Социология на проституцията

Проституцията от социологическа гледна точка е вид поведение, което се различава от другите по това, че собственото тяло се използва с комерсиална цел. Решението на човек да продава всеки ден тялото си води до падение на личността и лишаване от свободата му да разполага със собственото си тяло. Като продажба на собственото тяло проституцията е в непосредствено съседство с робството.

Някои юристи класифицират проституцията в категорията на тези феномени, които Европейската конвенция за правата на човека включва в "право на личността да разполага с тялото си". В действителност проституцията отнема това право на личността, от момента, в който човек решава да се продаде. По този правата върху тялото преминават върху друга личност – "купувача". Той става собственик на това, което е купил.

Фердинад Тьонис представя проституцията като взаимоотношенията между работник и работодател, но тук вместо продажба на работна сила се продава тялото. Според модела на Тьонис има три момента в подобни отношения.

1) Продаване на тялото
2) Използване на тялото
3) Оползотворяване (резултатите от използване на тялото)

В тези три момента на взаимоотношения, собственикът на тялото (т.е. човека, който се е решил на продажба, което в своята есенция е проституция) е свободен единствено в първия момент, т.е. само тогава, когато със "свободна воля" решава да продава тялото си.

Във втория момент – личността, превърната в проститутка представлява вече материална вещ. Тя не си избира партньорите, цената, ритъма и начина на използване на тялото. Договорът я задължава да преотстъпва тялото си на всеки, който го пожелае. Взаимоотношенията всъщност са извън собствената морална воля и решения от духовен характер, т.е. личността не е свободна.

Третият феномен – този на оползотворяване на тялото, е, че проституиращият няма контрол над моралните и материални ценности.

Проституцията е преустановяване правото на личността да разполага с тялото си. Такъв вид забрана има прототипа си в робството. Робът може да се сравни с проститутка, защото няма свободата да използва (материално или духовно) собственото тяло. При робството някой друг разполага с тялото и живота ти. Социологията разглежда проституцията като болест.

Юридическата процедура обаче е в противоречие с обществените науки поради реалния обществения интерес към феномена. В неговото определение няма нищо за духовната му страна. За особените черти на разврата и греха знаем от Писанието: "Избягвайте блудството; всеки грях що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославяте Бога в телата си и в душите си, които са Божии" (1Кор. 6:18-20).

Спасителят ни учи как да се предпазваме от невнимателни стъпки, като ни казва: "Аз пък ви казвам, че всеки, който, поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си" (Мат. 5:28).

Според християнската антропология проституцията като разврат и поквара изпразва тялото. Променя го от храм на Светия Дух и от духовно извисяване в играчка на падението и смъртта в живота, което само по себе си е духовна смърт. Проституцията причинява духовна смърт, загуба на качествата на духовното същество, надарено със свободна воля и автономен морал. Премахването на духовната сила на личността и превръщането и в дом на разврата, а от тук дом на смъртта е вид духовно самоубийство. Можем да приемем, че проституцията е изпадане от възможността човек да се проявява като духовно същество. Чрез проституцията личността губи своите преимущества (което го отличава от животното).

Следователно проституцията ограбва човешката личност и духовното. Духовната и физическа деградация на човека като следствие от проституирането се потвърждава и от рисковите ситуации. Проституцията представлява размножител на риска в обществото. Опасността дебне не само проституиращите, но и другите членове на обществото. Според разказа на една на проститутка всяка една от тях има приблизително 30 постоянни клиенти. Те обикновено са над 35 години и са семейни. Ако обърнем внимание на риска от заболяване със СПИН, който е 30 пъти по-голям при проституиращи и 70 пъти по-голям при хомосексуалисти в сравнение с обикновен човек (при който риска за инфектиране с HIV e 1, 08 %), ще си дадем сметка за големия риск, който носи проституцията за обществото. Ако вземем под внимание тези данни за болните от СПИН и показанията, които дават проституиращите за броя на постоянните клиенти, можем да кажем, че един проституиращ носи риск за най-малко 60 човека (партньори и партньорки), от които 30 са тези, които нищо не подозират.

Превод (със съкращения): Камелия Константинова