Спасението
Какво представлява спасението, за което толкова много се говори, но което хората разбират по толкова много и различни начини.Нека започнем с думите на апостола: „Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия” (Рим. 3: 23). Грехът, като нарушение на Божията воля, разделя човека от Бога, от Неговата слава и го довежда до наказание. Бог обаче приема падналия човек, защото е изкупен – не със сребро и злато, а с драгоценната кръв Христова (1 Петр.1: 18, 19).
Значението на човешката свободна воля проличало на Голгота в различните съдби на двамата разбойници, разпнати заедно с Христа. Единият от тях, както свидетелства Евангелието, „Го хулеше”. Другият се разкаял за греховете си и се помолил: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си”. В отговор му било обещано: „истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23: 39-43). Христовата смърт донесла опрощение на престъпника, който се покаял.
Различните съдби на разпнатите разбойници и решаващата роля на покаянието в човешкото спасение са показани във формата на кръста, известен в Карелия: единият край на наклоненото рамо сочи нагоре, към рая, а другият – надолу, към вечната смърт.
В службата на Велики петък между евангелските четива за страстите Христови се пее: Благоразумният разбойник удостои с рая Господи, просвети и мене с кръстното дърво и ме спаси. Злодеят, висящ на кръста, се разкаял в последния момент и това, което останало недовършено след обръщането му, било възпълнено чрез Христовата изкупителна смърт. Тези, обаче, които остават да живеят след покаянието, трябва да пристъпят към изправяне на своите пътища. След първата проповед на св. апостол Петър слушателите му го попитали „Какво да направим?”. „Покайте се”, отговорил апостолът „и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа” (Деян. 2: 37, 38).
Това се случва и днес. В св. Кръщение човек се ражда наново „от вода и дух”, после встъпва в обновения живот (Рим. 6: 4) и тръгва към посочената цел – да бъде свет във всички постъпки (1 Петр. 1: 15).
Грехът е повредил човешката природа, но човекът все още носи в себе си образа Божий, макар и затъмнен от греха. Ставайки човек, Христос „понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци” (Фил. 2: 7). Той стана като нас човек, за да ни направи „участници в божественото естество” (2 Петр. 1: 4). Така Христос стана наш Спасител не само защото „наказанието за нашия мир биде върху Него” (Ис. 53: 5), но и защото „божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие” (2 Петр. 1: 3). С други думи, Господ не само ни дарява прошка за греховете, но ни дава и своята божествена сила за наша полза и развитие, за да не бъдем „празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа” (2 Петр. 1: 8).
В службите преди Коледа често се пее стиха: Христос се ражда, за да вдигне падналото в древност подобие, т. е. за да възстанови в човека помрачения Божий образ до степента на неговата първоначална светлост.
По този начин нашето спасение започва тогава, когото получим прошка на греховете в св. Кръщение и по-късно много пъти отново при изповедта, в тайнството на покаянието. Необходими са нови усилия, с помощта на Светия Дух, за да живеем в Христа, като членове на Неговото тяло – Църквата. Целта на този живот е в стремежа да бъдем чисти по сърце и така да видим Бога (Мат. 5: 8) в Светия Дух.
Според едно определение на епископ Теофан Затворник, ние сме спасени „от добрата воля на Отца, чрез заслугите на Сина, по благодатта на Светия Дух”. Неслучайно в богослужението на Православната църква почти всички молитви завършват с прослава на Светата Троица: Отец, Син и Дух Свети.
