Законът за досиетата – какво следва по-нататък



БЛИЗКИ ТЕМИ:

10 коментара

  1. Ангел Небесен каза:

    Кака така най-моралното било да се оттеглят?
    Най-моралното е да излязат и да си КАЖАТ колко съдби са почернили.Всичко трябва да е на масата – ПУБЛИЧНО. Те нали са христови служители – какво имат да крият? „Писменото съгласие на лицето“ може да го чакате до Второто пришествие.
    Това с „разбирането и прошката“ има място само и единствено, когато е ОСЪЗНАТА ВИНАТА, а не когато се оттеглят и скрият като мишки, уж били работили за родината ама не знаели точно за какво ги вербували, общо взето всичко било толкова невинно, неизвестно защо сега някои се опитвали да раздухват тези МИНАЛИ истории.

  2. plamen каза:

    явно не се разбира добре, но съм имал предвид не, че е най-морално да се отеглят, а че е най-морално светият синод да поиска сам проверка на членовете си – а кой ще се оттегля, всеки решава сам; това не може да е синодално решение.

  3. Ангел Небесен каза:

    Този „сценарий на поведение на църковното ръководство“ в най-добрият случай определя като крайна мярка оттеглянето на някой „духовник“ пък било и след самостоятелно решение. Ако това е необходимата предпоставка за „разбиране и прошка“ – МЕРСИ БОКУ!

  4. plamen каза:

    изобщо не е задължително да се оттегля който и да е – законът просто допуска такава възможност – ако някой не желае да се оповестяват резултатите от предварителната проверка: това е явно с цел да се съхрани достойнството на хората, и е разбираемо. всъщност този „сценарий“ не е нищо друго от една от трите законово предвидени възможности – а на мен ми допада, защото оставя някаква възможност за действие от страна на самите епископи. във всички други законови „сценарии“ инициативата е извън църковното ръководство; то се явява пасивен субект, което лесно се преживява като да си жертва – а това не е добре нито в психологически, нито в духовен план. на епископата е дадена прекрасна възможност да бъдат активната страна в тази мъчителна история – и в румъния например тази възможност беше използвана – и никой не се оттегли, защото народът оцени ГОТОВНОСТТА им да поемат отговорност и самият народ ги помоли да останат.

  5. Ангел Небесен каза:

    Именно моралът, а не законът, изисква това, което Вие определяте като „разбиране и прошка“. Това, че са въвлечени в процеса, поне за мен, съвсем не значи готовност за поемане на вина, а не е ли това смисълът на отварянето на досиетата.
    И откога достойнството на доносника трябва да се пази и къде отива достойнството на жертвата.
    Ще ми е интересно да науча, кое според Вас изразява „ГОВНОСТТА им да поемат отговорност“.

  6. plamen каза:

    в този кратък текст горе съм се опитал единствено да представя съответните текстове от закона и на тяхна база да очертая какви са вариантите оттук нататък – 1. пасивно изчакване (резултат: евентуално извадени досиета, морален колапс на църковното ръководство); 2. изпреварване на неизбежните по закон събития и излизане с някакъв вид морален акт на признаване, скъсване с миналото, искане на прошка от жертвите (резултат: пак извадени досиета, но все пак някакъв остатък от морален капитал за църковното ръководство); 3. изваждане на досиета преди законовия срок под външен натиск (резултат: нещо средно между 1 и 2).

    в румъния готовността на клира да поемат отговорност се изрази в това, че патриархът заяви, че е готов да се отегли. имаше някакви публични прояви, в които се разбра, че народът не желае това и е готов да приеме патриарха си – защото го обича и уважава моралния му жест – и в крайна сметка патриархът си остана патриарх.

  7. Ангел Небесен каза:

    Простете, че Ви занимавам с глупостите си но не от закона трябва да се тръгва, а от морала – все пак говорим за духовници. Актът на признаване, скъсване с миналото, искане на прошка от жертвите не се определя от никакви законови разпоредби и те не могат да бъдат никакъв гарант за протичането на процеса до край. Това „ИЗПРЕВАРВАНЕ“ можеше да стане и в началото на 90-те години без закон.И именно липсата на това „изпреварване“ изисква небходимостта нещата да стават с „външен натиск“. Сега на базата на закона, който по един или друг начин е „насилие“ искат да изведат моралната онговорност на клира. Процесът може да „завърши“ и с една декларация на Св.Синод по този въпрос и значи ли това, че вината е поета и осъзната.

    Това в Румъния го одтавам на тяхната сантименталност, а не на исктинска прошка.

  8. plamen каза:

    обаче, когато пиша за морала, си оставам в сферата на публицистиката. и съм писал такива неща – виж например този текст: http://pravoslavie.bg/content/view/2853/235/

    а текстът, под който пишем, просто чете закона, няма никакви амбиции да се занимава с моралната страна на нещата. там май вече всичко се каза 🙂 – как трябваше да стана, защо не стана и т.н.

    декларация от светия синод може да видим, а може и да не видим. аз лично бих прочел много внимателно подобен документ и честно бих си задал въпроса дали текстът му е искрен. не мисля, че законът притиска клира и иска от тях морални жестове. те моралните жестове затова са морални, защото са резултат от лична свобода. законът защитава един обществен интерес – най-вече лустрационен по отношение на един репресивен режим – и нищо повече. всички морални актове, които ще се овъртят около този закон, са си личен избор на тези, които ще ги направят. и личен резил, ако няма да са искрени.

  9. Ангел Небесен каза:

    В България няма съзнателност за греховността на това явление „ДС“, дори (или най-вече) при клира.
    Склонността ми да елементаризирам ме води до следното заключение: трябва да „изгорят“ доста раса за да има промяна и прошка. Приемете го като слабост и липса на вяра в покаянието(катарзиса) на съгрешилите духовници.

  10. chaste.tree каза:

    «Вината ми надвива мойта воля
    и — сякаш две неща ми предстоят —
    стоя несмел, не знам с кое да почна,
    не върша нищо. О, ръка проклета,
    да бе покрита цяла с братска кръв —
    нима дъждът небесен не достига
    да те измие бяла като сняг?
    Нали затуй е божията милост:
    да не отвръща лик и от злодея?
    В молитвата се крий двояка сила:
    от грях предвардя — и донася прошка.
    Очи ще вдигна. Минал е грехът ми.
    Ох, а с каква молитва да се моля?
    „Прости ми за презряното убийство“?
    Не, не, не бива. Аз и днес владея,
    каквото завладях с това убийство:
    корона, власт и моята кралица.
    Щом плячката задържаш — няма прошка!»
    (Думи на Клавдий, в „Хамлет“, прев. Л. Огнянов)

Споделете в социалните мрежи