За целта и основите на християнския живот



БЛИЗКИ ТЕМИ:

6 коментара

  1. Едни обзорен текст, който не ни казва нищо, което българските богослови да не го знаят. По въпроса за тайнствата нищо не може да се каже, защото като предмет на невидимия свят те не подлежат на описание и анализ нито с теоретичната системно-структурната класификация на видимия свят, нито се поддават на предметно-вещево лабораторно проверим експеримент. Затова тяхната сила се доказва от последвали факти в живота на човека и от способността да виждаме и разбираме невидимия свят, което всъщност е основната трудност в системата на човешкото религиозно познание и иска много голяма грамотност и почтеност, а не храмово мънкане на текстове от Средновековието. Освен това ние познахме, че Христос е Бог по жертвата, която Той направи за нас и така даде пример за божествената любов. Как разпознаваме любовта, която не може да бъде исихия, защото иска дела, а светът има огромен опит в разпознаването на безмълвните знаци – има наука семантика. И къде е Христовата жертва от любов на БПЦ днес ?

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    „По въпроса за тайнствата нищо не може да се каже, защото като предмет на невидимия свят те не подлежат на описание…“

    Това отричане на реалността на тайнствата е чиста проба гностицизъм, т.е. ерес. […]

  3. стоян йорданов бербатов каза:

    Добре, Чингиз, хайде стига с тая словесна еквилибристика, не казваш нищо съществено, не си мисли, че припадаме по дълбокоумните ти парабогословски анализи. Представи се с истинското си лице и дай на по едно кафе (може и виртуално) да си кажем нещата такива, каквито са. Тогава сигурно по-реално ще вникнем в смисъла на това, което споделяш. Сега просто дразниш. Разбери най-накрая, че анонимността ти е непреодолима пречка за полезността на творческия ти порив. Все пак и ние поназнайваме по нещо от реалността на нездравата ни еклесиална:) действителност и имаме потенциала да дадем някои доуточняващи съвети за допусканите от теб нездрави богословски размисли. Гордостта е ужасна .Поздрави! Отец Стоян.

  4. Pavel каза:

    Драги отче Стояне, може би и Вие бързо станахте църковна звезда. Бъдете по-смирен!

  5. Дон Кихоте,
    Ти пак цитираш и четеш както ти изнася. Аз не отричам реалността на тайнствата, защото невидимия свят е реален. Става дума, че с известните на света системи за проверка на валидността на дадено слово или акт на човека тайнствата не могат да бъдат описани. Те могат да бъдат описани с последвали факти в живота на човека, който извършва или понася тайнствата, могат да бъдат предмет на съзерцателно откровенческо описание или директна непосредствена проява на божественото в тях. Само че това става след осезаеми факти и явления в живота на хората. Връзката между видимо и невидимо става именно в акта на тайнствата, в службите и молитвите в храма и на специални места в природата около селищата. Посредник в тази връзка е свещеникът. Но за да има достоверност на актовете и словата на свещеника като посредник трябва да има доказателство от осезаемост т – идеята за пророчеството. Невидимият свят на числата в точните науки има материална проверимост – давам пример да мисълта си.

  6. Правя втори коментар, защото самомнението на Дон Кихот е дразнещо. В българската народна култура има култ към директното откровение на Бога, една пророко-месианска нагласа и един провиденциализъм във вярата, който се открива още в езическия период на Държавата, както пише големият българист проф. Веселин Бешевлиев. Това означава – защото за пророците в българската култура има много текстове, най-сериозните от които са на гл.ас. Илия Илиев от специалността Етнология в СУ „Св.Климент Охридски“, че от свещеника и от духовника се очаква да проявяват дарби и способности, които да осъществяват връзка с божественото, да могат да тълкуват Божията воля и знаците на съдбата и с живота си дават пример за добро, любов, милост, справедливост, истина и жертвеготовност, подражавайки на Христос и апостолите, като последните са проповядвали и на Балканите и няма начин балканските народи да не са разбрали за какво става въпрос, имайки предвид свода на елинската и римската философия тук.

Споделете в социалните мрежи