Филмът за българските жертви на комунизма – на националния екран в Германия


mediapool

След като само преди дни германо-швейцаро-австрийският канал 3sat излъчи премиерно филма на родения в България немски писател Илия Троянов "Балада за български герои" бе показан и по националната телевизия ZDF.

Нещо повече – по изрично желание на автора и за да задоволи неочаквано големият интерес на българоезични зрители от цял свят, ZDF предприе уникален експеримент в своята програмна политика. Още преди излъчването му в ефир, филмът бе качен на сайта на телевизията, което по принцип се прави при някои от ползващите се с най-голям интерес документации. Новото е, че освен версията, синхронизирана на немски, сега се предлага и версия на български – с оригиналните разкази на жертвите на политическия терор в България.

ZDF предлага и специална интернет-страница, посветена на филма и на неговия автор, именития вече немски литератор Илия Троянов. Наред с биографични материали за него самия, на сайта е качен и разговор с Гюнтер Грас, рецензии за книгите на Троянов и актуално интервю с писателя.

През февруари 2007 Илия Троянов стана лауреат на приза на град Майнц (седалище и на тв-канала ZDF) и на свързаната с наградата титла "Градски писател". Старата германска традиция на "градския писател" или "градски словослагател" се почита в немалко градове, но наградата на Майнц се смята за най-реномираното отличие от този род. Нейни носители досега са били най-значимите представители на немската литература. Освен за книжовни занимания, периодът на стипендията е предназначен и за един уникален експеримент: удостоеният с наградата писател получава възможност да се изяви и в съвършено нов жанр – като документалист по свободно подбран от него сюжет и да заснеме авторски филм, като проектът се финансира от ZDF.
За тема на своя филм Илия Троянов е избрал съдбата на жертвите на комунистическите репресии в страната, която е напуснал на 6 години. Последното лято той прекарва в България, среща се с много от героите на своя филм, посещава местата на терора от миналото и търси причините за подложеното на организирана забрава минало в днешните властови структури.

В актуално интервю, запитан защо се е спрял тъкмо на българската тема, когато пред него са били открити всички краища на света за филмово претворяване, Троянов казва следното:

"Избрах тема, която е напълно игнорирана от общественото внимание. След еуфорията от 89-та година, на Запад бе пренебрегнато обстоятелството, че много от страните в Източна Европа все още остават в плен на последиците от тоталитаризма. В България тази зависимост е просто екстремна, почти също толкова екстремна, колкото в Русия или Беларус. В България бившата комунистическа номенклатура се преобрази в мафиотска олигархия и все още контролира всички сфери в страната. И понеже това е една много тежка тема, тя много рядко попада в полезрението на западните медии. Когато ми бе дадена възможност да снимам напълно свободно по сюжет, който аз си избера, реших, че е много по-важно да направя филм за нещо непознато, отколкото по темите, които публиката без друго свързва с моето име като Индия или Африка например, страни достатъчно познати поради своята екзотичност и туристическо значение. България е държава, която се намира в мъртвата точка на нашето публично възприятие – въпреки членството й в ЕС".

Ключовият момент във филма "Балада за български герои" са съкровено произнесените от автора на фона на мраморните плочи с имената на загиналите от комунистическия терор слова: "Когато в едно общество имената на престъпниците са пò на почит от имената на жертвите, в такова общество има нещо много гнило…".

Чрез неподправените разкази на репресираните "Балада за български герои" разбива внушаваните на обществеността в България носталгични копнежи, подплатявани с балади на всеки километър и с дъжд от държавни ордени за певците и надзирателите на някогашния социалистически рай. Филмът лишава от основа режисираната заблуда, че тоталитарното минало не било чак толкова лошо.

На жертвите, на хората, преминали непречупени през месомелачката на комунистическия терор, Илия Троянов поставя чрез своя филм непреходен паметник. Те са за него автентичната алтернатива на десетилетното сбъркано българско лутане из безпътицата на лъжата и на спотаените истини за миналото. Тези, останали верни на хуманните си принципи хора, биха могли според Троянов да бъдат пример за подражание – в едно друго, по-добро от днешното време.
Целият филм „Балада за български герои“ може да се гледа на български език тук: http://www.zdf.de/ZDFde/inhalt/17/0,1872,7133425,00.html

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

4 Отговори

  1. faf каза:

    Ако питате т.н.“Свети Синод“ ще ви кажат че в България комунизъм не е имало,и религията не е била преследвана…….ЦАРЯ НИ НАПРАВИ РЕПУБЛИКАНЦИ,А МАКСИМ АТЕИСТИ

  2. faf каза:

    Ако питате т.н.“Свети Синод“ ще ви кажат че в България комунизъм не е имало,и религията не е била преследвана…….ЦАРЯ НИ НАПРАВИ РЕПУБЛИКАНЦИ,А МАКСИМ АТЕИСТИ

  3. Георги от Хасково каза:

    Преди време в книжарница „Пингвините“ ми попадна книга на немски писател с български произход. На задната корица пишеше, че авторът като дете е напуснал България и е израснал на запад, където приел исляма…
    Интересно ми е дали това не е Илия Троянов?

  4. martin.ivanov каза:

    Pametta ni kato ob6testwo hi4 ja njama, ne samo kym lo6oto, no naj-we4e kym dobroto. Obzela ni e wseob6ta skleroza. Ilia Trojanov se opitwa da ni napomni za blizkoto minalo (a towa dali e priel isljam ili ne, wypreki 4e po negowite dumi, njama takowa ne6to, jawno poreden trik na DS da nastroi ob6testwenostta sre6tu nego, e malowajno), za6toto prisystwah na sre6tata mu w Ruse s mladi hora, njakoi ot tjah wrystnici na demokraciata ni, i s bolka konstatirah, a i ne samo az, u4udwa6toto neznanie za towa, kakwo se e slu4walo. O6te po-wyzmutitelno be da razbera, 4e na6ite u4iteli po istoria ne si prawjat truda da goworjat za blizkoto minalo, za6toto bilo twyrde rano, 4ak sled 50 godini mojelo. Eto wijdame kak w ob6testwoto ni e nalojeno embargo za myl4anie, amnezia na wsi4ki etaji w jerarhiata. Pitam se koj ima interes ot towa? Otgoworyt 6te go dam, s towa kakwo kaza edna u4eni4ka, mislja 4e be6e, kato ja pitaha kakwo e Dyrjawna sigurnost. Otgowor, citiram po pamet, ami grijila se e prez no6ta mladite dewojki da se pribirat neobezpokjawani wky6ti. Kraj na citata. Boje, opazi ni ot towa newejestwo! Hristijanskata pozicia w slu4aja ne trjbwa da premyl4awa izwyr6enite prestyplenia. Na6ata pozicia trjbwa da e w podkrepa na jertwite na tozi ne4owe6ki stroj. Tam sa i mnogo na6i bratja swe6tenici i hristiani, nowomy4enici za wjarata. We4na da e tjahnata pamet!