Как да осветим дома си
Мнозина християни са чували за свещенодействието освещаване на дома или сами са участвали в него. Не всички обаче разбират правилно смисъла на това свещенодействие: едни се съмняват в неговата необходимост, други пък се отнасят към него като към някакъв магически акт. Що за ритуал е това, как да се отнасяме към него, кой има право да го извършва и колко често трябва да освещаваме дома си?
Господ Иисус казва на Своите ученици: “Без Мен не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5). Именно затова в Православната църква от най-древни времена съществуват особени молитви за призоваване на Божията благодат във всички сфери на човешкия живот. Всеки човек се нуждае от това Господ да му помага в житейските му пътища. Молим се в началото на деня, молим Бога за закрила през целия ден (когато се учим, работим или почиваме), прославяме Твореца, Който ни храни, и Го молим да благослови храната, а след това Му благодарим; в края на деня молим Господа да ни прости греховете, извършени през деня, и да не ни оставя без Своя покров и закрила нощем. Молейки се, ние се учим да поверяваме целия си живот до най-дребните подробности на Бога. Та нали Светото Писание казва, че всичко се освещава чрез словото Божие и с молитва (1 Тим. 4:5). Ето защо целият живот на вярващия човек от раждането до смъртта трябва да протича пред Божието лице. Ражда се човек в света – благочестивите родители бързат веднага да посветят младенеца на Господа. Момчето или момичето отиват на училище – молим се за тях, изпросвайки от Бога мъдрост и успех в учението. Младежът или девойката решават да встъпят в брак – свещенослужителят моли Господа да изпълни със Своята благодат живота на венчаващите се, да запази тяхното съпружество и да ги утеши с потомци, за да може бракът им да носи християнски плодове – вяра, надежда, търпение, любов… И след кончината на човека свещеникът напътства душата му със специални заупокойни молитви. И наистина, всички аспекти на нашето земно битие трябва да бъдат осветени от Бога.
И ако молитвите и прошенията свързват човека по-тясно с Бога, то, разбира се, и жилищата ни трябва да бъдат осветени с молитва. Да осветиш нещо означава да го посветиш на Бога. Ето, тъкмо това не се разбира от мнозина. Да осветиш дома си означава да посветиш не само него, но и целия си живот в него на Бога. Та нали се освещават не само стените, но и цялостната духовна атмосфера на обитателите на дома, целият им живот се посвещава на Бога. Това означава, че Господ трябва да се възцари във всички сфери на нашия живот.
Например, в работата си, която трябва да вършим така, сякаш я вършим лично за Него – прилежно, усърдно, точно, без лукавство и леност, дори ако над нас няма никакви други надзорници, освен Бога и нашата съвест. В такъв случай работата със сигурност ще бъде свършена професионално. И ако в брака си съпрузите разбират, че ги е срещнал и съединил Сам Бог, то те трябва да се стараят да създадат такава атмосфера, че Бог да царува в семейството им, да се изпълняват заповедите, да владее обич и мир, да има търпение и желание за преодоляване на егоистичните мотиви.
Същото е валидно и за освещаването на дома. Ако ние искаме Бог да бъде Стопанин в нашия дом, то не бива да го оскверняваме с кавги, блудство, сквернословие, пиянство, пушене и всякакви други вредни навици, излишества, невъздържаност, гледане на нечисти предавания и порнофилми, слушане на демонична музика; с идоли или идолчета (пълно е с тях в наше време), магични предмети и талисмани, окултна, езическа, сектантска литература. След като сме осветили дома си, вече не можем да живеем в него като езичници. Та нали по време на освещаването свещеникът прочита псалм 100, който наставлява обитателите на дома как да живеят в Божието присъствие: “Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи” (Пс. 100:3).
Ето защо някои свещеници, виждайки подобни неща в домовете на хората, преди извършването на свещенодействието искат унищожаване на идолите и книгите с лъжеучения, както е казано в Писанието: “А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро” (Деян. 19:19). Струва си да послушаме свещеника и да изхвърлим от къщата си всички идоли (не просто да ги хвърлим в кофата за боклук или да ги подарим на някого, а да ги изгорим или строшим на дребни парченца), фигурки на “домашни духове”, статуи на Буда, например, седящ върху купчина пари (уж за да бъдело привлечено богатство в дома), талисмани (астрологични зодиакални знаци или знаменца и камбанки “за късмет” с йероглифи на китайски заклинания), конски подкови над входната врата, маски на различни източни или африкански божества, докарани от екзотични страни… Защото казано е: “Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? Каква прилика между Божия храм и идолите?” (2 Кор. 6:14–18).
Неведнъж ми се е случвало да чувам от хора, чиито жилища съм освещавал, че в домовете им е започнало да става нещо недобро след като са ги давали под наем за офиси на екстрасенси или пък на адепти на различни езически култове и секти. В този случай свещеникът присъединява към свещенодействието една особена молитва: “За къща, нападана от зли духове”.
А сега да кажем няколко думи за самото свещенодействие.
Преди освещаването на дома се извършва водосвет или пък свещеникът идва в къщата със светена вода. В дома предварително се подрежда маса, постлана с чиста покривка, върху нея се слага съд със светена вода, малък съд с обикновен неосветен елей (растително масло), Евангелие, кръст и запалени свещи.
Върху всяка от четирите стени предварително се изобразява кръст – като знак за защита и сигурна закрила, за избавление и опазване със силата на кръста от всяко зло и беда, от всички врагове видими и невидими.
След възгласа “Благословен Бог наш…” и обичайните начални молитви се чете псалм 90 “Който живее под покрива на Всевишния…”, в който Църквата ободрява обитателите на дома, казвайки им, че ще живеят под закрилата на Господа, и че под сянката на Всемогъщия нито нощните ужаси, нито стрелите, летящи денем, няма да са страшни за тях. “Не ще ти се случи зло, и язва няма да се приближи до твоето жилище” , възкликва пророкът (Пс. 90:10).
След това се пее тропар (кратко църковно песнопение), в който се говори това как някога Спасителят, влизайки в дома на Закхей, дарувал спасение на него и на всичките му домашни. Така и днес заедно със служителите Христови в новия дом влизат Божиите ангели. Църквата моли Господа да даде мир на този дом и да го благослови, спасявайки и просвещавайки всички, които живеят в него.
Обръщайки се на изток, свещеникът казва: “На Господа да се помолим”. “Господи, помилуй”, отговарят присъстващите. След това той чете молитва, близка по съдържание към изпетия преди това тропар. Той моли Спасителя, благоволил да влезне в дома на Закхей и да дарува спасение на целия му дом, да благослови новото жилище и да опази онези, които ще живеят в него, от всяко зло, подавайки им изобилно и за полза всички блага Господни.
В идващата след това тайна молитва (тоест молитва, която се чете не на глас, а на ум) свещеникът моли Господа да дарува на този дом спасение, както го е дарувал на дома на Закхей, да благослови този дом, както е благословил някога дома на Лаван с идването на Яков, дома на Пентефрий – с идването на Йосиф, дома на Аведар – с внасянето на ковчега на завета в него. (За тези събития се разказва в Библията: Бит. 30: 2-30; 39:1-5 и 2 Цар. 6:10-12). Той моли Спасителя да изпрати на бъдещите обитатели на новия дом благословение от висотата на Своето жилище, да ги огради със страх Божи, да ги защити “от враждебните сили” и да умножи “всички блага в този дом”. В края на молитвата йереят провъзгласява: “Твое бо есть, еже миловати и спасати ны, Боже наш, и Тебе славу возсылаем, Отцу и Сыну и Святому Духу, ныне и присно, и во веки веков”. Присъстващите отговарят: “Амин”.
На това място на чинопоследованието към него може да бъде добавена молитвата “Над пещию”. В нея свещеникът призовава ангелите и всички светии да пазят домашното огнище.
След това свещеникът прави три пъти кръстен знак над елея в името на Пресветата Троица и чете молитва над него, в която моли Бога да изпрати Светия Дух върху елея и да го освети, за да бъде той “за освещаване на това място и на построения тук дом и за прогонване на всички враждебни сили и сатанински изкушения”.
След като прочита тази молитва, свещеникът поръсва със светена вода цялото жилище (всяка стая се поръсва от всичките й четири страни), молейки се: “Чрез поръсването с тази свещена вода да се обърне в бягство всяко лукаво бесовско дело”. След това помазва кръстообразно четирите главни стени на дома (на онези места, където преди това е бил начертан кръст) с осветения елей, казвайки: “Благославя се този дом чрез помазване с този свят елей в името на Отца и Сина и Светаго Духа, амин”.
Пред всеки начертан върху стените кръст се запалват свещи, въздавайки с това чест на Честния Животворящ Кръст Господен, “който е щит, оръжие против дявола и знак за победа над него”. В стихирата, която пее хорът, се съдържа молитва към Господа да благослови този дом, да го изпълни с блага и да запази бъдещите му обитатели от “от всяко зло нападение”, да ги дари изобилно с небесен и земен благослов.
След това свещеникът прочита онова място от Евангелието (Лук. 19:1-10), където се разказва как Спасителят посетил дома на митаря (бирника) Закхей, който, макар и грешен човек, толкова искал да види Господа, че се покатерил на дърво. В отговор на роптаенето на онези, които казвали, че Иисус влиза в дома на грешник, Христос казал за Закхей и неговия дом: “Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама; понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото”. Чрез този откъс от Евангелието Църквата възвестява на жителите на новия християнски дом, че днес спасението е дошло и в тяхното жилище и че Господ винаги идва в дома на онези, които жадуват да Го видят.
След това се чете псалм 100, който ни наставлява как живеем в новия си дом: “Всред моя дом ще ходя с непорочно сърце” (Пс. 100:2).
След прочитането на псалма се произнася ектения. В нея освен обичайните молитви има и молитви за благославяне на дома. Всички присъстващи молят Владетеля на нашия живот да изпрати на новия дом Ангел-хранител, страж на дома, запазващ всички, “които искат да живеят благочестиво в него”, от всяко зло и учещ ги на всяка добродетел и изпълнение на заповедите Христови. Молят се и за това Господ да ги запази от глад, смъртоносни рани и да им дарува здраве и дълголетие.
Тъй като освещаването на жилището не е едно от седемте църковни тайнства, дори самите обитатели могат да поръсят жилището си със светена вода. Но все пак е по-добре освещаването да се извърши от свещенослужител, който има специално съставено чинопоследование в своя требник и знае как правилно да извърши всичко.
Някои християни питат колко често трябва да освещаваме дома си. По този въпрос няма изрични църковни разпоредби, но в съгласие с древната традиция е желателно да го правим поне веднъж в годината. Така например постъпват мнозина йереи в манастирите, освещавайки обителите на Богоявление, а също и свещениците на село, които веднъж в годината освещават домовете на своите съселяни на същия празник. Добре е да осветим дома си отново след осквернение, след основен ремонт или, както вече казахме, в случай на прояви на демонична активност – немотивирани раздразненост и гняв, скарвания без видима причина, “самоволно” местене на предмети по дома или усещане за присъствие на невидима враждебна сила. | pravlife.org
Превод: Андрей Романов
