Да спазваме пост, угоден на Бога
Божията любов към падналия човек и желанието всички да се спасим, освобождавайки се от греховете, ни въведе и тази година в периода на радостния и Велик пост преди Христовото Възкресение. Първата седмица на поста вече е зад нас, седмицата, в която светата Църква ни учи как чрез нелицемерния подвиг на въздържанието, искрената и сърдечна молитва, размислите за небесното, да поставим здрава духовна основа, на която през следващите шест седмици да изградим и обновим своето общение с Бога и вечния живот.
Постът не е само сбор от строги правила, изискващи от нас безусловно да принудим себе си към тяхното изпълнение. Постът е преди всичко радостен период, даден от Църквата на човека, за да обнови той своето първоначално, безгрешно общение с Бога.
Грехът и неговите негативни последици са довели до трагичен раздор в отношенията между Бога и хората, раздор в цялото общество и накрая са внесли смут и безпокойство в душата на всеки отделен човек. Посредством греха, дяволът е отчуждил и отдалечил хората от Подателя на живота, Господа, а човекът, лишен от Божието присъствие, е почувствал пълна дисхармония в душата си. Хората са видели цялата суетност и пагубност на света без Божието присъствие, защото без Бога са се оказали на ръба на собствената си гибел.
Затова Господ, бидейки Източник на безкрайна любов, е дарил на хората поста като ново начало. Начало на по-добър живот, преди всичко свободен от греха. Живот в обновено, осветено и благодатно раждане. Постът е особен период, който ни води към пълно духовно обновление и ни връща на спасителните пътища на вечния живот. Светата Църква, през голямата история на своето спасително дело, е довела периода на Великия пост до пълно, несъмнено съвършенство. Преди всичко чрез богослужебния цикъл, а след това и чрез цялата атмосфера на предпасхалния постен подвиг, Църквата въвежда човека в един качествено нов период на духовен живот и битие, живот заради Бога и вечните ценности. Въвежда ни в живот, който е угоден на Бога и който се постига чрез личните усилия в борбата срещу излишните земни потребности и наслаждения. Едва в онзи момент, в който почувстваме коренна промяна в своя живот – промяна, която ни води от зло към добро, от омраза към любов, от осъждане на ближния към познаване на своята греховност – ще можем да кажем, че правилно сме разбрали смисъла на поста.
По примера на самия Син Божи, Който казва: „Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен“, така и всеки човек, който отъждествява поста само с въздържание от блажни храни, няма да получи награда от Бога. Постът е много повече от въздържанието от храна и питие. Той е познаване на своята греховност и падналост поради привързаността към греха. Разбиране за вредата от отсъствието на християнски добродетели в нашия живот.
Именно постът със своите божествени елементи отваря нашите духовни очи, пробужда нашите чувства, приспани от греха, и ни призовава да станем от мъртвия греховен сън. Поради това постът, като велико, спасително събитие, води човека през няколко много важни етапа. Първата и главна цел на поста е да ни подтикне и научи на искрена и правилна борба против греха. Обремененият от греха човек не е способен нито искрено да се моли на безгрешния Господ, нито достойно да се съедини с Него в светото Тайнство Причастие. Покаянието, като израз на дълбоко и искрено признаване на своята греховност пред Бога, е първата стъпка по пътя към успешната борба против греха. Покаянието като събитие на смирението, в което разумът познава цялата радост и възвишеност на живота в свобода. Живот, освободен от робството на греха, като едно крайно неестествено явление за човека. Да се покаеш, значи дълбоко в сърцето си да познаеш своите грехове, да изразиш искрено съжаление за това, че си ги извършил, и да покажеш своята твърда вяра в милосърдието на Бог, Който, по думите на Свещеното Писание, се радва за всеки искрено каещ се грешник. Предварително условие за искрено покаяние е способността и готовността да простим несправедливо причинените ни неправди. Да дарим прошка на своите длъжници. В Господнята молитва чрез думите „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“, Христос изрично подчертава важността на връзката между това да прощаваме едни на други и това да получим прошка от Бога. Така покаянието се явява онзи светъл момент на преодоляване на разединението вътре в нас, което е било предизвикано от личния грях.
До момента на искреното покаяние постът ни води през въздържанието от телесни похоти, породени от греха. Потребността от удобство, комфорт, наслаждение от непотребното и неестественото, не е нищо друго, освен зла похот на поробеното от греха тяло. Лишаването на себе си от всичко онова, което тялото настойчиво изисква от нас, избягването на всички наслади и удоволствия, към които сме привикнали, е един от главните подвизи на постния период. Въздържайки се от земното, човек, от една страна, показва своята готовност за придобиване на духовни и непреходни неща, а от друга, свидетелства, че животът на земята е не само възможен, но и много по-радостен и правилен без нещата, към които сме привикнали. Така постът помага на падналия човек да познае цялата нищожност и преходност на земните потребности и да насочи своето същество по евангелския път, който е тесен и трънлив, но затова пък спасителен. Ние се въздържаме не с някаква обикновена цел, а заради своята любов към Бога, и така засвидетелстваме своята жертва, чрез която се постига наградата на вечните и непреходни наслади. Свети Йоан Кронщадски казва, че всяка земна страст и наслада е голям враг на нашето спасение. Затова постът е период, когато земното се заменя с небесното, тленното – с вечното, лъжливото – с истинското.
Сила за покаяние и въздържание от земното вярващият щедро намира в молитвата. Затова великопостният подвиг е просто немислим без молитвата и богослужението. Подчинен на всеобщата духовна атмосфера на богослужението, всеки вярващ чувства изключителността и възвишеността на великопостния период. Молитвата освещава нашите душевни сили и влива в нас познание за Божието присъствие във всеки, дори и най-малък подвиг, извършен през постния период. Светото богослужение има и духовно-педагогически характер, защото богослужебните текстове от великопостния цикъл разкриват цялата красота и същност на поста, както и радостта, произлизаща от него. Тоест разкриват ни как е правилно да постим, за да бъде нашият пост угоден на Господа. Чрез искрената молитва, като израз на нашата вяра в Човеколюбивия Бог ние свидетелстваме за своето намерение и желание за духовно обновление. Тази радостна среща на обновения човек и милосърдния Бог се осъществява именно в молитвата. Наградата за искрения пост получаваме в светата Литургия, която е главната молитва в нашата Църква. Затова целокупният подвиг на Великия пост има за задача да ни подготви и обнови за достойното приемане на пречестните Тяло и Кръв на Господа.
Периодът на Великия пост е особено важен за всеки православен, търсещ искрено общение с Бога. Той е период не само на въздържание, но и на нов начин на живот, освободен от греха, който се постига чрез личния подвиг в Църквата като Божия общност. Затова да постим радостно, да постим усърдно, стараейки се да въплътим в своя живот великопостната молитва на свети Ефрем Сириец. | www.pravoslavie.ru/srpska
Превод: Татяна Филева
