Господнята вечеря

 

За християните словосъчетанието „Тайна вечеря” означава няколко неща. Първото от тях е онази вечеря, на която Спасителят извърши Своята първа Евхаристия и причасти Своите ученици, след като им уми нозете. Второто е онова, което и до днес се случва в Неговата църква по време на светата литургия, а именно прибавяне на нови участници в онази Негова тайна вечеря. Сам Господ казва: „Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Сина човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот" (Йоан 6:53). За да подчертае значението на това велико тайнство свети Йоан Кронщадски казва: „Ако светът не би имал пречистото Тяло и Кръв на Господа, той не би имал главното благо, благото на истинския живот (не ще имате живот), той би имал само един призрак на живот, без благодатта на освещението и всички истински нетленни блага”. С упрек към християните Кронщадския светец добавя: „В приемането на Христа с вяра е нашето спасение от греховете, нашата обнова и сила, нашият мир, свобода, живот, слава и безсмъртие! О, колко благодеяния ни дава Бог чрез литургията! А как се отнасят към нея християните? Повечето с обикновена хладност, с невнимание и равнодушие; причащават се със светите тайни твърде рядко, и като по необходимост или привичка, веднъж в годината. От какво лишават те себе си, от какво божествено безценно съкровище, от какъв безсмъртен животворящ Божий дар, от каква Божия помощ! Ето защо няма истински живот в православните християни, няма живот по духа Христов. Ето защо са станали толкова много пороците и нещастията. Ето защо против нас се е въоръжила цялата твар, всички стихии: и вода, и огън, и въздух и смърт във всички видове. Господ ни заповядва ежедневно да се причастяваме с Неговите животворящи тайни; Той говори на всички: Приимите ядите, пийте от нея вси".

 

Могат ли миряните да се причастяват ежедневно? Щом това е пряка заповед Господня и съществото на нашата душа и тяло крайно се нуждае от ежедневната благодат на Светите тайни, като немощно и лесно падащо в грях, то може да пристъпва всеки искрено благочестив, който бива измъчван от изкушенията на невидимите врагове и своите страсти”. Тези думи на Кронщадския чудотворец днес звучат странно за мнозина, а за някои противници на редовното участие на Божия народ в Тайната вечеря звучат страшно. Логично възниква въпроса защо днес се прибавят твърде малко (а понякога почти никакви) участници в Онази тайна вечеря? Какви са причините? Всъщност причините са много, но една от тях, е самовнушението на много християни от лично недостойнство за приемане на Тайните.

 

Относно достойнството и недостойнството отговор ни дава Свети Йоан Златоуст, който казва: „Недостойно се причастява онзи, който не размисля, не си представя както трябва величието на предложените Тайни, като не мисли за важността на дара. Ако ти би напълно разбрал, кой лежи пред тебе и на кого Той предлага Себе Си, не би имал нужда от някакво увещание, а едното това би било достатъчно, за да възбуди в тебе пълно благоговение, стига само да не си паднал твърде дълбоко”. Днес мнозина сами се лишават от Тялото и Кръвта Господни, забравяйки думите на свети Кирил Йерусалимски: „Които сами се отдалечават Църквата и Причастието стават врагове на Бога и приятели на демоните” (107 стр. От „Най-душеполезната книга за постоянното причастие с пречистите Тайни на Христа” от Св. Никодим Светогорец и Св. Макарий Нотарас). 

 

Най-авторитетен източник по въпроса за достойното и недостойно причастяване си остава Първото послание до коринтяни на апостол Павел. Светият апостол пише първото си послание до коринтските християни около Пасха през 57г., според професор Викенхаузер. Повод за написването на посланието са тежките грехове на коринтските християни, сред които апостолът изтъква един кръвосмесник взел бащината си жена(Срв.1 Кор.5:1). Апостол Павел заповядва на коринтяните да отлъчат този човек и да го предадат на Сатаната, докато се покае. На останалите заповядва да не ядат идоложертвено месо, принесено на езическите богове, които са бесове и да бягат от идолослужението. След това апостолът пита: „Чашата на благословението, която благославяме не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим не е ли общение с Тялото Христово?" (Кор.10:16). Когато християните пият от евхаристийната чаша, те се приобщават с Кръвта Христова. Когато вкусват от хляба, който се преломява за прошка на греховете им, те стават причастници на Христовото тяло. По-нататък апостолът изобличава коринтяните, че когато се събирали в Църквата за Господнята вечеря, не се изчаквали, а някои бързали да пият от чашата с Христовата кръв и да вземат тялото Христово. Едните преяждали и се опивали с донесеното от домовете си за агапите (празничните вечери на любовта), а бедните оставали гладни. Този грях, според ап. Павел бил презрение към Тялото Христово и към Божията църква.За да вразуми съгрешилите и да обясни Господнята вечеря апостолът казва: „Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен. Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста. Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света. Затова, братя мои, кога се събирате на вечеря, чакайте се един други. Ако пък някой е гладен, нека яде вкъщи, за да се не събирате за осъждане. А останалото ще наредя, кога дойда" (1 Кор.11:23-34).

 

Евхаристията е благодарение към Бога, спомен и възвестяване на Христовата смърт, докле Той дойде. Тя е свидетелството за любовта ни към Христа и към ближния, защото апостолът заявява: „Вие сте тяло Христово”. Затова, който не люби Христа или ближния си, той не е Христов. Той не различава Тялото Христово от обикновените хляб и вино, които са за корема. Той не различава Тялото Христово, т.е. своите братя, като ги презира и не им помага, а щом няма любов нищо не е (срв. Кор. 13 гл.). 

 

Относно достойнството и недостойнството, Свети Теодор Студит казва: „Копнежът по Тялото и Кръвта Христови прави християните достойни причастници, поради любовта към Иисуса Христа”. Тук вече става ясно, че се причастяваме, не защото сме достойни пред Бога, а за да станем достойни чрез Него. В този смисъл са и думите на Свети Йоан Кронщадски: „Развращението и развалеността на човека са толкова големи, че честото причастяване с животворящите Тайни на Тялото и Кръвта Христови е съвършено необходимо за постепенното освобождаване на човека от вътрешното зло”.

 

Нека винаги помним, че „Кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях” (1 Йоан 1:7). Нека всички се смирим и обикнем Христа от все сърце, както Той ни обикна и предаде Себе си за нас, за да ни възкреси чрез Тялото и Кръвта Си. Той е Пътят, Истината, Животът и Възкресението, и само чрез Неговите спасителни страдания, смърт и възкресение Бог възкресява човеците за спасение и вечен живот. Да приемем Тялото Христово – това е смисълът на участието ни в литургията. Само онези християни, които мразят ближните си и не се каят за греховете си, не бива да пристъпват към потира. Как благодарим (eucharistumen) на Господа, като не участваме в Евхаристията? Само на теория ли? Да не бъдем благодарни на Христа само на думи, но да Му благодарим и да Го обичаме от все сърце, като се причастяваме всеки път с Неговите Тяло и Кръв и си спомняме по този начин постоянно за Неговата жертва на кръста. Нека искрено молим Господа да ни обдари с благодатните си дарове: Вярата, надеждата и любовта за да приемаме винаги достойно Тялото и Кръвта, и в Онзи ден да станем участници на пира в царството Небесно. Амин!