Календарна годишнина

Изминаха 4 години от последния (VI-ти) Църковно-народен събор (следващият ще бъде само “църковен”, но не и “народен” съгласно Устава на БПЦ-Българска Патриаршия). Тогава мирянката Катя Тодорова предложи връщане към стария календарен стил и последва задочен дебат по църковно-календарния проблем предимно по най-посещаваните български православни сайтове и отчасти по някои български телевизии.

Времето, този най-безпристратен и справедлив съдник, преся дребното и незначителното и сега теченията в БПЦ по въпроса за календара се очертаха много по-ясно и отчетливо. Най-многобройни са православните, индиферетни към проблема и неразбиращи същността му, водени от девиза Laissez faire, laissez passer (тъй да бъде, както е, фр.) и от псевдомъдростта, че “честваме събития, а не дати”. На другия полюс е Българската православна старостилна църква, сега начело с епископ Фотий, отделила се от БПЦ след календарната реформа през 1968 г. Не смея да я нарека нито разколна, нито схизматична за да не ме обвинят в некомпетентност, но за мен е най-убедителното доказателство, че църковно-календарният проблем е напълно нерешен и непреодолян.

Има и група около о. Марий служещ в кв. Челопечене в София по стария стил. По неговите думи е имал разрешение за това от Св. Синод. През 2009 г. той заедно с математика Михаил Драндаров и историчката Анастасия Бойкикева подадоха жалба до Св. Синод с молба Решението на Синода за промяна на богослужебния Юлиански календар от 1967 г. да се обяви за нищожно. За чест на авторите на този документ, трябва да кажа, че не съм чел по-смислена и аргументирана апология на стария стил. В края на 2009 г. Синодът уж щеше да разгледа жалбата, но в крайна сметка отсече: “Календарът не е на дневен ред”.

Други много изявени и ярки старостилци са свещеническото семейство Божидар и Десислава Главеви. Те са изключително интелигентни млади хора и прекрасни публицисти. За мое голямо съжаление на тяхното знаме пише “Православие или смърт!”.

Моя милост се самоопределя като “гласът в пустинята”, който постоянно вика и крещи: “Час по-скоро всички православни трябва да приемем изцяло Григорианския календар за богослужебен!” Този мой категоричен извод произтича от Свещеното Писание, Свещеното предание и от съвременната астрономическа наука. Като най-близък до моя възглед считам д-р Венцислав Каравълчев (стига той да не се засегне), доказал убедително с поредица блестящи статии неавтентичността (фалшификацията) на анатемите срещу Григорианския календар, често изваждани от старостилците подобно на “скелетите от гардероба”.

Един извод от гореспоменатия дебат се очерта кристално ясно: В наше време старостилието (старокалендарството) е главният стълб на православните зилоти, казано иначе – чисти фанатици.

През тази година на 24 февруари се навършват 430 години от булата на папа Григорий XIII, наречена Inter gravissimas (Между най-важните), с която се нарежда денят след 4 октомври 1582 г. (четвъртък) да бъде не 5 октомври, а 15 октомври петък. 24 февруари 1582 г. е рождения ден на Григорианския календар. Цели 10 денонощия от летоброенето са зачеркнати.

Григорианският календар е съвременния световен граждански календар, прилаган във всички държави без изключение. Но като календарна система, като скала за измерване на по-дългите отрязъци от време, той си остава същия като Юлианския календар, само че гениално просто сверен от папските учени през XVI-ти век.

Юлианският и Григорианският календари са слънчеви календари благодарение на стабилната орбита на Земята около Слънцето. Основата на слънчевата календарна година е т. нар. тропична година. Обаче продължителността на тропичната година не съвпада с една пълна обиколка на Земята около Слънцето, респективно орбитата на Земята за 1 календарна година не представлява затворена крива линия. В 12 часа на Нова година (когато Новата е невисокосна) на Земята й остава да измине още мъничко път (само около 50,3 дъгови секунди), за да опише затворена крива линия, затворена орбита. Тайната за това е, че началната отправна точка, от която започваме да измерваме годината в денонощия, е подвижна (нефиксирана) точка, а именно точката на пролетното равноденствие. И на всичкото отгоре тя се движи по земната орбита в обратна на Земята посока. Съвсем естествено Земята “пристига” в равноденствената точка по-рано в сравнение с това, ако равноденствената точка беше неподвижна (фиксирана). Това явление учените наричат “предварение на пролетното равноденствие”.

Можем ли да мерим годината в денонощия, които са необходими за да опише Земята една затворена орбита? Разбира се. Тогава за начална отправна точка може да послужи коя да е от т. нар. неподвижни звезди от небесната сфера. Измерената по този начин година се нарича звездна година. Тя съвсем точно е равна на една пълна обиколка на Земята около Слънцето. Защо тогава човечеството още в самото начало на развитието си не я ползва за календарни цели? Ето и отговорът, представляващ “Светая Светих” на календарологията: Защото точно както и Юлианската година, звездната година е непригодна да отчита годишните сезони, годишните времена, тъй като в хода на времето месеците в годината не са в синхрон със сезоните и стават подвижни (нефиксирани) спрямо пролетта, лятото, есента и зимата. С други думи пролетният сезон в хода на времето се мести към летните месеци, летният сезон – към есенните и т. н.

Казано по-точно, Юлианската календарна година, респективно Юлианският календар изостава с 1 денонощие спрямо сезоните на всеки 128 години, а звездната година изостава с още по-бързи темпове – на всеки 70 години с 1 денонощие. Този недостатък на Юлианския календар не може да бъде компенсиран дори от всичките негови достойнства.

Разбира се, и Григорианският календар не е напълно съвършен. И той изостава спрямо сезоните, но с многократно по-бавни темпове. Изостава с 1 денонощие за цели 3280 години. От момента на неговото въвеждане през XVI век той е сверен спрямо тропичната година, респективно спрямо годишните сезони, с напълно задоволителна за човечеството точност – чак до 49-ти век (някои учени смятат, че е сверен до 50-ти век). Забележете: Папските учени са сверили не какъв да е календар, а “каноничния и светоотечески” Юлиански календар!

По-опитните и вещи старостилци ще избързат да ми се изсмеят: “Великденът (Пасхата) не е някакъв пантеистичен пролетен празник на възраждащата се природа. Още повече, че по това време е есен в Южното полукълбо” – ще кажат те. Най-съществения недостатък на Юлианския календар старостилците смятат за проява на Божията премъдрост и промисъл. Но и аз също като тях се възхищавам на получилата се хармония. Това е така, защото подвижността на Юлианския календар спрямо сезоните в хода на времето прави все по-лесно при изчисляването на пасхалните таблици да се спази известното 7-мо Апостолско правило: “Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на пасхата преди пролетното равноденствие наедно с иудеи, да се низвергне от свещен чин”. И на мен много ми се иска тази Божествена хармония да не се нарушава поради изчисляването на Пасхалията изцяло по Григорианския календар, както се получава при католиците вече 430 години. Но стих 1:14 от Битие повелява друг подход към календара: “И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години”. В една друга моя статия определих този стих като фатален за старостилците.

Стихът е знаменателен с това, че ни разкрива съвсем ясно Божията воля при сътворяването на небесните тела – те трябва да служат за определяне на единиците мерки за време (денонощието и годината) и същевременно да се държи сметка и за времената. Светите Отци са категорични – тук под времена трябва да се разбира годишните сезони. Следователно от самото Свещено Писание следва, че по-подходящ за християнското богослужение е Григорианският календар, а не Юлианският.

Старостилците с пълно основание изтъкват най-вече основния недостатък на Григорианския календар – когато Пасхалията се изчислява по него, понякога, макар и рядко, католическият Великден се пада преди еврейската Пасха. Нарушава се последователността на евангелските събития през страстната седмица. Но старостилците грижливо премълчават един много съществен недостатък на Юлианския календар – когато Пасхалията се изчислява по него, много често Великденът се пада не след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, а след второто пълнолуние след равноденствието и по този начин се нарушава съответното правило, формулирано от известния тълкувател и коментатор на каноните Матей Властар (XIV век). Изследванията показват, че за периода от 2001 г. до 2050 г. вкл., ние православните 14 пъти празнуваме Великден не след т. нар. първо пролетно пълнолуние, а след т. нар. второ пролетно пълнолуние.

Най-силният “коз” на старостилците е, че католическият Великден съвпадал понякога с еврейската Пасха и драстично се нарушавало 7-мо Апостолско правило да не се празнува “наедно с иудеи”. Подобно съвпадение на практика никога не се случва. Същинско (истинско) съвпадение би имало само тогава, когато вечерта на католическата Велика събота съвпадне с еврейската пасхална вечер, наречена седер, на която се поднасят точно определени ястия по брой и вид, и се чете тяхната Агада! Но на еврейската пасхална вечер (ерев песах) винаги е пълнолуние. Колкото и католиците да не се вълнуват от 7-мото Апостолско правило, те не биха допуснали на вечерта на Велика събота да е пълнолуние. Настоящата 2012 г. ни поднася чудесен нагледен пример в това отношение. 6.04.2012 г. ще бъде: пасхалното пълнолуние (първото пълнолуние след пролетното равноденствие); Ерев песах (седерът) за юдеите и Велики (Разпети) петък за католиците. 7.04.2012 г. ще е Песах 1-ви ден за юдеите и Велика събота за католиците, а 8.04.2012 – Песах 2-ри ден за юдеити и Великден (Пасха) за католиците. Означава ли това, че католическата Пасха ще съвпадне с юдейската пасха? Категорично не! Дори напротив – получава се едно вълнуващо съвпадение, тъй като тази година католическата страстна седмица и Възкресение повтарят точно последователността на събитията, точно както са били по време на разпъването и възкресението на Спасителя.

Изследвайки църковно-календарния проблем повече от 15 години се натъкнах на смайващ парадокс. Той се състои в следното:

Пасхалният времеви период, през който във всяка една от неделите може да се падне Възкресение, за католиците по Григорианския календар е 35 дни – от 22 март до 25 април (включително и двете гранични дати). За нас православните пасхалният период е също 35 дни – от 4 април до 8 май и се получава като католическият период се премести с 13 дни на въпросните по-късни дати (13 дни е разликата межда двата стила за ХХ-ти и XXI-ви век). Периодът от 4 април до 8 май е юлиански период изразен във и чрез Григорианския календар. Но датата на пасхалното пълнолуние, от която пряко зависи коя неделя ще бъде Възкресение, както се падне по Григорианския календар, православните не я местим с 13 дена на по-късна дата!? Резултатът е пълен абсурд – ние православните изчисляваме датата на Пасхата като съвсем механично и нелогично смесваме две макар и много сходни, но различни мерни единици, две различни скали за измерване на времето. Все едно аритметически да събирами градуси по Целзий и градуси по Фаренхайт.

Ще илюстрирам с конкретен пример от православното календарче от за м. април 2010 г.:

___

За 2010 г. пролетното равноденствие е 3 април по стар стил. Православната Пасха се падна на 4 април – възможно най ранната дата за православните (между другото тогава съвпадна с католическата Пасха). Ако обаче православните бяхме наистина последователни и съвестни старостилци, то трябваше и пасхалното пълнолуние, което беше на 30 март 2010 г. по нов григориански стил да го преместим с 13 дена по-късно и то да бъде на 12 април по стар юлиански стил. ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ ПРАВОСЛАВНАТА ПАСХА ПО СТАР СТИЛ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПАДНЕ В НЕДЕЛЯ НА 18 АПРИЛ!?

За мен е напълно необяснимо, че никой календаролог, богослов или свещенослужител не е забелязал това истинско световно недоразумение.

Няма да се изморя да повтарям и потретвам – ще бъде фатален исторически пропуск, ако на предстоящия 8–ми Всеправославен събор (дай Боже действително да се състои и да го доживеем) не се реши веднъж завинаги църковно-календарния проблем.

Коментари

коментара