За поста



Старецът Клеопа (Илие)

Постът според св. Василий Велики е най-древната заповед, дадена на човека от Бога. Големият църковен отец и писател казва: „Уважи древ­ността на поста. Постът е връстник на човечеството. Той е установен в рая, когато Бог казал на Адам: „А от дървото за познаване на добро и зло, да не ядеш от него“ (Бит. 2:17). Под думата „пост“ ние разбираме въздържание от храни, а в случай на болест – само от някои, от питиета, от човешки удоволствия, лоши помисли и желания. Това се прави, за да може вярващият да се моли с лекота и да се помири с Бога, да убие плътските си желания, да укрепи волята си и да получи благодатта Божия [1].

Постът е добродетелен акт, чрез който се стремим да се преборим с плътските си желания и да укрепим волята си, т.е. постът е един вид покаяние, а оттам и средство за спасение.

В същото време постът е акт на поклонение и почитание към Бога, защото е вид жертва, доброволен отказ от нещо, което ни е позволено, по­ради любовта и почитта, които изпитваме към Бога. Постът е и средство за усъвършенстване, видим знак на рев­ността и усърдието при старанието да се уподобим на Бога и ангелите, които нямат нужда от храна. „Постът е дело Божие, защото Бог не се нуж­дае от храна“ [2]. Смисълът на поста е ползата за тялото и душата, тъй като той укрепва тялото и пречиства душата, пази здраво тялото и дава крила на душата. Затова и старозаветното право го препоръчва и налага толко­ва много пъти (Изх. 34:28. Втор. 9:18, Иуд. 20:26, 1 Царств. 7:6, Ис. 58, Йоил 2:15). И Иисус, синът Сирахов, казва: „Не се пресищай с всякаква сладост и не се нахвърляй на всякакви ястия, защото от много ядене иде болест, и пресищане докарва холера; от пресищане мнозина са умврели, а въздържаният ще си продължи живота“ (Сир. 37:32-34).

Спасителят също е постил четиридесет дена и четиридесет нощи в пустинята, преди да започне да благовести (Мат. 4:2, Лук. 4:2) и Той ни учи как да постим (Мат. 6:16-18). Той ни казва, че дяволът не може да бъде пропъден, освен чрез пост и молитва (Мат. 17:21, Марк. 9:29). Постели са също и светите апостоли и техните ученици (Деян. 13:2-3, 2 Кор. 6:5). Те са установили и християнския пост [3]. Мойсей е постил четиридесет дена и четиридесет нощи (Изх. 34:28, Втор. 9:9-18), свети пророк Илия също е постил четиридесет дена (3 Царств. 19:8), пророк Даниил също е постил (Дан. 9:3, 10:3). От Свещеното Писание разбираме какъв трябва да е постът, за да бъде приет от Бога (Ис. 58:6-8, Мат. 6:16-18), разбираме, че постът е полезен за деня Господен (Йоил 1:14, 2:11-12, Йона 3:4-7), във време на нещастия и опасности (2 Царств. 1:12, Естир 4:3) и е полезен и добър за избавянето от бъдещи опасности (1 Ездра 8:21-23, Естир 4:3-16, Йоил 2:12, Йона 3: 4-5). Постът е полезен в дни на премеждия и страдания за Църквата (Мат. 9:15, Лук. 5:33-35), във време на страдания, причинени от другите (Пс. 34:12-13), във време на ръкопо­ложение (Деян. 13:3, 14:23). Постът трябва да бъде придружен от молит­ва (2 Царств. 12:16, 1 Ездра 8:23, Неем. 1:4, Йоил 2:15-17, Дан. 9:3, Лук. 2:37, 1 Кор. 7:5), от изповядване на греховете (1 Царств. 7:6, Неем. 9:1-2, Дан. 9:3-6) и от смирение (Втор. 9:18). Постът е добър за завръщането към Бога (2 Парал. 20:3, Ис. 58:6, Иоил 2:12), както и във време на скръб (Иуд. 20:26, 2 Царств. 1:12, Пс. 34:12-13, 68:12, Дан. 10:2-3).

Светите отци хвалят и препоръчват поста. Ето какво казва свети Йоан Златоуст: „Постът смирява тялото, обуздава безпорядъчните жела­ния, просветлява и окрилява душата…“ [4].

* * *

Сектантът: Човек може да яде всякакви храни, тъй като храната не го прави нечист, и затова не бива да правим разлика между постна и непостна храна, тъй като всичко е чисто, както ни казва Спасителят: „…не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из ус­тата, то осквернява човека… А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча. Иисус им рече: и вие ли още не разбирате? Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява чове­ка…“ (Мат. 15:11, 15-18). Не можем да правим разлика между храната в смисъла на това, че чрез едната (постната) ще се спасим, а чрез другата (блажната) ще се оскверним и погубим.

Свещеникът: Вярно е, че не храната осквернява човека, тъй като тя е чиста. Това обаче не означава, че постът не бива да съществува. Преди малко показах, че постът е най-старата заповед, дадена на човека от Бога. Посочих ти цитати от Библията в подкрепа на казаното за поста и негова­та полза. Целта на поста е не само да направи разлика в някои от храни­те, а да дисциплинира тялото и душата за пречистване от греховете. Ако светите пророци и апостоли и всички Божии служители твърдяха същото за поста, те не биха постили толкова и не биха ни оставили учението за поста…

Посоченият от твоя милост цитат няма нищо общо с отменянето на поста, а се отнася само до обичаите на книжниците и фарисеите да не се хранят с неизмити ръце. Спасителят разяснявал на учениците и апос­толите Си това, което не разбирали – че ако някой се храни с неизмити ръце (ситуация, в която се намирали тогава) не е нещо нечисто, защото осквернението на човека не идва отвън, а отвътре, т.е. от неговото сърце, така както много пъти от сърцата на фарисеите и книжниците извирали слова, изпълнени със злоба и завист по отношение на Спасителя, и това е, което ги правело нечисти и осквернени. Затова Господ Иисус Христос, виждайки в сърцата им тази духовна нечистота, ги мъмрел, като ги нари­чал „слепи“, „варосани гробници“, „лицемери“ и т.н. Тези слепи книжни­ци и фарисеи имали нужда да умият сърцата си от омразата, завистта, лицемерието, за да могат да се очистят пред Бога. А те лицемерно по­казвали ревност чрез обичая непременно да измиват ръцете си преди хранене, като че ли това е било най-важното и харесвано от Бога нещо. Това е значението на текста, посочен от вас, заблудени сектанти, които изкривявате Писанията за свое собствено осъждане (2 Петр. 3:16-17).

Така че с горния цитат Спасителят не казва на учениците си: „Да не постите вече“, защото не би и могъл да каже такова нещо, защото Той, би­дейки единствен без грях (Мат. 27:24, Йоан. 8:46, 2 Кор. 5:21, Евр. 4:15 и т.н.) е постил четиридесет дена и четиридесет нощи, заради нас и нашето спасение (Мат. 4:2, Лук. 4:2).

***

Сектантът: Нито постенето е полезно, нито непостенето е грях. За­това тези, които постят, не трябва да осъждат тези, които не постят, както е според думите на апостола: „Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга?… Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога“ (Рим. 14:3-6). „И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота: това е сянка на бъде­щето, а тялото е Христос“ (Кол. 2:16-17). Така че и православните, които смятат, че са прави, нямат право да обвиняват и осъждат тези, чиято вяра не ги задължава да постят.

Свещеникът: Не си прав за тези цитати, както не беше и за горни­те. Първият цитат, както и другите, които посочи преди, не спират или отменят поста. Тук се говори само за разликата между позволените и непозволените, чисти или нечисти храни според правилата в Стария Завет. Във втория цитат се оборва мнението на юдео-християните, които об­винявали християните с езически произход в яденето на идоложертвено месо. Апостол Павел им показва, че отсега нататък не трябва да се прави разлика в храните, защото за спасението това няма никакво значение, тъй като знаем, че в Новия Завет няма вече нищо нечисто. Така че въпро­сът в този случай е да се установят нещата и да се уталожат вълненията, разногласията и конфликтите между юдео-християните и християните с езически произход, по-специално по отношение на храната и най-вече по отношение на проблема със задължителността и незадължителността на старозаветното право в християнството. Контекстът и паралелните тек­стове изясняват изцяло за какво става въпрос по отношение на посочено­то от теб. Ако вие, сектантите, четете Свещеното Писание с внимание и анализирате текста с духовно старание, ще разбирате по-ясно текстовете и не бихте се заблуждавали така. Но вие четете само отделни части от текста и оттук идва вашето заблуждение, което след това посявате в уши­те на другите. И горко на тези, които ви слушат, защото заедно с вас ще попаднат в геената.

Сектантът: Истинският пост е само онзи, който е наричан „черен“ и който представлява пълно въздържание от всякакъв вид храна и питиета за определено време. Но този пост се спазва по собствено желание в зави­симост от обстоятелствата според възможностите на всеки, но в никакъв случай не се прави в определени от някого дни или в определени периоди от годината, както вие, православните, правите.

Свещеникът: Църквата не осъжда „черния“ пост, а напротив – пре­поръчва го, тъй като има библейски основания за него. Но тъй като такъв вид пост е доста тежък и не всеки може да го спазва, поради различни причини, Църквата е решила само другият вид пост, който също има биб­лейски основания, да бъде задължителен за християните.

Сектантът: Какви свидетелства и библейски основания има вашият пост? Защо сте установили множество пости в различно време на година­та и с това сте обременили с тежки задължения християнския род, който, ако спазва всички пости, определени от Църквата, би трябвало да пости почти през цялото време на годината. В това обаче свещениците и архи­ереите сте по-скоро фарисеи и книжници, защото сте натоварили хората с тежко бреме, а вие самите не си вдигате и малкия пръст да правите това, което нареждате другите да правят. Ние знаем, че свещениците и по-висшите по чин не постите, а поставяте това трудно за носене бреме на раменете на вярващите (Мат. 23:3).

Свещеникът: Имаме много добри основания за поста както в Све­щеното Предание, така и в Свещеното Писание. Твоя милост, прочети и виж в Свещеното Писание, че и в Стария Завет има определен ред по отношение на постите, които се извършвали в определено време през го­дината:

1. Постело се два пъти в седмицата (четвъртък и понеделник) в па­мет на изкачването и слизането на Мойсей от планината Синай със скри­жалите на Закона. Фарисеят от притчата на Спасителя се хвали също, че пости два пъти в седмицата (Лук. 18:12), за да покаже, че спазва стриктно постановленията по отношение на поста и по този начин да бъде угоден на Бога. Но неговият пост бил единствено и само телесен и затова – без­полезен, защото сърцето му било изпълнено с гордост.

2. Постело се в деня на изкуплението (десетия ден на седмия месец – тишри), както Господ е наредил: „И това да бъде за вас вечна наредба: в седмия месец, на десетия (ден) от месеца, смирявайте душите си, и никаква работа не вършете, ни вие туземците, ни пришълецът, поселен между вас, защото в тоя ден ви очистват, за да ви направят чисти от всички ваши грехове, та да станете чисти пред лицето Господне“ (Лев. 16:29-30). Този пост е споменат и в Новия Завет (Деян. 27:9).

3. Имало и други дни или определено време на пост според предаде­ното ни от пророците слово Божие: „…тъй казва Господ Саваот: постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия и постът на десе­тия ще стане за дома Иудин радост и весело тържество; само обичайте истина и мир“ (Зах. 8:19).

4. Така че в Стария Завет, както и в Новия, светата Църква е определи­ла различни периоди и дни, в които постът да е задължителен за всички християни като едно добро дело според думите на апостола: „Всичко да става с приличие и ред“ (1 Кор. 14:40), „…защото Бог не е Бог на безре­дие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите“ (1 Кор. 14:33).

А по отношение на казаното от теб за нашите свещеници и архиереи и за това, че не постят, не е наша работа да ги съдим, защото е написано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1, Лук. 12:14, 1 Кор. 4:5). Христос ни е поръчал, ако искаме да се спасим, да следваме заръки­те на водачите и наставниците на Църквата (Мат. 23:2).

* * *

Вярващият: А как трябва да се спазва истинският пост според уче­нието на Православната църква?

Свещеникът: Истинският пост, братко, не трябва да се прави само с тялото, а и с душата. Т.е. не трябва само да ядем постно, а и да се въздържаме от страсти, грехове и изкушения. Заедно с въздържанието от блажна храна е хубаво да се постараем да пречистим не само тяло­то, а и душата като се покайваме и молим. Пълният, истински и добър пост е не само пост на тялото, но и на душата. Въздържанието от храна, съпроводено от добри дела, е истински пост. Така ни учи и Църквата в песнопенията на Великия пост, в които се казва: „Ние трябва да постим с пост приемлив, благоугоден Богу. Истинският пост е избягване на зло­то, възпиране на езика, въздържание на гнева, разлъка с похотите, злословието, лъжата, клетвопрестъпването“ [5]. А свети Йоан Златоуст казва: „Постиш? Покажете ми го с дела. Какви дела? Ако видиш беден, дай му милостиня. Ако видиш враг, помири се с него. Ако видиш щастлив приятел – не му завиждай; ако видиш красива жена – обърни главата си на другата страна. Да пости не само устата, но и зрението, слухът, краката и ръцете и всички части на тялото ни. Ръцете да постят като останат чисти от грабливост и алчност, краката да спрат да бързат за омразни зрелища и по пътя на грешниците; очите да не гледат с жела­ние чуждата красота… Устата трябва да пости като не изрича клетви и всякакви срамни думи“ [6].

Бележки

1. Свидетелство на православната вяра, част 3, отговор на въпрос 7.
2. Св. Симеон Солунски, Отговори на някои въпроси, предложени от архиерея, отговор на въпрос 54.
3. Правила на светите апостоли, кн. V, гл. XIII.
4. Св. Йоан Златоуст, Омилии върху книга Битие, из Омилия 10.
5. Триод, рум. изд. 1946 г., 139-140.
6. Св. Йоан Златоуст, Омилии към антиохийския народ, Омилия 3, Migne, PG XLIX, col. 53.

Превод: Камелия Константинова

 

Из книгата „Разговори за православната вяра“ на архим. Клеопа (Илие), „Омофор“ 2018 г.

ПОРЪЧКА НА КНИГАТА С ОТСТЪПКА >>>

 

 

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: