Да бъдем съучастници, или кога светената вода действително ни освещава
Всеки православен празник се явява свидетелство, че Бог – независимо от всички наши грехове, немощи и недостатъци – не ни лишава от великата Си милост!
Празникът е вид припомняне на онова, което Бог е направил „заради нас човеците и заради нашето спасение“. Същевременно всеки православен празник е не просто спомен за конкретни отминали събития, но също и пресъздаване на тези събития в нашето ежедневие.
Ярък пример за това е празникът Кръщение Господне (Богоявление). На този празник не просто си спомняме за потапянето на Христа във водите на река Йордан – ние на практика влизаме в съприкосновение с благодатта, която е снизходила също и над водата на тази река заедно с нашия Спасител. Както в евангелски времена водата на река Йордан се е осветила при съприкосновението с Тялото на Спасителя, така и в съвременността тя се освещава на този ден по молитвите на Църквата, която по думите на свети апостол Павел е Тяло Христово. Също както тогава Бог е явил Себе Си в Своя Син, Христа, така и в наши дни Той ни явява силата Си чрез благодатните свойства на светената кръщелна вода, даряваща „изцеление на недъзите, прогонване на бесовете, изпълване с ангелска сила… очистване на душата и тялото, изцеление на страстите, освещаване на домовете и действие за всяка полза“ (из молитвите на Великия водосвет).
Благодатната сила на светената вода зависи пряко от нашето съработничество с Бога. Съществува богословски термин „синергия“ – от гръцката дума συνέργια, означаваща „работят заедно, съучастват“. Спасението на човека е възможно единствено при наличие на неговото съработничество с Бога. Спасението и вечният живот са дар от Бога, но е потребно този дар да го приемеш и съхраниш, а това изисква усилия от страна на човека. Без участие на самия човек Бог не може да го спаси. По такъв начин синергията придобива смисъл на съгласуваност между волята и усилията на Бога и на човека. Отбелязвам това, за да напомня, че благодатната сила на светената вода, начинът на проявяването на тази сила в нашия живот също са в пряка зависимост от нашето съработничество с Бога. Светената вода е „за очистване на душата и тялото, за изцеление от страсти и недъзи“ само когато ние самите се стремим към това – към очистване на душата и преодоляване на своите грехове.
Ако възприемаме светинята просто като средство за благополучие, ние убиваме нейното действие, правим я безполезна за себе си.
Егоцентричното съзнание е свойствено за потребителското възприемане на околния свят: ние много ясно виждаме всичко, което ни носи или може да ни донесе някаква придобивка, полза, удоволствие, но редом с това се стремим да избягваме нещата, изискващи от нас усилия, труд, жертви.
В кръщелната светена вода всички ние виждаме възможност да подобрим или укрепим нашето 
благополучие – на първо място, разбира се, поставяме здравето. (Под „всички ние“ имам предвид вярващите хора, считащи себе си за православни – в своето отношение към светената вода атеистите и сектантите проявяват или равнодушие, или враждебност, затова в случая тях не ги взимам под внимание.) Обаче колко от нас съзнават, че прибягвайки към помощта на светената вода, ние поемаме върху себе си задължението да се трудим за преодоляване на страстите си? Колко от нас съзнават неразривната връзка между физическите ползи и духовните усилия? А е важно да имаме съзнание за това, защото физическото и духовното у човека са неразривно свързани, отделянето на душата от тялото наричаме смърт, прекратяване на живота.
Това се отнася и за светената вода – своята живителна сила тя проявява тогава, когато човек я възприема като цялостна духовно-физическа реалност. Ако разчленим тази реалност, възприемайки светинята единствено като средство, притежаващо силата „да ми стори добро“, тогава тъкмо чрез това ние убиваме нейната сила, лишаваме я от живот, правим я безполезна за себе си.
Естествено, светената вода не престава да бъде светена – нейното освещаващо действие може да се загуби единствено за нас самите. Нека да помним това, да се трудим за преодоляване на греховете ни и тогава благодатта, дарявана чрез светената вода, ще се превръща за нас в източник на сила заради този ни труд, явяващ своя плод в изцеление на душите и телата. Амин. | www.pravoslavie.ru
Превод: Анжела Петрова
