена категория, която има определящо значение за икономиката. И изпълнителността, и коректността, и трезвостта – са морални категории, които по най-пряк начин оказват влияние върху икономиката на всяка страна и на всеки регион. Не се преструвайте, че не разбирате това поради факта, че не сте се обучавали в икономически факултет.
Ако в някоя условна страна (да я наречем N) преобладават типовете лентяй и мошеник или хитрец и пияница, то не си струва да правим икономически изчисления – никакви инвестиции няма да спасят тази страна. Наливайте вода в решето, позволете на Сизиф до безкрай да търкаля своя вечно сриващ се камък: това е също толкова безполезно, колкото и оздравяването чрез инвестиции на онази страна, в която дребните крадци, безделници и пияници се срещат на всяка крачка.
* * *
Не мога да се удържа да не кажа няколко думи по повод на вътрешната връзка между трите по-горе назовани типове.
Крадецът, разбира се, притежава своеобразен талант. Той дори може да бъде гений, но именно „своеобразен”. Спрямо съзидателния труд той е въплъщение на лентяйството. Истинските ценности се създават от истинския труд, чиито свойства са сходни със свойствата на неуморно творящата природа. Природата твори незабележимо и постоянно. По аналогичен начин се създават великите култури и цивилизации. Нищо не е в по-голям контраст с психологията на крадеца от това постоянство на съзидателния труд и бавното натрупване на неговите резултати. Крадецът иска да се възползва от натрупаното и да получи всичко веднага. Едва ли дребнавата душа е способна да мисли за вечността. „Животът е кратък и трябва да вземем всичко от него” – това е веруюто на паразита, без значение дали „тараши” по джобовете или прави машинации с ценни книжа.
* * *
И така, крадецът е лентяй по отношение на съзидателния труд. А мързеливият е крадец по необходимост. От всички любители на лежането върху печката само на Емеля провървяло с вълшебната щука. Останалите трябва от време на време да слизат от там. Гладът ги принуждава. Хвърляйки поглед към празните делви, лентяят се оглежда – не е ли оставено нещо без надзор. Оставено ли е, той го отмъква и по-скоро го пропива, защото „животът е кратък и трябва да вземем всичко от него”. Така мързеливият се превръща в пияница. И неговото кредо се уеднаквява с кредото на мошеника.
Те се привличат един друг като магнит. Мошениците, разиграващи „тука има – тука няма“ неистово се нуждаят от безделници, мечтаещи да забогатеят „от раз“. Докато вторите витаят в облаците, първите реално забогатяват, и тази схема действа навсякъде, където съществува идеята за „бърза печалба без особени усилия”. След това излъганите давят мъката си във водка, а измамниците поливат успеха.
* * *
На нравствено покварения човек не бива да се помага материално. Той ще бъде вечно недоволен, вечно ще сравнява себе си с онези, които имат „повече”, ще мърмори, ще завижда, ще хапе галещата го ръка. Светът непрекъснато ще му изглежда зъл и несправедлив. Своите претенции той ще дръзва да насочва дори към Твореца, и примитивното безбожие ще му се струва аргументиран мироглед.
Казаното за отделния човек в пълна степен се отнася и за отделните народи.
Трябва да променим вътрешния, невидим свят, за да осъществим промяна в света около нас.
Трябва да се излекуваме морално или в краен случай да започнем този процес, за да могат външните ни усилия да престанат да приличат на запълване на бездънна бъчва. Реформите в стопанството, законотворчеството, колебанията в избора на икономически модели се натъкват на мързел, кражби и пиянство и се разбиват като вълна в крайбрежен кей. На теория всичко е добре, но „човешкият материал не се побира в теории”.
* * *
Страните, които живеят по-богато от нас, имат своя дълга история. В тази история намират място себеотрицание, огромно търпение, продължителни периоди на бедност и разруха. Там стоят къртовска работа на мисълта, износване на идеите, усърдна и целенасочена реализация на тези идеи – реализация, понякога проточваща се в продължение на много столетия. Не може да завиждаме на чуждия дом, ако не познаваме и не желаем да познаваме историята на този дом.
Човек пробягва маратонската дистанция, печели „златото”, едва остава жив от натоварване, а някой хилав зяпач иска да му „поноси” медала. Грозно е.
* * *
Искаме да живеем по-добре? Напълно естествено и основателно желание. Нека да започнем с благодарността и умереността. Благодарност към Бога за това, че Той съществува, и умереност в изначалните претенции. Яков моли Бога да му даде „хляб да яде и дрехи да се облече” (вж. Бит. 28:20). Молбата звучи в известен смисъл странно, нали? Нима не е очевидно, че ядем хляб и обличаме дрехи? За какво става дума? Проблемът е там, че някои имат толкова дрехи, които са достатъчни, за да се нахранят с тях, и толкова храна, с която могат да се облекат като с дреха. Праведникът моли само за необходимото, а ако Господ го дари с богатство то ще има своята нравствена основа. Смирената душа няма да се възгордее от изобилието и няма да се поквари.
Съвременната потребителска култура заплашва да унищожи Земята посредством изчерпване на ресурсите и замърсяване на околната среда. Въздържанието и умереността скоро ще се превърнат в синоними на оцеляване и ще бъдат разглеждани от водещите анализатори и икономисти в света като основополагащи принципи за развитието на човечеството. Производството на материални блага, което не е балансирано от разумното им използване, заплашва света не по-малко от ядрена война. Ако разрешим този проблем, това ще бъде намеса на етиката в икономиката.
* * *
Впрочем, етиката винаги оказва влияние върху икономиката, винаги тайно я ръководи (а не обратното), винаги я подхранва отвътре. Щом започне упадък на морала, щом отслабне или съвсем изчезне дадена етична система, съответната икономика постепенно започва да забавя своя ход, да се съсипва и да замира.
Още не сме намерили себе си. Не сме открили своето лице, нито своето място. Процесът трябва да продължи (а може би тепърва да започне)? Това не е някаква строго научна работа, поверена в ръцете на тесни специалисти. Това е всенароден труд и на народа му предстои най-важната задача, а именно – да формулира своя етичен идеал, въз основата на който може да бъде изградена ефективна икономика. | www.pravoslavie.ru
Превод: Радостина Ангелова
Стремежът към силна икономика и създаването на материален ресурс е обусловен от философията на разпределение на излишъка от икономиката. Този излишък служи или за поддържане на огромна войска, какъвто е случаят на Русия, или отива за развиване на познанието, културата и религията на дадена страна. С икономиката при социализма беше натоварена Държавата, която се готвеше за война с империализма и продължаваше тоталната икономическа и емоционална мобилизация на българите за война, която е стратегия на българската държава след 1878. Тогава икономиката се задъхваше не защото е планова, а защото ресурса се разпределяше несправедливо и се издържаха много непроизводствени дейности като армия, полиция, партийни деятели , наши „творци на културата“, спортисти и артисти. Държавата правеше икономиката, но нейния излишък се изразходваше за обогатяване на комунистите и за организация на идеологията и пропагандата. Днес уж не е така, но е редно да попитаме БПЦ какво прави и ще прави с парите си?
Едни американски президент, струва ми се Кулидж, казва, че който строи фабрика, той строи храм. Така икономиката в западните държави се превръща в религия, което е улеснено от възгледа на Калвин за спасение чрез работа. Освен това материализмът фаворизира икономиката и затова днес в света се наблюдава икономически фундаментализъм, който прави икономика заради самата икономика, а не заради резултата от успешната икономическа дейност, която би трябвало да отива за финансиране на непроизводствени дейности, повишаващи знанието, културата и грамотността на населението. В пазарни условия всяка една дейност се изчислява по съставен ценоразпис, като крайната мяра – парите – следва да се раздават по степени на показани знания и положен труд. В България обаче не е така и много средства се наливат в непроизводствени дейности и се дават на хора, които са наши и верни, а не знаещи и можещи. И БПЦ не действа принципно според пазарните условия, а действа на основата на „национално“ зарибяване.
Чингиз, винаги си на ръба, но този път си прав до някъде. По правило си сложил пак БПЦ на мушката, но ето тази ти позиция не е правилна. Ако ти наистина искаш да си от Църквата на Христос, то би трябвало да подходиш като някой от тялото, а не някой от външните. Ясно е, че в БПЦ могат да бъдат правени по-целесъобразни решения и при все това основното дело на Църквата е молитвата, а не мотиката. Трябва да го проумееш това някак. Освен това трябва да проникнеш по-надълбоко в историческото основание на Църквата да претендира за надконфесионалност. Познанието за съвременният пазарно-социален механизъм е полезно, но далеч не изчерпва и не бива да изчепва методиката и лостовете на обществено влияние в границите на Българската държава. Впрочем Църквата е стожер на държавата във всеки един момент от историческото развитие и настояще, дори в най-дивите, злокобни и мракобесни падения на народа ни или поне на неговите управляващи. Пак ти казвам – спри да хулуш Църквата, защото хулиш Христос!!
Виж какво Михаил,
Бях решил да не са занимавам с теб, защото – прости за откровеността ми – от теб лъха безсърдечие и простотия. Въобще не можеш да докажеш, че като посочвам нередностите, двойния стандарт, нищоправенето и слабата квалификация на кадрите на БПЦ хуля Христос. Защото Църквата трябва да докаже , че е Христова, като примери за християнство има както в свещените книги и писанията на отците на Църквата, така и в историческите примери на цялото християнство, което може да не догматично православно, но има редица примери на искрена вяра и човеколюбие, милост и справедливост в делата и помислите си. Относно историческите заслуги на Църквата винаги съм казвал, че можем да й направим паметник и така да спрем със спекулациите на тази тема. В едно общество, където професията и квалификацията на вярващите е подготвена от Държавата, а Църквата получава наготово кадри има явна несправедливост, която в пазарни условия би следвало да се поправи, като БПЦ заплаща приносите на верните.
В България има няколко целеви топоса на пропагандата на БПЦ. Единият топос е историческите заслуги на Църквата. Тук трябва да се посочат малкото и слаби проучвания за историята на БПЦ и да се каже, че лозунгът за исторически заслуги е правен от национално обвързани хора, най-вече историци, литератори и творци на изкуството. Този момент – националния – обаче е отричан от БПЦ в официалната й политика, като у нас масово се канят и превеждат чужди духовници и богослови. Другият топос е молитвената дейност на Църквата. От историята обаче се знае, че Църквата е водила разностранна дейност, най-вече в областта на образованието, здравеопазването и социалната сфера и така това твърдение не може да се докаже исторически, че е православно. Другият топос е сътрудничеството между Църква и Държава. То обаче е интересно, особено през комунизма, когато Църква и Държава бяха в тежък тотален конфликт. Друг топос е наличието на благодат и духовност в БПЦ. Те обаче са в наличност и в хора извън БПЦ.
От сумата на известните данни за действието и бездействието на БПЦ, от известните изказвания, от знаковите присъствия и участия в обществени събития, от извършването на служби и църковни дейности ясно се вижда една огромна слабост и неразбиране за дейността на Църквата у тези, които днес я предстваляват и които се разпореждат с огромния ресурс на БПЦ, който по закон е народен, т.е. на всички българи, а не е личен имот на владиката или свещеника. Христос дойде за да спаси погиналото и да даде вечен живот на праведниците. Следователно Неговата Църква е предназначена за да спаси човека като подражава на Христос и Неговите ученици. Това значи акт и слово във всички сфери на човешкото битие, като се очаква при невъзможност от обективни причини за такова действие и слово Божия намеса и знамение, както е при апостолите. Христос доказва божествеността си не само с възкресението си, но и със слово – тълкувания на свещените книги-, лечебна и социална дейност, справедливост и милост. А БПЦ?
Да ти призная Чингиз, започва да ми става интересно.
Аз не отричам факта, че средствата на Църквата биха могли да се използват далеч по-рационално и евангелски. Тук съм напълно съгласен с теб. Нещото, което не мога да приема е твоето крайно настървение. Ясно е, че има злоупотреби от страна на владици, но дали пък няма свещенници, които съвестно си гледат задълженията и се стараят да помагат на ближният и да служат на Бога. Има, и аз лично познавам такива. А я да попитаме дали Църквата е само синод и свещенници? Съвсем не, Църквата е свещенници и народ и нито само едното само по себе си не е Църква. А ние като сме миряни или народ Божи, с какво толкова сме по-различни или Христос не изисква и от нас? А притчата за сламката и гредата да не би не да е казана именно за нас, и на нас? Да не мислиш, че ми е хубаво да ме наричаш простак, но ти прощавам и ти се моля да извиниш и ти моите остри думи. Само така Христос може да бъде между нас и от тук да започнем. Ти какво мислиш?
Задревй Славков,
Въпросът за взаимната ни братска любов в Христа е неоспорим – простено, прости, както се казва. Настървението ми идва от явните неправди на БПЦ, която , повярвай ми, само спекулира с твърдението си, че е народна, а всъщност е поделение на вселенското православие със силна зависимост от Москва и Атина. Ако Църквата беше Божия, Тя щеше да търси Божията правда, да не се съобразява с княза на този свят, да поддържа българи, които по различни пътища според различните им дарби, дадени от Всевишния могат да славят Бога и да принасят плод от праведност сред онези, които уважават вярата и имат християнството за някаква ценност. Църквата е почти унищожена от комунизма-антирелигиозните програми на атеистите са тотални и чрез всички средства на историческо унищожение, които човечеството познава. Днес българите искат да имат Бог и Църква, но точно тези, които би трябвало да пускат хората при Бога спират този порив. А за гредата в окото ми – видял съм я. Поздрави в Христа!