Какво е бахайството и има ли почва у нас?

В България бахайството се разпространява още през 20-те години на ХХ век от американеца с германско поданство Джордж Бенкс. Основани са центрове в София, Пловдив и Варна. След 1989 г. мисионерството у нас е възобновено от Ане-Мария Крюгер – внучка на известния швейцарски ентомолог и философ Август Форел. Бахаите са регистрирани през 1991 г., а през 1993 г. в София е проведен седмият международен събор на тази религия със 750 участници от 165 страни. Някои българи попадат в примките на бахайството като емигранти. Един пример е Елена Мустакова-Пасарт, психотерапевт в САЩ, чиято книга “Критичното съзнание” беше публикувана неотдавна у нас. Бахайка е и румънската кралица Мария, чийто дворец в Балчик е туристическа атракция.

Бахайската вяра е твърде нова в сравнение със световните религии. Тя е основана от Мирза Хюсеин Али (1817-1892), известен с прозвището Ваха Алла или Бахаулла, което се превежда като “слава Божия”. Тази религия произхожда от бабийската секта, основана през 1844 г. в иранския град Шираз от Мирза Али Мохамед, наричан “Баб” (врата). Той провъзгласява предстоящата поява на “онзи, когото Бог ще открие” – нов пророк или пратеник на Всевишния. На свой ред сектата на Баб е издънка от шиитския ислям, който вярва в скорошното завръщане на 12-тия имам (приемник на Мохамед). Неговата задача щяла да бъде обнова на мюсюлманството и ръководство на вярващите. Преди 150 години учението на Баб се разпространява из целия Иран и е посрещнато на нож от ислямското духовенство и правителството. Баб е арестуван и след няколко години в затвора е разстрелян. По време на гоненията срещу сектата му са избити над 20 000 души.

Бахаулла, който е ученик на Баб, е задържан през 1852 г. във връзка с покушение срещу персийския шах. Въпреки че не е замесен в заговора, той е хвърлен в прословутата “черна яма” – стар резервоар в Техеран, пълен със змии и скорпиони. Тук, в непрогледния мрак, според него той получава “откровение” да основе нова вяра. Бахаулла е освободен през 1853 г. и е заточен в Багдад, където оглавява бахайската общност. През април 1863 г. той се провъзгласява за Божия пратеник, чието пришествие е предсказано от Баб. Османското правителство прехвърля новия “месия” в Цариград, за да бъде наблюдаван по-отблизо, а след това – в Одрин. В този град Бахаулла съставя множество писма (“скрижали”) до правителствата на Иран, Турция, Русия, Прусия, Австрия, Англия, Ватикана. В тях той излага принципите на своето учение, отправя редица предупреждения и предсказва Първата световна война.

Братът на Бахаулла започва да интригува срещу него и основава отделна малка секта. Не след дълго Високата порта заточава Бахаулла в крепостта Акра (Палестина), където той умира през 1892 г. Ръководството на основаната от него религия преминава в ръцете на сина му Абул Баха (1844-1921). Той пък назначава за свой приемник внука си Шоги ефенди Рабани (1896-1957). През ХХ век бахайството постепенно се разпространява из целия свят, а “свещените” му книги се превеждат на повече от 400 езика (през последните години и на български). Те се състоят от 100-те трактата на основателя и тълкуванията на по-късните водачи.

В какво се състои учението на Бахаулла? Той смята, че Бог е напълно непознаваем и между Него и тварите не съществува пряка връзка. Вечният се открива чрез Своите “явления” или “разкрития” (т.е. пратеници), сред които са Адам, Авраам, Мойсей, Зороастър, Буда, Христос, Мохамед и Баб. Според иранеца същността на всички религии е тъждествена, а религиозната истина е “относителна” и зависи от нуждите на епохата и развитието на обществото. С други думи, Бахаулла смесва вечните религиозни стойности с принципите за еволюция на природата. “Апогеят” на небесното откровение е самият той. Нов “пратеник” се очаква след не по-малко от 1000 години. Бахаулла също декларира, че не е имало време, когато вселената не е съществувала, т.е. тя е съвечна на Бога. Но от подобно допускане следва заключението, че тя също е тъждествена с Бога и че Бог не е Творец (пантеизъм). Човек е създаден от Бога, но след смъртта душата му преминава в ново тяло и се преражда. Раят и адът са само символи за отношението на душата към Бога. Задължението на човечеството според Бахаулла е да признае неговата “мисия” и да премахне религиозните различия, като прегърне бахайството. В общи линии тази лъжерелигия може да се прецени като хетерогенна смес от сектантски ислям и индуизъм с обширни заемки от модерните научни теории.

Култът на бахайството е опростен до крайност. В него няма инициация (посвещение) на новите членове, тайнства, свещенство или монашество. Последователите трябва да се молят всекидневно, да постят 19 дни годишно по мюсюлмански маниер (от изгрев до залез) в последния месец, да не употребяват алкохол и наркотици, да практикуват моногамия. Всеки първи ден от месеца според бахайския календар е празник, в който бахаите се събират за молитва и четене на техните писания. Другите празници са свързани с разни дати от живота на основателя. Календарът им започва от пролетното равноденствие – 21 март, и обхваща 19 месеца по 19 дни, към които се добавят изкуствено още 4 дни. Структурата на тази религиозна общност се основава върху местни общини, национални събрания и върховен орган, наречен “всемирен дом на справедливостта”. Седалището на последния се намира в Хайфа (Израел) близо до гроба на Бахаулла. Пропагандата се осъществява от специални отдели, които носят названието “ръце на Божията кауза”.

Днес, когато бурните обществени промени изтръгват духовните корени, мнозина четат жадно забранената в близкото минало книжнина на разни вероизповедания. Във време на всеобщо разочарование и релативизъм те лесно могат да станат жертви на бахайското учение, което си поставя за цел да погълне и измести всички останали религии, да подготви света за тоталното господство на Антихриста.

Да бъдем нащрек и да се пазим от лъжепророците в овчи кожи! (Мат. 7:15).