За религиозната толерантност, киселото мляко и късите панталонки
През изминалата седмица търсихме отговори на въпросите, дали наистина съществува прочутата българска религиозна толерантност, дали медиите пречат на нейното съществуване (както казва Докладът на държавния департамент на САЩ) и в частност трябва ли да се забрани носенето на религиозни символи в учебните заведения на страната.
Взехме като основа едно цитирано от други медии изказване на ректора на Софийския университет професор Боян Биолчев, че няма да толерира ходенето с расо в Богословския факултет. И понеже подобно изявление меко казано ни учуди, решихме отново да попитаме господин ректора, дали това не е просто лапсус. Оказа се, че не е лапсус. Слава Богу, първите му думи бяха успокояващи и отхвърлиха най-лошото. „Няма да взимаме никакви репресивни мерки” – каза той. От друга страна, то пък само това оставаше: да застане един пенсионер-пазач (за по-евтино) на вратата на Алма Матер (майката-хранителка на познанието) и да казва – „много моля, с расото до тук, сваляй забрадката, или ще махнеш кръста или ти се махай, съжалявам, заповед отгоре!” Но с доброто свършихме до тук. „Според мен – допълни Биолчев – е нормално в един университет, хората да не притесняват околните със своя начин на мислене. Именно като човек с демократично мислене смятам, че не е правилно аз да ходя облечен с тога, когато отивам да си купувам кисело мляко.”
И ако това сравнение ви се вижда странно, то думите, които каза пред наш репортер председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева са направо втрещяващи: „Вие ходите ли на работа по-къси гащи или не? Има си морални правила, норми и отношения. А що се отнася до това, че религиозният човек трябва да окачи кръста си, да носи библията в ръката си, да се моли в класната стая или да сложи забрадка, защото религията така казва – това не трябва да става. Това е, че в училище се спазват правилата относно светския характер на образованието и правилата, свързани с правилника за приложение на закона.” „Каква е разликата между светско и духовно?” – опитахме да уточним ние. Отговорът обаче съвсем ни обърка: „светското и духовното са взаимосвързани и разделението е условно.” Почти безпомощно попитахме: „Вие вярваща ли сте?” И получихме думи, превърнали се в печална класика: „Вярвам, че има сила, пред която човек не може да си позволи да прави каквото иска или му хрумне.” И за да завърши картинката г-жа Такева допълни: „трябва да се спазва закона в страната. Друго нещо е да се забрани на религиозния мюсюлманин да си мие краката преди да влезе в джамията, а на християнина да се събува преди да влезе в църквата.”
Като си спомнихме, че още преди месец и половина министърът на образованието и науката заяви, че при необходимост (?) е готов със закон, забраняващ религиозните символи в училищата и университетите, по строг и от този във Франция, у нас остана горчивото усещане, че (ние като представители на медиите) сме поели някакъв странен коктейл, от религиозна нетолерантност, агресивност и тотална неграмотност по отношение на духовното.
Най-напред, така и не разбрахме какво искаха да кажат гореспоменатите интелектуалци със сравненията си за киселото мляко и късите гащи. Защото да се ходи с тога до магазина просто не е естествено, макар и да не виждам нищо дразнещо в това. Докато расото е естественото облекло на един духовник. То е част от задълженията, които е поел пред обществото. А това да сравниш Кръста Господен с къси гащи е меко казано проява на много лош вкус.
По-страшното обаче е друго. Хем образованието ни е светско, хем духовното дразни, хем светското и духовното не могат да се разделят. Пълна бъркотия. Това е опит да сееш просвещение без Светлината на света. Опит да преподаваш духовност без Духа, да се образоваш без Този, който създаде човека по свой образ. Самата дума духовност идва от дух. Но да изхвърлим Светия Дух от училищата, коя духовност ще остане там? Спомнете си какво казва апостолът на любовта Йоан: „Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. (1 Йоан 4:1). Светското и духовното се обединяват само там, където ги обединява Спасителят на света. И никъде другаде. Светът и Духа са обратни величини. Чуйте отново апостола: „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека. (1 Йоан 2:15-17). Именно тази логика на света се дразни от духовното и приема духовното от обратния знак, защото в природата няма вакуум, и там където Единият го няма се настанява другият, който откакто свят светува все се старае да се настани на Божието място в сърцата ни. Точно той е популярната добре маскирана „някаква сила”, от която се страхува светският интелектуалец.
Въобще не си струва да се спираме на въпроса как би изглеждал един Богословски факултет, ако от него бъде махнато „дразнещото“ учение за Бога. Така ще можем да поставим световен прецедент с наличието на преподаване на атеистично богословие.
Но пълната секуларизация в образованието ни не е логична не само в духовен, но и светски план. Е, добре – расото дразни господин ректора. И той смята за недемократично да има религиозни символи в университета. Даваме ли си сметка какво означава това? Война с цялата българска традиция! Задължително преименуване на СУ. Защото св. Климент Охридски е нашият просветител в Христа. Целият му живот е посветен на това. Той не е просто християнин, а православен епископ, разпространяващ именно и точно Православието. Неговите проповеди срещу латиномъдърстващите (например) може да дразнят някого. Отмяна на празника на св.св. Кирил и Методий и „изобличаването” им като православни-талибани. Отричане от редица български царе като св. Борис, Йоан Асен ІІ, Иван Александър и т.н като нетолерантни. Преправяне на всички документи, в които фигурира годината 2006 от Рождество Христово, защото това може да дразни някого, който пък не харесва Христос и евентуална замяна с летоброене от идването на власт на някоя „демократично мислеща личност”. Отмяна на неделния ден като почивен, защото той е почивен само за християните, другите си имат други почивни дни. Официално непразнуване на Великден, Коледа и Гергьовден (като ден на храбростта и българската армия) за да не се сърди някой на това. Смяна на кирилицата, заради това, че написването й е с цел християнизирането на славянските народи, което може да се възприеме като дискриминация и въвеждането на пълна свобода във възможностите за писане. Можем да продължим до безкрайност… Защото всичко, което съществува в тази държава е плод на найната вероизповед. И тя просто не може да се разглежда в друг контекст.
Но нека погледнем и още нещо. Целият този скандал започна от няколко момичета, изповядващи исляма, които просто искаха да носят кърпи на главите си, защото тяхната вяра изисква това. Но аз не помня на някого да му е станало нещо от вида на момиче с кърпа. Защо кърпата да е забранена, а голите пъпове, супер късите поли, разголените бюстове да не са забранени? Какво беше за късите гащи? Ами да, ходи се по къси гащи! Порнографията като вид и начин на мислене не дразни никого. Нали е демокрация?! Напротив, дразни житейската логика, която отрича духовното беззаконие, което ние несполучливо наричаме демокрация.
Ето това е същинската причина за всички по-горни изказвания. Срамът от това, което вярата изисква. Причината е нашият срам от Христа. Но чуйте пък какво казва Христос: „който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели. (Марк 8:28)”
Да се срамиш от баща си, който те е хранил, обличал и отгледал е позорно, нали? И все пак това е несравнимо, по-малко позорно от това да се отречеш от Небесния си Отец. Защото да вярваш в Него, а да се срамиш от Кръста на Неговия Единороден Син, Който се понизи до човек, страда за нас и възкръсна – доста прилича на състояние, което може да се нарече само шизофренно. И нека се запитаме: може ли пък точно този „прелюбодеен и грешен род”, да бъде за нас върховен критерий, върху който да градим образование и въобще живота на децата си?
Е, да! Сигурно съвременният свят, според израза на Волтер „само се поздравява с Бога, но не си говори с Него”. Но кое е най-ценно за децата ни. Вечните им души или успеха в света? „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? (Марк 8:36-37)”
Много, много важен въпрос!
Впрочем в анкетата за миналата седмица зададохме въпроса „Трябва ли да се забрани носенето на религиозни символи в учебните заведения?” 52 % от анкетираните отговориха с „да”, 45% с „не”, а 3 % признаха, че не могат да преценят.
Някой би казал, че носенето на тези символи е въпрос на свобода. Но какво е свобода? Какво точно се крие зад тази дума. Свобода от какво… и за какво? Чуйте какво казва св. Йоан Златоуст: „Нека не се срамуваме от достойните за почит знаци на нашето спасение. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: „Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците” (1 Кор. 7:23). Кръстът поваля и потъпква всичко враждебно. Затова, ако някой ти каже, че се покланяш на Разпнатия, отговори му с радостен глас, че се покланяш и не ще престанеш да се покланяш.
Ако той се засмее, оплачи безумието му и благодари на Господа, че ни е оказал такива благодеяния, които без откровение свише никой не може да познае. Този човек се смее само поради това, че както пише: „Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух” (1 Кор. 2:14) Децата например, виждайки нещо велико и чудно, ще се засмеят, ако се опитаме да им го обясним. Тези, които се подиграват приличат на такива деца. Те дори са по-безразсъдни от тях, понеже постъпват по детски в зряла, а не в детска възраст, затова са и по-достойни за съжаление и не заслужават никакво извинение. Но ние, дори пред нас да застанат всички езичници, нека с още по-голямо дръзновение да казваме, че кръстът е нашата похвала, началото на всички наши блага и цялото наше украшение!”
И така, нашето проучване показа, че не медиите насаждат религиозна нетолерантност. Нито пък вярващите в различните религии в България. Защото не от векове съжителстват мирно в тази страна. И дори по време на турското владичество на никого не му е хрумвало да издаде закон, според който свещениците не бива да носят расо. И на никого след освобождението не му е хрумвало да свали забрадките от главите на момичетата. Подобни неща не са си помисляли дори и другарите-атеисти, управлявали в продължение на цели 45 години.
На светско ниво религиозна нетолерантност насажда т.нар. „интелектуален елит” на страната. След като той не произведе през последните 16 години нито един значим духовен продукт, укрепна в безбожието си и сега просто започна война срещу духовното.
На духовно ниво това е опит за духовно убийство на българските млади хора.
P.S. Дължим обяснението, че християните не се събуват, когато влизат в църква!
