Резултати от Кръгла маса по проблемите на вероучението в Благоевград
Църковната власт беше представена от Негово високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил и Негово преосвещенство Адрианополския епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир, както и от местни свещеници. От името на домакините на този важен форум участие взеха доц. д-р Илия Гюдженов, Ректор на Югозападния университет, проф. д.п.н. Йордан Колев от Факултета по педагогика, а също и много преподаватели от педагогическите и други специалности. Гости на срещата бяха проф. д-р Иван Желев, директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, г-н Панчо Василев, главен експерт по религия в Дирекция "Средно образование" на Министерство на образованието и науката, г-н Бойко Камбитов, експерт по религия към Регионалния инспекторат по образование в Благоевград, проф. Емилия Василева, председател на научния съвет по педагогика, проф. Дина Батоева, член на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет, преподаватели по педагогика и богословие от различни университети в страната, учители по религия, студенти и други общественици, загрижени за проблемите на религиозната култура и нравствено-етичните ценности на младото поколение на България.
Срещата дискусия започна с молитва към Бога, отправена от Негово Високопреосвещенство Натанаил, който също така приветства участниците на този обществено значим форум, като изтъкна, че проблемът с религиозното възпитание е от жизнена важност за нас, българите, и особено за нашата младеж. Той подчерта, че на съвременния човек се налага да се справя с твърде много предизвикателства в съвременния свят на глобализъм и консуматорство, където всичко е предмет на търговия, и където за човешката душа се води люта битка. Младите хора, които нямат ясен критерий за ценностите, и които вътре в себе си изпитват празнота, защото семейството и обществото не винаги успяват да възпитат в тях основните добродетели и етични норми, търсят да запълнят тази празнота, и като не намират опора в семействата си, я търсят на улицата. Там се намират хора, които в привлекателен вид им представят идеята, че на земята може да има рай, без да има ценностна система. Ето защо е важно религиозното обучение да навлезе масово в училищата, за да могат децата да се научат на правилен избор и добродетели. Владиката изрази съжаление, че днес твърде много се говори, а малко се върши в тази насока, и заяви, че всички сме длъжни със собствени сили да работим, за да помогнем на нашите деца да намерят верния път в живота. В тази насока Църквата е готова, с малкото сили, които има, да помогне това да се случи, защото за всичко, което правим, сме отговорни пред Бога, заяви Неврокопският митрополит, но подчерта също, че за това е необходимо да има благоприятна нормативна база.
Проф. д-р Иван Желев от Дирекцията по вероизповеданията увери, че насоката, дадена от владика Натанаил, е тази, която обществото винаги се е надявало да получи от Църквата. Той заяви, че днес властите в България са благоразположени към това да се реши неясния казус с предмета „Религия” и че мнозина от управляващите са изразили подкрепа за срещи като тази, които да заявят нагласата на обществото за ползата от задължителното изучаване на вероучението в българските училища. Проф. Желев изказа мнение, че капацитетът на предмета като СИП и ЗИП вече е постигнат, и че е време да се помисли за нова форма, която да отговаря на нуждите на съвременното образование и възпитание на нашите деца.
Главният експерт по религия в МОН г-н Панчо Василев изнесе някои статистически факти относно предмета „Религия” от въвеждането му през учебната 1997-1998 година до днес, като подчерта тревожната тенденция за намаляване броя на учениците, изучаващи християнско вероучение в училище. Като пример експертът посочи конкретно ситуацията в Благоевградска област, където при стартирането на предмета през 1997 година по него са се обучавали 1400 деца само от втори до четвърти клас, без да е преподавано ислямско вероучение, а към днешна дата, 3500 деца от първи до дванайсети клас изучават религия, като 2700 от тях се обучават в основите на ислямската религия и едва 379 е броят им в християнските паралелки. Същевременно г-н Василев зарадва участниците в работната среща с информацията, че от вчера са назначени седем експерти по религия към регионалните инспекторати по образование.
В последвалата след тези встъпителни доклади дискусия се изразиха различни мнения, някои от които противоположни по съществото си, относно това дали формата на обучение да продължи да бъде избираема, или да се настоява пред държавните власти религията или вероучението да стане задължителен предмет за българското образование. Спорове предизвика също така формулировката на названието на предмета – дали да се запази досегашното название „Религия”, или да се настоява предметът да се казва „Вероучение”. Изтъкна се също необходимостта от достатъчно на брой и добре подготвени кадри, които да поемат преподаването на християнските ценности в училищата. Обърна се внимание на нуждата да се въведат магистърски програми за преквалификация на педагогически кадри по подобие на тази в Богословския факултет на Софийския университет.
В крайна сметка, комисия, определена от участниците в дискусията, беше натоварена да изготви писмено предложение към българските образователни, законодателни и управленски институции за въвеждането на религията като задължителен предмет в училище със седмична натовареност от два часа, като за целта се направят необходимите законодателни и нормативни промени. От своя страна представителите на Българската православна църква подчертаха твърдото си желание да съдействат методически, кадрово и идейно това да се случи. Участниците във кръглата маса препоръчаха да се изготви педагогическо и богословско изследване за досегашните резултати от преподаването на предмета, както в общообразователните училища, така и в неделните, и да се сондира мнението на родителите за желанието им техните деца да изучават религия.
Форумът постави много открити въпроси, на които беше трудно да се даде еднозначен отговор, но които тъй или иначе стоят пред обществото ни. Това, което направи впечатление, е че академичната общност, и в частност педагогическата, вече е достатъчно отворена и взема присърце проблемите за християнското възпитание на подрастващите в страната ни.