Религията в училище: за или против?
Стандарт
Дискусията за въвеждането на религиозно обучение в българските училища едва ли ще свърши скоро. Най-малкото защото няма общоприети международни критерии за това какво точно трябва да представлява този предмет. Около него по света се водят истински „културни войни“ не само в обществото, но и между партиите.
Защото в момента не икономическите програми на партиите, които са все по-сходни, а отношението към традициите и духовните ценности се превръща в разграничителната линия между различните политически сили в света от САЩ до Турция и Пакистан.
Аз лично съм против въвеждането на този предмет под каквато и да е форма. Не подкрепям варианта на работната група към Светия Синод, защото в България религиозно обучение в училище е имало за съвсем кратък период – в навечерието на Балканската война и след това от 1938 до 1945 г. Интересно е, че голяма част от тогавашните богослови са били против вероучението в училищата, защото са чувствали, че то няма да издържи конкуренцията със светските предмети, защитаващи материалистичната концепция за създаването на света и човека. Освен това концепцията на Светия Синод, подкрепяна от Главното мюфтийство, предполага разделно преподаване за децата от християнски, мюсюлмански и израилтянски произход, като не се възразява и децата от католическите семейства или от арменски произход да учат предмета съгласно принципите на техните вероизповедания. Оценявам високо тази толерантност, но всичко това само ще задълбочи разделението на нацията и по религиозен принцип.
Но същевременно имам сериозни резерви и към проекта на екипа на проф. Георги Бакалов. Не може едновременно това да бъде светски предмет и същевременно да внушава религиозните ценности и представи за морала. И в двата проекта се твърди, че те нямат за цел религиозна индоктринация на подрастващите, а запознаване с религията и нейните нравствени послания. Но и двата предвиждат предметът да се преподава предимно от богослови. Но не може един богослов да не говори за Бога и за съответните религиозни практики. Имам чувството, че БПЦ иска да натовари държавата с несвойствени за нея задачи, като се позовава на исторически традиции и заслуги, в това число и в областта на образованието. Никой не ги отрича. Днес обаче живеем в началото на ХХI век, когато във всички демократични страни Църквата е част от гражданското общество, а не от държавата. И трябва да изпълнява своята мисия именно като работи сред обществото.
Авторът е директор на Института за философски изследвания при БАН
Проданов все още робува на сталинистки клишета. Всъщност понятието за сътворение предполага еволюция и обратно. Въпрос на умение е за се съчетаят двата подхода – научния и религиозния.
Това е заглавието, което редакторите на Стандарт са сложили над горния текст. Не знам какво е било авторовото заглавие, но това „Религията в училище: за или против?“ изобщо не се връзва с текст, в който няма „за“, а само „против“
На този чичо може спокойно да му се каже дървен философ. Не само, че изказването му е некомпетентно, ами е и повърхностно. Комунизмът ги създаде такива професорчета, дето с един асистент от нормалните университети може да се сравни.
Изучаване на религия в училище трябва да има. Разделение на нацията – дрън-дрън та пляс.
В Западна Европа всички стари членки са държави обединени с църквата си по конституция. Изключение прави Франция. Но това не е попречило на никоя от тях да бъде светска държава и развита демокрация. Срам е за нашите просветени интелигенти да отричат сега въвеждането на час по религия в училище с дървени глави на стари комунисти, защото Института по философски изследвания е бившият Институт по научен комунизъм. А във Финландия монополът на църквата в държавата е навсякъде. Тя се финансира от държавата, ползва всякъкви държавни регистри и бази от данни, има политическо влияние. Във Финландия 90% са вярващи лутерани, поколения наред има вероучение, всяко дете знае нужните молитви и песнички. Когато детето тръгва на училище представят на родсителите един формуляр за подпис – искат ли детето да учи вероучение или не. Ако не са съгласни родителите има друг избор – природоучение или етика.
На мен лично ми е интересно, когато говорят за обществото и неговите нагласи като пречка за въвеждането на религия-вероучение като задължителен предмет, защо никой не споменава от къде и кога започна всичко – представянето в МОН на подписка с между 500-700 000 подписа на родители, които еднозначно изискват децата им да учат религия ТОЧНО и В училище.Само като сравнение за сериозността на този пропускан масово факт трябва да се припомни, че сегашния президент на РБ го избраха на първи тур с ПО-МАЛКО гласове!!!
Религиозното, както и всякакво друго, възпитание, според мен, е преди всичко дълг на семейството, а после на църквата. Не разбирам защо и едната инстиуция, и другата се опитват да прехвърлят топката на училището. Учителите да вършат работата и на родителите, и на свещенослужителите. Родителите се оправдават, че трябва да роботят, за да издържат семейството и че възпитанието не е тяхна работа. А какво е оправданието на свещенослужителите? Това не е ли бягство от отговорност?
Първите познания и опит детето получава в семейството. Но когато след 60 години атеизъм семейството не е в състояние да възпитава – всеки трети брак се разпада, челници сме по аборти на непълнолетни, 140 000 наркомани, деца-убийци, крадци и т.н. – обществото трябва да поеме възпитанието чрез училището. А неделните училища в църквата да ограмотяват предимно възрастните, които не са имали шанса да опознаят вярата си в училище.
За съжаление болшинството от „нашите управници“ имат интерес да се шири безредието, дрогата, алкохола, чалгата, масовото затъпяване на Българския народ, изтичането на все повече хора от Родината и т.н. Трябва да запомнят, че петвековното робство, което продължава и до днес не ще ни сломи !
Има православие има и Български народ, и обратно.
СЛАВА НА ОТЦА И СИНА И СВЕТИЯ ДУХ ВОВЕКИ. АМИН.
ПРОФЕСОР???????????????????????????????? ГОСПОДИ! ГОСПОДИ! ГОСПОДИ! ТОВА Е ЧИСТ ЧЕРВЕН БОКЛУК И НИЩО ДРУГО.
Статията ме учуди не малко , имайки предвид несъгласието на проф. Проданов да се изучава религия в училище. Аз съм ‘за’ задължителните часове по религия в училище , учениците имаме нужда поне от основните знания , свързани с православието , а защо не и с другите религии .Аз лично съм късметлийка , защото освен в семействтото ми , то и в училище имам реален допир с православието – учителката ми по философия е богослов и голяма част от часовете прекарваме в разговори за Бог. Именно затова твърдя , че религията трябва да присъства с училище , наред с другите предмети . Сама съм изпитала благотворното влияние на разговорите свързани с Бог .