Винаги или само по време на пост?
Сред нравствените поучения, които намираме в богослужебните текстове и в наставленията на учителите на Църквата, често се набляга на духовния смисъл на поста – за това, че постът изисква обуздаване на езика, примирение с ближните, сърдечно съкрушение, усърдие в добрите дела и т.н. Т.е. прокарва се напълно основателната мисъл за необходимостта постът да се изведе далеч отвъд рамките на диетата и да се превърне в школа за добродетели. За това четем в Книгата на пророк Исая: „Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го” (Ис. 58:6-7). За това зоват светите уста на Златоуст: „Ако искаш да постиш с пост, угоден на Бога, заедно със стомаха обуздай и езика си, раздай милостиня, посред нощ стани на молитва”. За това ни говори подготвителната Неделя на митаря и фарисея – не се възгордявай! За това ни напомня чинът на прошката – редно е да се примирим!
Възниква обаче въпросът: нима само в дните на пост трябва да се смиряваме, да проявяваме милост, да живеем в мир с ближните, да сдържаме езика си и да имаме страх Божий. Но това не е ли винаги наше задължение? Не поставяме ли стеснени времеви рамки за усилията да живеем свято? Изглежда – не. Защо тогава толкова много се говори за свят и покаен живот в дните на Светата Четиридесетница, а толкова малко – в останалите дни?
За някой това може да е погрешен въпрос, който не изисква сериозно разглеждане; или пък може да не е погрешен, но да е излишен и безсмислен. За тези, които не мислят така, ще кажем, че да живеем благочестиво и да ходим свято пред Бога сме длъжни винаги, през всички дни. Но ние не успяваме да го постигнем. Не се справят дори онези, които упорито се стремят към такова подобие на Авраамовото стоене пред Бога. Да не говорим за повечето от нас. И ето, в дните на пост ни се дава поредната възможност да сдържаме езика си, да потушаваме гнева, да се откажем от суетата и сплетните, да правим милостиня и т.н. По този начин ни се дава възможност да свикнем с добродетелта и да я превърнем в свой навик. А навикът е необходим на всички нас, за да можем после, след поста, вече привично да водим благочестив живот.
Например, ако отвикна да пуша по време на поста – добре е и след Пасха да продължа въздържанието. Ако съм спрял да сквернословя – да не започвам пак. Това, което вече е навик, се прави по-лесно. И тъй, упражненията ни се отнасят не само за времето на поста – благодарение на тях изграждаме навици, които ще са необходими за целия живот.
Така Израил, като излиза от Египет, получава Закона. Израилтяните вървят толкова много време по места безводни и страшни, за да се научат на новия за тях Закон. И след това – когато сърцата им са вече неразделно съединени с полученото от Бога учение – да влязат в земята, където тече мед и мляко. Т.е. прилепи се към Бога, съедини разума и сърцето си със заповедите на новата за теб нравственост и след това наследи приготвеното за теб и обещано от Бога.
Постът е аналог на дългото пътешествие, което цели придобиването на навик в добродетелта. А навикът е категорично необходим за получаване на наследството, за овладяването на другата реалност, която очаква вярващия човек. Ако не се научим да ходим пред Бога всеки ден и във вътрешността на сърцето си да Му посвещаваме всички наши начинания, то в голяма степен е под въпрос участието ни в бъдещото блаженство. Но само от веднъж, за един ден, за една седмица е невъзможно да се научим да стоим пред Бога. А да започнем да се учим на това е най-добре по време на пост. Защото в дните на поста мнозина, дори и най-ленивите прекланят колене пред Разпятието, ограничават храната, изповядват греховете си. Самият въздух в дните на пост става по-чист в резултат на очистването на мислите на онези, които дишат този въздух. Следователно, това, което се извършва от мнозина, заедно, ни се дава с по-голяма лекота.
Но трябва отначало да сме наясно – това за което ще отделяме време през поста, ще ни е необходимо и след поста. Учим се и свикваме с духовния труд, за да не само по време на поста, но през целия си живот да бъдем ученици на безгрешния Христос. Особено внимателни трябва да бъдем в дните, когато свършва постът, когато обикновено за броени дни и часове се губи това, което сме събирали повече от месец. Може би, още е рано да се говори за това, – макар и да сме само в началото на постното шествие през пустинята… Въпреки това трябва да знаем: наше общо задължение е винаги да живеем свято, да живеем според заповедта: „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48). А точно сега е моментът да се научим да изпълняваме тази всеобемаща заповед, да привикнем винаги да я помним.
Така се преодолява привидното противоречие между дълга винаги да живеем свято и преднамерения, настойчив призив към праведност в дните, когато се пее Постния Триод. … (А който мисли, че знае всичко, не за него писах тези редове.) | radonezh.ru
Превод: Евгения Николчева
