Писмо от Св. Синод до премиера Бойко Борисов за статута на предмета религия
По решение на Светия Синод на Българската православна църква бе изпратено писмо до българския премиер Бойко Борисов относно статута на предмета религия в българското училище. Публикуваме пълния текст на откритото писмо…
„УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Обръщаме се към Вас като към Министър-председател и политически лидер на управляващото мнозинство в Народното събрание.
В момента в Българския парламент се обсъжда и приема на второ четене важен за цялото общество проект за нов Закон за предучилищното и училищното образование. Законопроект, който предвижда сериозна реформа на общообразователната система и адаптиране на българското училище към съвременните реалности и предизвикателства на новия век. Този проект съвсем закономерно предизвика интерес в най-широки слоеве на българското общество, защото образованието на българските деца и младежи е залог за бъдещето на нацията и успешното развитие на нашето Отечество в новите европейски условия.
Господин Министър-председател,
През последните вече повече от 20 години от началото на политическите промени в Родината ни, ние, архиереите от Светия Синод на БПЦ, водени от убеждението, че изучаването на учебния предмет „Религия“ в училище и особено на традиционната за България православна християнска вяра, е най-силният фактор за нравственото възпитание на децата, не преставаме да призоваваме към възстановяване и въвеждане на религиозното образование в българското училище. Ние имаме разбирането, че образованието на децата е едностранчиво и непълноценно, ако то им предлага само система от знания за заобикалящия ни свят, а не способства за изграждането у тях и на здрави духовно-нравствени критерии; ако в крайна сметка детето получава знания, но не е наясно какво да прави с тези знания, за да живее достойно и пълноценно. И когато настояваме и сме настоявали досега всяко дете задължително да придобие нравствено възпитание, ние ясно сме правили уговорката, че това възпитание трябва да става в съгласие с убежденията на родителите, в духа на вероизповеданието, към което те и децата принадлежат и чийто светоглед изповядват, а за невярващите – образованието да бъде в духа на общочовешките нравствени норми.
През последните години нееднократно бяха правени подписки и петиции, в които нашите сънародници заявяваха своето желание децата им да изучават духовните истини и ценности на християнството и да познават своята вяра, но управляващите от различните политически сили така и не проявиха нужната политическа воля и решимост да обезпечат такова образование за нашите деца.
Свободата на съвестта, мисълта и религията е основно човешко право, върху което се изгражда съвременното гражданско общество и правовата държава. Изконно право на всеки човек е както да изповядва свободно вярата си, така и да придобива знание и информация за нея. Това негово право е гарантирано от множество международни правни актове, от конституционните норми на страната и е потвърдено от законите на Европейския съюз и от практиката в страните от Европейския съюз. Никой не може да стане насила вярващ, но и никой не бива да бъде лишаван от правото да изучава и да знае основите на своята религия, за да може да прави самостоятелно и свободно информиран избор. Редица документи и препоръки на Съвета на Европа съдържат категорични напътствия за въвеждане на религиозно обучение в системата на публичната общообразователна система на отделните европейски страни, което гарантира човешките права и свободи и се явява важен елемент от националната култура.
Държавната образователна система има отговорности и ангажимент да осигурява цялостно и всестранно обучение на децата и подрастващите, в това число като им предоставя и обучение за националната културна религиозна традиция на съответната държава. Ако ограничаваме достъпа до знание за вярата само в рамките на църковните училища, една голяма част от децата се лишават от правото на пълноценно и истинско знание за света и човека, като им се предлага поглед само от една страна – безрелигиозна, материалистична или атеистична. Такова едностранчиво образование не може да съдейства за разгръщане на духовните и интелектуални сили на децата и да подготви подрастващите за самостоятелен и отговорен начин на живот.
Духовно-нравственото възпитание на децата е обща грижа на Държавата, Църквата и семейството, и историята показва, че е най-добре, когато тези институции си взаимодействат и си сътрудничат в това благородно дело. Църквата и държавните власти имат грижата за един и същ народ, за общественото благо и справедливостта в обществото и грижата за по-високия обществен морал е тяхна обща цел.
Обществото ни само ще спечели, ако децата в училище изучават учебния предмет “Религия”. Така ще познават историята и основните истини на своята вяра, а в по-горните класове ще се запознават и със световните религии. Господ Иисус Христос е казал да обичаме всички хора, дори и враговете си, да благотворим на всички, които имат нужда от нас.
Господин Министър-председател,
Надяваме се, че с приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование дългогодишните очаквания и надежди на Св. Синод на БПЦ-БП, както и на голяма част от българското общество, за утвърждаване статута на учебния предмет „Религия“ наравно с общообразователните учебни предмети в българската образователна система най-сетне ще бъдат оправдани.
С уважение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ“
