Инструктор в исихазма
Чудно нещо е приемствеността в пастирското служение! Тези съкровени мигове, когато възрастните духовници преподават дългогодишния си опит на по-младите си събратя.Това са уроците на неписаното предание.Те са плод на нестихващото Евангелие на Живота, което е в пълно съзвучие с Христовото Евангелие.
Преди години, един от доайените на градските духовници сподели на един любопитен дякон следната история:
”Веднъж в енорията имах една запомняща среща с млад и начетен мирянин. Той четеше много и се стараеше бързо да овладее тайните на православния начин на живот. Обичаше да цитира, да дискутира, да спори, особено по темата за спасението. „Отче, аз много чета и напреднах в областта на исихазма. И реших да потърся духовник, който да ме наставлява по пътя ми нагоре. Дълго мислих към кого да се обърна и се спрях на Вас… Реших да Ви предложа да бъдете личен инструктор в моя духовен живот. Според мен сте най-подходящият. Много сте мъдър и имате голям опит. Гласувам Ви доверие да ме направлявате в овладяването на тънкостите на православния начин на живот и особено в мистичното учение на исихазма“, каза ми той. Изслушах го внимателно и отговорих: ”Виж, аз нямам тези качества. Всъщност съм един обикновен енорийски свещеник и не съм достигнал до това ниво. Не съм старец и няма как да стана. Нещата, за които говориш, са фигури от висшия пилотаж, а аз не владея тази „лупинги на духа“. Благодаря ти за доверието, но не мога да приема….”.
Като видях явното му разочарование след този отказ, продължих: „Мога да ти предложа следното: моли се с чисто сърце и бъди искрен с Бога.Търси Го и Той винаги и във всичко ще ти помага. Посещавай редовно богослуженията и бъди милостив. Така ще Му угодиш. Няма да останеш разочарован. Бъди Му верен и в малкото, и в голямото, и ще видиш как невидимо ще се подреди животът ти !“. Младежът обаче въздъхна тежко, обърна се и си замина. Повече не го видях…“.
Какво е станало всъщност? Опитният свещеник не е искал да бяга от отговорност, а в смирението си е проявил искреност, споделяйки за своята духовна немощ. Нещо повече –много хора, водени от ревност, но не по разум, искат да напредват с бързи темпове по духовната стълбица и да достигнат върха. Веднага да берат зрели духовни плодоев. Обикновено това са жадни души, които са подготвени на теория и които се устремяват към Бога с чист порив. Понякога те преоткриват Православието, след като са преминали през различни езотерични практики, имат опит в заниманията си с астрологията, с различни източни учения, опитности като излизане извън тялото, викане на духове и др. Тази жажда за необикновени духовни преживявания остава да тлее в тях и те особено силно търсят нещо тайнствено, неизказано и обгърнато в мистика, каквото в техните очи се явява учението на исихазма. Практикуват Иисусовата молитва часове наред, опитват се да насочат вниманието на ума в сърцето, правят по стотици поклони на ден и изпадат в плен на зилотизма.
Наистина, това е искрен стремеж към лично благочестие, но твърде често се оказва, че тези вярващи поемат по пътя без необходимата предварителна подготовка. За тях се отнася наставлението от древния патерик :”Когато видиш някой новоповярвал да се устремява към небето, бързай да го хванеш за краката, за да не погуби душата си!”. Силата е нищо без контрол, живият огън на вярата може да обгори вярващия, ако му липсва защитата на разсъдителността. Подвижничеството в православния духовен живот е немислимо без опитно наставничество.
В наставленията си към миряните двама от великите боговидци на XIX век – св. Игнатий Брянчанинов и св.Теофан Затворник, обичат да повтарят ,че новоповярвалият трябва да се подвизава смирено и за всяко нещо да търси благословението на своя духовен отец. Да напредва по отъпканите пътища на заветите на светите отци. Нещо повече – двамата светци предупреждават, че висшите духовни състояния не са присъщи на християните от тези времена. Защото харизматичните дарове са оскъднели и състоянието на днешните вярващи няма много общо с онова, което е било в зората на християнството. Нещо повече – вероятността да изпаднат в състояние на прелест е особено голяма, тъй като нищо не е така безобидно и лесно, както често изглежда през очите на новоповярвалия търсещ млад човек. Поради своята неопитност и дързост, той рискува да плати жестока цена. Може да изгори в огъня, който сам е разпалил! Горчивият опит на пустинниците и подвижниците от векове назад доказва това.
Именно в стремежа си да ни предпазят от подобна дързост, особено ценни са словата на свети Паисий Светогорец към миряните и споделеното от него пред биографите му Дионисиос Тацис и йеромонах Исаак. В тези слова са описани няколко автентични случаи, когато на посещение при стареца Паисий идват млади студенти по богословие и всякакъв вид търсещи висините на духа – в ръцете си държат дълги списъци с догматически въпроси и конспекти от държавни изпити по богословие. С дух на мъдрост и разсъдливост той им отговарял, че е „прост монах“ и не се интересува от тези неща. Дори признавал незнанието си и с любов ги насочвал към техните преподаватели или специалисти по догматика или канонично право. На всички препоръчвал чиста вяра, нелицемерна любов, духовно ръководство и задължително изповед и причастие при енорийските свещеници. Така старецът препоръчвал най-добрата рецепта за спасението на всяка търсеща душа.
В същия дух са и поученията на други съвременни старци като св. Порфирий Кавсокаливит, св. Яков Цаликис и отец Тадей Витовнишки.
Нека всички ние вложим простота и искреност в нашите съкровени лични търсения! Да се освободим от съблазънта да напреднем бързо, опиянени от словата на мистиците през различните векове. Защото учението на Православието е било винаги достъпно и обърнато към всеки, то може да бъде разбрано и приложено само с логиката на сърцето. То носи пълнотата на благодатта, а тя е дар, който не се постига с високоумие и академична гордост, а се излива върху онзи, който носи в себе си действена любов и искрено смирение! Амин!
