Защитата на християнските ценности в Европейския парламент

Тази тенденция е изключително разрушителна за обществото. Ето защо в Европейския Парламент, който е единствената пряко избрана от хората институция на Европейския Съюз, проблемите на общественото устройство са предмет на постоянен интерес.
Различните политически сили предлагат свои "рецепти" за решаване на проблема.
Групата на ЕНП-ЕД
Единствената парламентарна група, която традиционно защитава християнските ценности като начин за изграждане на справедливо и сплотено общество – в диалог с Православната църква и други вероизповедания – е групата на Европейската Народна Партия и Европейските Демократи (ЕНП-ЕД). За групата на ЕНП-ЕД обществото трябва да се изгражда в баланс между интересите на общността и правата на индивида. Социалистите клонят много повече към общността за сметка на индивида, а либералите – към индивида за сметка на общността. Независимо че едва отскоро броят на евродепутатите с православно вероизповедание се увеличи – с приемането на Кипър през 2004 г., а от 1 януари 2007 с приемането на България и Румъния ( заедно с Гърция страните с преобладаващо православие станаха четири) – от десет години групата на ЕНП-ЕД провежда диалог с Православната църква, в партньорство с Вселенската Патриаршия, чрез която се включват и останалите поместни църкви, в т.ч. и БПЦ.
Евродепутатите в групата от другите християнски деноминации (предимно католици) и тези, които са православни християни, могат да намират съвместно решения по дадени проблеми, отнасящи се до християнските разбирания и ценности. Такива са например позициите по биоетиката и медицинската етика, където противопоставянето на принципа на съгласие по предположение в полза на изрично даденото съгласие за донорство се споделя от евродепутатите от различни християнски вероизповедания и по тях те нямат различия; подобни проблеми са свързани с недопускането на клониране на хора, отхвърляне на евтаназията, запазване конфиденциалността на данните за човешкия геном – като лична информация, генетично-модифицираните организми и др. Директният диалог с Православната църква е от изключително значение за изработване на позиции, които да се подкрепят от обществото и в Западна Европа и в Източна Европа.
Макар и най-голяма група в Европейския парламент (277 депутати от общо 785) групата на ЕНП-ЕД не е единствена. Често позиции на ЕНП – в защита на християнските ценности – се сблъскват с позициите на социалисти и либерали. Дори в самата група на ЕНП има дискусии дали не трябва да се променят някои принципни позиции – по биоетиката например. Такива изказвания имаше на Конгреса на ЕНП в Рим, 30-31 март 2006 г.
Ще продължи ли диалогът с Православната църква?
Друга дискусия, която тече и в момента, е: следва ли групата да продължава своя диалог с вероизповеданията или тази традиция да се трансформира в междукултурен диалог. Разширяването на формата на диалозите, макар и с участието на Православната църква, би ограничило времето и променило духовния аспект на срещите – традиционен за ЕНП , чрез добавяне на допълнителни теми за дискусии и участници. Не би било добре да се допусне нито конкуренция на едни аспекти на изповядваните ценности за сметка на други, нито подмяната на традиционната християндемократична идентичност на групата.
Посещението на Вселенския патриарх в ПАСЕ*
В този контекст следва да се погледне на посещението от 22 януари 2007 г. на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей І в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа – институция с 30 години по-стара от Европейския парламент, която представлява 800 милиона европейци от "Голяма Европа" (с 47 страни членки като броим и Черна Гора), пред която той произнесе забележителна 45-минутна реч. Взаимодействието на ЕНП с Православната църква даде възможност на първия по достойнство сред православните епископи да свидетелства за Православието пред ПАСЕ, да защити неговото място в Обединена Европа и да извоюва уважението, което се полага на Православната църква. Нещо повече – групата на ЕНП-ЕД в Европейския парламент застана и зад защита правата на Православната църква по отношение на отварянето на семинарията в Халки и реституцията на имотите на островите Имврос и Тенедос при преговорите с Турция за присъединяване към ЕС. За имотите на тези острови започна и процедура в ПАСЕ.
Запазването на традиционните диалози на ЕНП с Православната църква ще бъде повод за дискусии и занапред. Тези диалози могат само да са от полза за развитието на европейското общество, в което различните вероизповедания без съмнение играят важна роля. Ето защо позицията по този въпрос на българските евродепутати в ЕНП –сегашните и тези, които ще бъдат избрани след около 2 месеца, е много важна.
Българските евродепутати в групата на ЕНП-ЕД
Важно е колко евродепутати ще има България в Групата на ЕНП-ЕД след предстоящите избори. Днес те са четирима (от общо 18 български евродепутати). Групата на българите в ЕНП се ръководи от Филип Димитров (СДС). Останалите са Мартин Димитров (СДС), Константин Димитров (ДСБ) и Стефан Софиянски (БНС). От българските евродепутати те имат и най-големи възможности, защото от групата на ЕНП са и Президентът на Европейския парламент проф. Ханс Герт Пьотеринг, четирима от вицепрезидентите и 9 председатели на комисии от общо 22. От ЕНП е и Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу (от Португалия) и 9 от 27-те Комисари в Европейската комисия. 10 от ръководителите на правителства в Европейския Съюз (от 27 страни-членки) Споменатият по-горе белгиец Люк ван ден Бранде е избран за бъдещ председател на Комитета на регионите – друга европейска институция, свързана с местните власти, и ще заеме поста си през 2008 г. ЕНП е най-влиятелната европейска партия и е добре, че точно тя защитава християнските ценности. Чрез групата на ЕНП-ЕД българските представители могат за защитават реално позиции и да реализират успешно целите си. "Рецептата" е формирането на общност в подкрепа на каузата, за която пледират – било за конкретни проблеми свързани с България, така и за бъдещето на Европа – което също е важно за българските граждани. Изказванията на други български представители, които членуват в малки групи, няма да могат да оказват влияние.
* Това посещение се реализира по инициатива на г-н Лъчезар Тошев, стартирала, когато той е заемал поста зам.-председател на групата на ЕНП в ПАСЕ. Инициативата е подкрепена от групата, от нейния тогавашен председател Рене ван дер Линден, продължена при приемника му на поста председател на групата ЕНП/Християндемократи – Люк ван ден Бранде. Вселенският патриарх прави своята визита в ПАСЕ по време на президентския мандат на Рене ван дер Линден – Б. ред.
Автора е имал възможност да помогне на Българската православна църква, видно от заеманите от същия постове, но никога с нищо не е помогнал на Църквата ни. Особено по време на разкола, когато командира Костов ръководеше държавата. Странно тези хора кой ги подбира и ги изпраща в Евро парламента? Един от критериите за да бъде там,може би е нищо да не е правил и да не прави за Православието, а да подпомага други вероизповедания. Ако има просветени то тази тема пишете, за да опознаем по-добре родоотстъпниците.
Много грамотен и конкретен текст. И много полезен, най-вече с това, че спомага за надмогване присъщия ни скептицизъм и нихилизъм, заради който и турците са ни наричали гяури (неверници). Защото сме били и станахме още по-големи неверници. Европа не гледа на нас враждебно и нашата враждебност към нея е симптоматична, но неоправдана. Ако бяхме повече християни, щяхме да бъдем и повече европейци. А сега, след като сме вече европейци, дали ще станем и повече християни? Това, че ЕНП-ЕД е най-голямата партия в Европорламента, показва, че християнските ценности доминират в Европа. Изборите за евродепутати ще покажат кои ценности доминират у нас.