Вяра и разум в еврейската култура
Еврейската общност се състои от толкова различни индивиди и от толкова различни убежедения на групи от индивиди, че аз настоях да присъства думата култура.
На макроравнището на културно историческото на евреите се приписва и авторството на комунизма, и авторството на капитализма, разбира се и важната роля за монотеизма.
По отношение на вярата още от времето на Исус Христос има поне три течения, наричани на български език секти – есеи, садукеи и фарисеи плюс, т.нар. партия на зелотите. Към днешна дата деноминациите са много, а вътре в тях има множество различни течения. Това е по отношение на вътрешната структура.
Що се отнася до „гражданското общество“ си мисля следното: Най-малкото, вековното живеене в диаспора и самият факт на общата различност в това живеене, не оставя съмнение, че еврейското население на различни държави ще настоява и ще желае еднакви граждански права, както и възможност за контрол на институциите от страна на гражданите, т.е. гражданско общество.
Картината в България, разбира се, притежава специфика.
След 9.ІХ.1944 г. за около десет години повечето от спасените 50 000 евреи заминават за новообразуваната дължава Израел. В България остават, грубо казано, атеистите, които вярват в комунистическия идеал. Този процес разделя бащи и синове, братя и сестри. За братовчеди да не говорим…
Настояването ми за думата култура наместо общност иде да означи моето желание, въпреки големите различия между групите и индивидите, вътре в рамките на етноса, все пак да се намерят общи черти.
Три хилядите евреи, останали в комунистическа България като цяло са също противоречива група. Някои от тях безспорно участват в утвърждаването на едно антигражданско общество. В основни линии обаче семейната култура на тези хора много често ги прави в някаква степен десиденти в рамките на системата, защото тъкмо те отстояват елементарни човешки ценности и права. Разбира се и тук има изключения. Например аз мога да свиделствам, че в средата на 80-те години на мене, под различни предлози, ми беше отказано да изучавам иврит. За вяра, в религиозния смисъл – да не говорим.
При цялата тази огромна пъстрота, която ме затруднява да мисля за евреите като общност, в еврейската култура и традиция съществува понятието колективна душа. Преди десетина години години историкът проф. Исая Лебович, виден ционист, от пионерите на основаването на държавата, отказа държавната награда „Израел“, твърдейки, че не може да я приеме, защото в държавата Израел, след 1967 г., съществува образователна програма, възпитаваща младите в дух на национално превъзходсто, довела до факти на расизъм. В същото време, запитан, дали той принадлежи към народа на Израел, Лебович отговори: „Разбира, че да“.
В понятието колективна душа влиза всеки един евреин – от затворника, през президента, търговеца и банкера, шофьора и метача, до живия тогава Лебович, който имаше статус, близък до пророческия в обществото. Деянията на всеки един индивид се пишат в общата сметка на колективната душа. А Бог следи за цялостния баланс от спазване на Божиите заповеди, с всички последствия, произтичащи от този баланс.
От Библията знаем много такива случаи, когато заради един праведник бива спасяван цял род, град или регион. Например Лот многократно спасява Содом и Гомор, докато се стигне до невъзможността един човек да балансира с праведността си деянията на двата града. Тази представа е жива и днес.
Позволете ми да дам една работна и ежедневна дефиниция на термина „гражданско общество“:
Възможността да се возим с клошар в градския транспорт; възможността мафиоти да се стрелят по улиците на столицата с мъдрото име София; наличието на многопартийна система и ниска избирателна активност; пазарно стопанство.
Спрямо тази дефиниция ние вече сме в гражданско общество. Достатъчно ли са елементите в тази дефиниция. Очевидно не, защото липсва силата на гражданските организации върху властовите структури. Българското отчуждение и разочарованието на голямо множество избиратели от различните партии и парламенти намира израз и в неефективното търсене на отговорност от същите властимащите хора. Тук има и вековни манталитетни натрупвания, напр. държавата не е нито византийска, нито турска, а е наша; неподаването на оставка като знак на ОТОВОРНОСТ.
За да кажа нещо за вярата и разума на евреите трябва да има дефиниция и за тези понятия. Очевидно ще ми е по-лесно, защото имам дефиницията на отлично обучения в Синедриона фарисей – апостол Павел (Не случайно същият този Синедрион не успява да го осъди за неговата вяра, защото тя е по догмата на фарисеите).
В Римляни 2-3 Павел разгръща своето разбиране. В края на трета глава има такава дефиниция:
28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона. 29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е. 30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра. 31 Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.
Този съществен пункт често е пропускан в християнството. И днес ме питат млади хора – „За нас не е ли достатъчно, че имаме вяра и любов към Бога?…“
Що се отнася до любовта, като съществен елемент на вярата и въобще на човешкото същество, имаме новозаветна дефиниция от ап. Йоан:
2 Йоан, 1
1 От Презвитера до избраната госпожа и до чадата й, които аз наистина любя, (и не само аз, но и всички, които са познали истината). 2 заради истината, която пребъдва в нас, и ще бъде с нас до века, 3 благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отца и от [Господа] Иисуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов. 4 Много се възрадвах, че намерих някои от чадата ти да ходят в истината, както приехме заповед от Отца. 5 И сега, госпожо, умолявам те, не като че ти пиша нова заповед, но тая, която имахме отначало; Да любим един другиго. 6 И любовта е това: да ходим по Неговите заповеди. Тая е заповедта, в която трябва да ходите, както сте чули отначало. 7 Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Иисуса Христа в плът. Такъв човек е измамник и антихрист. 8 Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда. 9 Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; тоя, който пребъдва в учението, той има и Отца и Сина. 10 Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема в къщи, и не го поздравявайте, 11 защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела. 12 Имам много да ви пиша, но не искам да пиша с книга и мастило, обаче надявам се да дойда при вас, и уста с уста да се разговорим, за да бъде радостта ви пълна. 13 Поздравяват те чадата на твоята избрана сестра.
Но защо говорейки за евреите, аз ползвам Новия завет? Просто защото онзи, който забравя, че Новият завет е юдаизъм, и не познава добре Стария завет – той не може добре да разбере казаното в Новия завет.
Ето ви още една еврейска общност – тази на вярващите, че Христос е еврейският месия. Впрочем тази общност винаги е съществувала през вековете, съществува и днес.
За разума също ще дам една бърза дефиниция – „Кесаревото – кесарю; Божието – Богу“.
Но как стои въпросът със закона, ако апостолите така силно обвързват вярата и любовта със закона? Факт е, за съжаление, вековната практика да се отрича от реалната църква „Законът на Мойсей“, въпреки тези изказвания на апостолите.
Известно е, че от 613-те старозаветни заповеди (около 80 от тях са действащи само при наличието на Храм) в Новия завет остават само три. Посочени са в Деяния на апостолите, 15:20. Това се случва на т.нар. Велик Ерусалимски събор:
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога; 20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез ядене удавено и кръв. 21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите. 22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, – а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята. 23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. 24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас, 25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла, 26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Иисус Христос. 27 И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща. 28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: 29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.
Друга една заблуда по отношение на закона. Популярното мнение е, че в центъра на старозаветния закон стои максимата „Око за око, зъб за зъб“. В Матей, 19 обаче виждаме друго:
16 И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот? 17 А той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите. 18 Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; 19 Почитай баща си и майка си; и Обичай ближния си както себе си.
В същия дух е казаното в Марк, 12:31:
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? 29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; 30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. 31 А ето втората [подобна на нея] заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тия няма.
Исус Христос визира Божията заповед, формулирана в Левит, 19:18:
18 Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.
Съчетанието от вяра и разум в юдейската култура, присъща на всички еврейски общности, независимо от особеностите на тяхната вяра, е изключително специфично и много ясно изразено. Бих се изразил така – едното не може да противоречи на другото; едното работи за другото. Да си спомним Мойсей, който, пленен от феномена на горящ, но неизгарящ в огъня храст, се връща, за да види какво е това явление и открива Присътвието на Бога-отец.
Ако трябва съвсем накратко да спомена държавата Израел, смятам, че тя е образец за демокрация и гражданско общество, въпреки огромните трудности със сигурността. В Израел повече от милион араби, израелски граждани, имат няколко партии, адвокати, застраховки, социално осигуряване – здравно, при безработица и пр. А общественото мнение може да принуди всеки политик или дори директор на компания да подаде оставка или да отговаря пред съда. Много често обществените и частните телевизии са пълни с оплакванията на различните израелски граждани, както и с действените отговори на отговорните лица, или с новини за взетите мерки.
След 10.ХІ.1989 г. организациите на българските евреи в България, сред които най-голяма си остава «Шалом», не само организират живота и развлеченията на децата и на пенсионерите, но понякога работят за възстановяване на културното наследство, загубено и забравено за някои поколения, отраснали по времето на реалния социализъм. «Шалом» ненатрапчиво участва активно в обществения живот на страната. Иначе, стандартно положение е, че ръководителите на еврейските организации са съдирани от критики или от обикновено недоволство, преминаващо в мърморене, от членовете й.
***
На някои от примерните въпроси, изпратени ми от организаторите имат еднозначен отговор.
– Кога хората, изповядващи една и съща вяра, се превръщат в общност?
Моят отговор тук е, че верските различия, към днешна дата, между българските евреи не са решаващи. А общност в общоприетия смисъл те отдавна са, макар, че необичайно за Европа, са обвързани със своите български приятели и съседи.
– Какво е мястото и ролята на религиозните общности у нас в обществото? Българските евреи участват активно в културния, стопанския, политическия живот на страната, работейки основно по принципите на професионализма, а не по нещо друго.
– Помагат или пречат религиозните общности у нас за превръщането на населението, обитаващо нашата територия, в общество? – Евреите безпорно помагат в структурирането и функционирането като общество поради ред причини.
– Има ли религиозни общности у нас, които благоприятстват сплотяването на обществото в общо уважаване на общочовешките ценности (като например ценността на човешкия живот; равенството на всички хора, равнопоставеността и равноправието на всички граждани) и развитието на обществото (в материален и духовен аспект); има ли други религиозни общности, които работят за своята самоизолация от обществото? – Моят отговор за евреите е: Да, като част от населението, силно обвързано с локалните прблеми, хората с еврейски произход, независимо вярващи или атеисти, спомагат за разпространението на общочовешките ценности (ценността на човешкия живот; равенството на всички хора, равнопоставеността и равноправието на всички граждани) и развитието на обществото (в материален и духовен аспект). Сред българските евреи аз не познавам такъв, който да работи за самоизолация от останалите членове на българското общество.
Религиозните общности и политическият живот у нас
Трябва ли религиозните общности да заемат отчетлива и еднозначна политическа позиция и да се ангажират с подкрепата на конкретни политически субекти? – Твърдо не.
И обратното: Приемливо ли е една или друга политическа партия да говори от името на една или друга религиозна общност у нас? – Мисля, че от десет евреи, 10 не биха приели такова положение.
Религиозните общности и тяхната самоорганизация като институции – негативен или позитивен пример за гражданското общество и неговите институции у нас? – В случая с еврейството – само позитивен пример.
Ролята на печатните издания и на специализираните (печатни и електронни) медии за конкретната аудитория на единоверци, към която се обръщат и за обществото като цяло? – В-к Еврейски вести” или „Изданията на архива” имат и историческо, и верско-религиозно, и общонационално значение. В общия случай те се отличават с верска търпимост и със защита на общочовешките, монотеистичен тип ценности – Не кради, Не лъжи, Не си прави идоли и пр.
Ако приемем за момент разума като антоним на вярата, то достатъчно добра илюстрация на разума са парите. Доколкото ми е известно в Библията единственият човек, при който истинскотото богатство не противоречи на вярата и отношенията с Бога е Авраам.
Известно е, че и антисемитите, и просемитите, и всички по средата отдават нужното внимание на умението на представители на еврейството да печелят добре. Знаем обаче, че има дотатъчно бедни евреи.
Така или иначе парите са важен елемент в библейската тъкан и еврейската култура. Да припомня притчата от Матей, 25, в която слугата, който не е умножил парите, а само ги е пазил, е наказан.
Христос използва културата на паричните отношения, за да направи своите внушения, защото примерът с парите би бил разбран от всеки един.
Матей, 25 (Православен превод):
13. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий. 14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува. 16. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; 17. също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; 18. а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. 19. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. 20. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. 21. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 22. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. 23. Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. 24. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; 25. и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.26. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; 27. затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; 28. вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; 29. защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 30. а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
***
За тази непродажаемата юдейска смес на вяра и разум разказва един стар виц, разкриващ и наивността като нещо реално и като категория:
Бог отишъл при египтяните и казал: „Искате ли да ви стана единствен Бог, имам една заповед?“. Те попитали: „Каква е тази заповед?“ – „Не убивай“. „А, не, ние сме империя, империя без убийства не се поддържа“.
Отишъл Бог при финикийците и им казал: „Искате ли да ви стана единствен Бог, имам една заповед?“. Те попитали: „Каква е тя?“ – „Не кради“. „А, не можем, ние сме хора търговци“.
Отишъл Господ при евреите и попитал: „Искате ли да ви стана единствен Бог, имам една заповед?“. Евреите се заинтересували – „Колко струва?“ – „Безплатна е“. – „Дай десет“ – рекли те…
Вицът е свеж и типично еврейски; другото е дъвка за очите.
Новият Завет не е Юдаизъм,защото юдаизъм-е едно късно понятие.Новият Завет е всеобщ и за евреите и за неевреите,както и Стария Завет.
Хареса ми момента в който напомняте за неосъдения фарисей-Св.ап.Павел и подчертавате връзката еврейство-християнство,това все се забравя някак тенденциозно.Изобщо -тактично,точно и добре изложено становище.Ъгъла от който насочвате светлината в/у дадени въпроси е много верен.
Поздрави за статията!