Първият учебен ден!

За повечето от нас, първият учебен ден е вече в историята, заедно с вторите, третите и т.н. първи учебни дни. Днес обаче изпитах радост, която едва ли съм изпитвала на моя личен първи учебен ден преди … години. (Всъщност нищо не помня от него). Една първолачка, която ми е племенница и кръщелница, ме накара да подскачам от вълнения, както и цялото семейство, което днес беше обхванато от такива Радини вълнения.

Едно и също вълнение беше обхванало всички ни, накара ни да забравим за всякакви битови трудности и да си спомним за нашите първи учебни дни. Училището мисля, не се е променило много, може би дисциплината да е по-различна, може би децата да са по-будни, не знам, а и в момента това няма значение.

Важно е, че тази година отново имаше Първи учебен ден, важно е че и тази година имаше първолаци, които даже статистиката установи, че са повече от миналата.

После в класната стая веднага видяхме тихите, а и разбрахме, кои ще са палавниците. Видяхме кои родители ще са все питащи и организиращи, разбрахме, че тетрадките и принадлежностите, които са нужни за първолака хич не са се променили, все същите тетрадки с големи квадратчета и тесни и широки редове.

Загледах се в децата, които сякаш не разбираха голямата гордост на родителите си, а се въртяха по чиновете, не знаейки какво ги очаква. Загледах се в родителите и мисля, че те са за пример, с тях трябва да се гордеем всички, защото те са отгледали тези малки първолачета, преминавайки през хиляди трудности и са ги довели днес да се учат – нашето бъдеще.

После се замислих и за учителката, спокойна и сигурна в думите, но все пак развълнувана от поредния първи учебен ден. Тя поема следващата смяна, въпреки ниската си заплата и несгоди, тя ще учи нашето бъдеще от днес!