Извъникономическите фактори в икономиката



БЛИЗКИ ТЕМИ:

8 коментара

  1. Стремежът към силна икономика и създаването на материален ресурс е обусловен от философията на разпределение на излишъка от икономиката. Този излишък служи или за поддържане на огромна войска, какъвто е случаят на Русия, или отива за развиване на познанието, културата и религията на дадена страна. С икономиката при социализма беше натоварена Държавата, която се готвеше за война с империализма и продължаваше тоталната икономическа и емоционална мобилизация на българите за война, която е стратегия на българската държава след 1878. Тогава икономиката се задъхваше не защото е планова, а защото ресурса се разпределяше несправедливо и се издържаха много непроизводствени дейности като армия, полиция, партийни деятели , наши „творци на културата“, спортисти и артисти. Държавата правеше икономиката, но нейния излишък се изразходваше за обогатяване на комунистите и за организация на идеологията и пропагандата. Днес уж не е така, но е редно да попитаме БПЦ какво прави и ще прави с парите си?

  2. Едни американски президент, струва ми се Кулидж, казва, че който строи фабрика, той строи храм. Така икономиката в западните държави се превръща в религия, което е улеснено от възгледа на Калвин за спасение чрез работа. Освен това материализмът фаворизира икономиката и затова днес в света се наблюдава икономически фундаментализъм, който прави икономика заради самата икономика, а не заради резултата от успешната икономическа дейност, която би трябвало да отива за финансиране на непроизводствени дейности, повишаващи знанието, културата и грамотността на населението. В пазарни условия всяка една дейност се изчислява по съставен ценоразпис, като крайната мяра – парите – следва да се раздават по степени на показани знания и положен труд. В България обаче не е така и много средства се наливат в непроизводствени дейности и се дават на хора, които са наши и верни, а не знаещи и можещи. И БПЦ не действа принципно според пазарните условия, а действа на основата на „национално“ зарибяване.

  3. Михаил ...... каза:

    Чингиз, винаги си на ръба, но този път си прав до някъде. По правило си сложил пак БПЦ на мушката, но ето тази ти позиция не е правилна. Ако ти наистина искаш да си от Църквата на Христос, то би трябвало да подходиш като някой от тялото, а не някой от външните. Ясно е, че в БПЦ могат да бъдат правени по-целесъобразни решения и при все това основното дело на Църквата е молитвата, а не мотиката. Трябва да го проумееш това някак. Освен това трябва да проникнеш по-надълбоко в историческото основание на Църквата да претендира за надконфесионалност. Познанието за съвременният пазарно-социален механизъм е полезно, но далеч не изчерпва и не бива да изчепва методиката и лостовете на обществено влияние в границите на Българската държава. Впрочем Църквата е стожер на държавата във всеки един момент от историческото развитие и настояще, дори в най-дивите, злокобни и мракобесни падения на народа ни или поне на неговите управляващи. Пак ти казвам – спри да хулуш Църквата, защото хулиш Христос!!

  4. Виж какво Михаил,
    Бях решил да не са занимавам с теб, защото – прости за откровеността ми – от теб лъха безсърдечие и простотия. Въобще не можеш да докажеш, че като посочвам нередностите, двойния стандарт, нищоправенето и слабата квалификация на кадрите на БПЦ хуля Христос. Защото Църквата трябва да докаже , че е Христова, като примери за християнство има както в свещените книги и писанията на отците на Църквата, така и в историческите примери на цялото християнство, което може да не догматично православно, но има редица примери на искрена вяра и човеколюбие, милост и справедливост в делата и помислите си. Относно историческите заслуги на Църквата винаги съм казвал, че можем да й направим паметник и така да спрем със спекулациите на тази тема. В едно общество, където професията и квалификацията на вярващите е подготвена от Държавата, а Църквата получава наготово кадри има явна несправедливост, която в пазарни условия би следвало да се поправи, като БПЦ заплаща приносите на верните.

  5. В България има няколко целеви топоса на пропагандата на БПЦ. Единият топос е историческите заслуги на Църквата. Тук трябва да се посочат малкото и слаби проучвания за историята на БПЦ и да се каже, че лозунгът за исторически заслуги е правен от национално обвързани хора, най-вече историци, литератори и творци на изкуството. Този момент – националния – обаче е отричан от БПЦ в официалната й политика, като у нас масово се канят и превеждат чужди духовници и богослови. Другият топос е молитвената дейност на Църквата. От историята обаче се знае, че Църквата е водила разностранна дейност, най-вече в областта на образованието, здравеопазването и социалната сфера и така това твърдение не може да се докаже исторически, че е православно. Другият топос е сътрудничеството между Църква и Държава. То обаче е интересно, особено през комунизма, когато Църква и Държава бяха в тежък тотален конфликт. Друг топос е наличието на благодат и духовност в БПЦ. Те обаче са в наличност и в хора извън БПЦ.

  6. От сумата на известните данни за действието и бездействието на БПЦ, от известните изказвания, от знаковите присъствия и участия в обществени събития, от извършването на служби и църковни дейности ясно се вижда една огромна слабост и неразбиране за дейността на Църквата у тези, които днес я предстваляват и които се разпореждат с огромния ресурс на БПЦ, който по закон е народен, т.е. на всички българи, а не е личен имот на владиката или свещеника. Христос дойде за да спаси погиналото и да даде вечен живот на праведниците. Следователно Неговата Църква е предназначена за да спаси човека като подражава на Христос и Неговите ученици. Това значи акт и слово във всички сфери на човешкото битие, като се очаква при невъзможност от обективни причини за такова действие и слово Божия намеса и знамение, както е при апостолите. Христос доказва божествеността си не само с възкресението си, но и със слово – тълкувания на свещените книги-, лечебна и социална дейност, справедливост и милост. А БПЦ?

  7. Славков каза:

    Да ти призная Чингиз, започва да ми става интересно.

    Аз не отричам факта, че средствата на Църквата биха могли да се използват далеч по-рационално и евангелски. Тук съм напълно съгласен с теб. Нещото, което не мога да приема е твоето крайно настървение. Ясно е, че има злоупотреби от страна на владици, но дали пък няма свещенници, които съвестно си гледат задълженията и се стараят да помагат на ближният и да служат на Бога. Има, и аз лично познавам такива. А я да попитаме дали Църквата е само синод и свещенници? Съвсем не, Църквата е свещенници и народ и нито само едното само по себе си не е Църква. А ние като сме миряни или народ Божи, с какво толкова сме по-различни или Христос не изисква и от нас? А притчата за сламката и гредата да не би не да е казана именно за нас, и на нас? Да не мислиш, че ми е хубаво да ме наричаш простак, но ти прощавам и ти се моля да извиниш и ти моите остри думи. Само така Христос може да бъде между нас и от тук да започнем. Ти какво мислиш?

  8. Задревй Славков,
    Въпросът за взаимната ни братска любов в Христа е неоспорим – простено, прости, както се казва. Настървението ми идва от явните неправди на БПЦ, която , повярвай ми, само спекулира с твърдението си, че е народна, а всъщност е поделение на вселенското православие със силна зависимост от Москва и Атина. Ако Църквата беше Божия, Тя щеше да търси Божията правда, да не се съобразява с княза на този свят, да поддържа българи, които по различни пътища според различните им дарби, дадени от Всевишния могат да славят Бога и да принасят плод от праведност сред онези, които уважават вярата и имат християнството за някаква ценност. Църквата е почти унищожена от комунизма-антирелигиозните програми на атеистите са тотални и чрез всички средства на историческо унищожение, които човечеството познава. Днес българите искат да имат Бог и Църква, но точно тези, които би трябвало да пускат хората при Бога спират този порив. А за гредата в окото ми – видял съм я. Поздрави в Христа!

Споделете в социалните мрежи