Законът за досиетата – какво следва по-нататък
С огласяването на първата официална информация за агентурна принадлежност на член на Светия Синод към структурите на бившата Държавна сигурност и репресивния апарат на бившите комунистически тайни служби, е логично да си зададем въпроса: ще станат ли известни данни и за останалите митрополити? Изнесената информация за епископ Галактион е по линия на проверката на бившите и настоящи народни представители. С това ли ще свърши агентурната сага по отношение на църквата, или да очакваме и други разкрития?
Законът въвежда две категории от физически лица, подлежащи на проверка – заемащи публични длъжности и извършващи публични дейности. Проверката, изнесла данни за агентурното минало на митрополит Галактион, влиза в първата категория, тъй като беше извършена спрямо народни представители (публична длъжност по чл. 3, ал. 1, т. 2).
В лицата, извършващи публична дейност изрично са посочени ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности – лица, извършващи публични дейности по смисъла на закона (чл. 3, ал. 2, т. 6). По-нататък в закона е допълнително уточнен кръгът на подлежащите на проверка лица – в чл. 26, ал. 1 се въвежда задължителна проверка на лица, които към деня на влизане в сила на закона извършват такава публична дейност. Това на практика означава, че целият състав на сегашния Свети Синод подлежи на проверка, като за това дори не е необходимо да бъде сезирана комисията – по силата на самия закон тя е длъжна да осъществи тази проверка. Успоредно с това законът предвижда възможност гражданите чрез своите сдружения и организации (включително религиозни такива) да изискват проверки. В този случай обаче е въведено допълнително изискване за писмено съгласие на лицето, подлежащо на проверка.
За епископата на БПЦ се очертават няколко възможности.
Първата и най-вероятната, с оглед на досегашното поведение на Синода – да не предприемат нищо. Това няма да предотврати огласяването на данни за евентуална принадлежност на членове на висшия клир към Държавна сигурност; най-много да го забави известно време – тъй като проверката на състава на Светия Синод е в рамките на задължителния мандат на "комисията по досиетата" и тя е длъжна по закон да я извърши. Комисията започва дейността си с проверка на приоритетните (в смисъл на обществен интерес) лица – заемащите публични длъжности (този приоритет е зададен в преходните и заключителни разпоредби, пар. 6), което подсказва намерението на законодателя Комисията да огласява докладите си по различните категории лица според реда на изброяването им в чл. 3 на закона.
Втората възможност е Светият Синод да сезира комисията с искане за извършване на предварителна проверка на собствените си членове. В този случай всички членове на Синода трябва да подпишат декларация, че са съгласни да бъдат проверени. След като комисията извърши предварителната проверка, е предвидена възможност данните да не бъдат оповестявани публично – ако в тридневен срок от уведомяването на проверяваното лице, то се оттегли от заеманата длъжност (чл. 30, ал. 1, т. 3). Това, според мен, е най-приемливият от морална гледна точка сценарий на поведение на църковното ръководство.
Третата възможност е такава проверка да бъде изискана от сдружения и организации на миряни – например, чрез формиране на инициативен комитет или широка коалиция, в която да се включат православни организации, образователни институции и публични личности с православна принадлежност. При такъв подход отново ще е необходимо писменото съгласие на подлежащите на проверка епископи. При правилно поставяне на исканията и спазването на съответните правила на църковно поведение, една такава инициатива би могла да има и благотворна роля – защото дава най-голяма възможност за включване на Божия народ във вътрешното църковно общуване между клир и миряни, в което – нека не забравяме това – има място не само за обиди и обвинения, а и за разбиране и прошка.
Кака така най-моралното било да се оттеглят?
Най-моралното е да излязат и да си КАЖАТ колко съдби са почернили.Всичко трябва да е на масата – ПУБЛИЧНО. Те нали са христови служители – какво имат да крият? „Писменото съгласие на лицето“ може да го чакате до Второто пришествие.
Това с „разбирането и прошката“ има място само и единствено, когато е ОСЪЗНАТА ВИНАТА, а не когато се оттеглят и скрият като мишки, уж били работили за родината ама не знаели точно за какво ги вербували, общо взето всичко било толкова невинно, неизвестно защо сега някои се опитвали да раздухват тези МИНАЛИ истории.
явно не се разбира добре, но съм имал предвид не, че е най-морално да се отеглят, а че е най-морално светият синод да поиска сам проверка на членовете си – а кой ще се оттегля, всеки решава сам; това не може да е синодално решение.
Този „сценарий на поведение на църковното ръководство“ в най-добрият случай определя като крайна мярка оттеглянето на някой „духовник“ пък било и след самостоятелно решение. Ако това е необходимата предпоставка за „разбиране и прошка“ – МЕРСИ БОКУ!
изобщо не е задължително да се оттегля който и да е – законът просто допуска такава възможност – ако някой не желае да се оповестяват резултатите от предварителната проверка: това е явно с цел да се съхрани достойнството на хората, и е разбираемо. всъщност този „сценарий“ не е нищо друго от една от трите законово предвидени възможности – а на мен ми допада, защото оставя някаква възможност за действие от страна на самите епископи. във всички други законови „сценарии“ инициативата е извън църковното ръководство; то се явява пасивен субект, което лесно се преживява като да си жертва – а това не е добре нито в психологически, нито в духовен план. на епископата е дадена прекрасна възможност да бъдат активната страна в тази мъчителна история – и в румъния например тази възможност беше използвана – и никой не се оттегли, защото народът оцени ГОТОВНОСТТА им да поемат отговорност и самият народ ги помоли да останат.
Именно моралът, а не законът, изисква това, което Вие определяте като „разбиране и прошка“. Това, че са въвлечени в процеса, поне за мен, съвсем не значи готовност за поемане на вина, а не е ли това смисълът на отварянето на досиетата.
И откога достойнството на доносника трябва да се пази и къде отива достойнството на жертвата.
Ще ми е интересно да науча, кое според Вас изразява „ГОВНОСТТА им да поемат отговорност“.
в този кратък текст горе съм се опитал единствено да представя съответните текстове от закона и на тяхна база да очертая какви са вариантите оттук нататък – 1. пасивно изчакване (резултат: евентуално извадени досиета, морален колапс на църковното ръководство); 2. изпреварване на неизбежните по закон събития и излизане с някакъв вид морален акт на признаване, скъсване с миналото, искане на прошка от жертвите (резултат: пак извадени досиета, но все пак някакъв остатък от морален капитал за църковното ръководство); 3. изваждане на досиета преди законовия срок под външен натиск (резултат: нещо средно между 1 и 2).
в румъния готовността на клира да поемат отговорност се изрази в това, че патриархът заяви, че е готов да се отегли. имаше някакви публични прояви, в които се разбра, че народът не желае това и е готов да приеме патриарха си – защото го обича и уважава моралния му жест – и в крайна сметка патриархът си остана патриарх.
Простете, че Ви занимавам с глупостите си но не от закона трябва да се тръгва, а от морала – все пак говорим за духовници. Актът на признаване, скъсване с миналото, искане на прошка от жертвите не се определя от никакви законови разпоредби и те не могат да бъдат никакъв гарант за протичането на процеса до край. Това „ИЗПРЕВАРВАНЕ“ можеше да стане и в началото на 90-те години без закон.И именно липсата на това „изпреварване“ изисква небходимостта нещата да стават с „външен натиск“. Сега на базата на закона, който по един или друг начин е „насилие“ искат да изведат моралната онговорност на клира. Процесът може да „завърши“ и с една декларация на Св.Синод по този въпрос и значи ли това, че вината е поета и осъзната.
Това в Румъния го одтавам на тяхната сантименталност, а не на исктинска прошка.
обаче, когато пиша за морала, си оставам в сферата на публицистиката. и съм писал такива неща – виж например този текст: http://pravoslavie.bg/content/view/2853/235/
а текстът, под който пишем, просто чете закона, няма никакви амбиции да се занимава с моралната страна на нещата. там май вече всичко се каза 🙂 – как трябваше да стана, защо не стана и т.н.
декларация от светия синод може да видим, а може и да не видим. аз лично бих прочел много внимателно подобен документ и честно бих си задал въпроса дали текстът му е искрен. не мисля, че законът притиска клира и иска от тях морални жестове. те моралните жестове затова са морални, защото са резултат от лична свобода. законът защитава един обществен интерес – най-вече лустрационен по отношение на един репресивен режим – и нищо повече. всички морални актове, които ще се овъртят около този закон, са си личен избор на тези, които ще ги направят. и личен резил, ако няма да са искрени.
В България няма съзнателност за греховността на това явление „ДС“, дори (или най-вече) при клира.
Склонността ми да елементаризирам ме води до следното заключение: трябва да „изгорят“ доста раса за да има промяна и прошка. Приемете го като слабост и липса на вяра в покаянието(катарзиса) на съгрешилите духовници.
«Вината ми надвива мойта воля
и — сякаш две неща ми предстоят —
стоя несмел, не знам с кое да почна,
не върша нищо. О, ръка проклета,
да бе покрита цяла с братска кръв —
нима дъждът небесен не достига
да те измие бяла като сняг?
Нали затуй е божията милост:
да не отвръща лик и от злодея?
В молитвата се крий двояка сила:
от грях предвардя — и донася прошка.
Очи ще вдигна. Минал е грехът ми.
Ох, а с каква молитва да се моля?
„Прости ми за презряното убийство“?
Не, не, не бива. Аз и днес владея,
каквото завладях с това убийство:
корона, власт и моята кралица.
Щом плячката задържаш — няма прошка!»
(Думи на Клавдий, в „Хамлет“, прев. Л. Огнянов)