Обяснение на 28-мо правило на Пето-шести вселенски събор от св. Никодим Светогорец

В тези дни на всеобщо напрежение заради разпространението на вируса SARS-Covid-19, в нашата страна Гърция (а също и в България – бел. пр.) бяха предизвикани множество реакции по въпроса дали църковната йерархия следва да изрази конкретна позиция за начина на причастяване на вярващите с Пречистите Тяло и Кръв Господни.

Чуха се различни мнения, които сега няма да анализираме. Със сигурност нямам чувството, че разсъжденията и предложенията, произлизащи от широкия кръг на журналистите и политиците, оказват някакво въздействие. Разбира се дори предложения, основаващи се върху богословски доводи, е факт, че са „скалъпени“ с цел безплодно тиражиране на информацията за вътрешна консумация, с нищожно влияние върху Тялото на Църквата.

Бих искал да цитирам конкретно материала на Панагиотис Андриопулос, публикуван в два варианта, относно обяснение на св. Никодим Светогорец към 28-мо правило на Пето-шестия вселенски събор.

Най-напред нека отбележим, че обясненията на св. Никодим трябва да се четат без да изключваме пряката им връзка с конкретното историческо време и духа на правилата, в противен случай има опасност от погрешно тълкуване. Смятам, че с отделянето на части от обяснението от целостта на тълкуваното правило, се стига до погрешно разбиране на словото и духа на св. Никодим. Налага се идеята на автора (П. Андриопулос – бел. пр.), че св. Никодим препоръчва на архиереите и на свещениците да причастяват болните от чума с отделен Свети Потир. След причастяването светият съсъд заедно с употребената лъжичка трябва да бъдат измивани с оцет, който се излива в олтарния умивалник. Следователно с тези данни, извлечени от църковното предание, по подмолен начин се внушава възможността за предаване на болестотворни организми чрез Светото Причастие, факт, уж накарал св. Никодим да преправи литургическата практика и да предложи мерки за хигиена и дезинфекция на светите съсъди.

Цитирам и заключителния откъс от посочения материал: „С други думи болните от чума не се причастяват от едната Света Чаша, а от отделен съд, откъдето свещеникът не потребисва останалите Свети Дарове, а просто измива с оцет. Каква може да бъде тази практика, ако ли не превенция и предотвратяване?“

Такъв извод можем да направим, прочитайки сам по себе си отделения от цялостния текст откъс. Бих искал да представя една друга гледна точка за целостта и взаимовръзката на съответните правила.

28-мото правило на Пето-шестия събор повтаря съдържанието на 3-то и 4-то Апостолски правила. Тези правила се отнасят до забраната при принасяне на безкръвната Божествена Евхаристия да се употребяват други вещества, освен установените.

„Ако епископ или презвитер, противно на Господнята заповед за Жертвата, принесе нещо друго на Жертвеника, или мед, или мляко, или вместо вино вземе нарочно сикер, или някакви птици или животни, или семена, противно на нареденото, да се низвергне; също и нови зърна* от класове или грозде, в отреденото им време. Не подобава да се донася на Жертвеника нещо друго, нито елей в светилника, нито тамян по време на Светото Приношение.“ (3-то Апостолско правило) [1]

Всичко останало, било то начатъци на плодове (първи плодове) или принесен дар да не бъдат поставяни върху Светия Жертвеник, а на друго място и там да се благославят.

В същия дух и 28-мо правило на Пето-шестия събор [2] повтаря същата забрана на следната (погрешна) практика: „когато някои принасят на Светата Трапеза гроздови зърна, които свещениците единяват с пречистите тайни и ги преподават така смесени на народа, затова настоящото правило нарежда от сега и занапред никой свещеник да не постъпва така, а да преподава само Светото Причастие на достойните, за оживотворяване и оставление на техните грехове, а гроздовите зърна да благославя с отделна молитва за първи плодове и да се раздават на народа за благодарност към Бог, Който дава тези плодове, чрез които се хранят и растат нашите тела.“ [3]

Свети Никодим тълкува горното правило и това тълкувание използва като повод за корекция на разпространена в негови дни неправилна литургична практика, прибавяйки следното обяснение: „Когато свещеници и архиереи по време на чума трябва да причастяват заболелите, нека не нарушават горното правило, и да не поставят Светото Тяло в гроздово зърно, но в свят съсъд и Светите Дарове да бъдат приемани от заболелите и от обгрижващите ги чрез лъжичка.** А съсъдът заедно с лъжичката да се слагат в оцет, и оцетът да се излива в олтарния умивалник, или по някой друг сигурен и каноничен начин.“ [4]

Най-напред трябва да поясним, че това обяснение на св. Никодим се отнася до извънредно причастяване на заболелите, осъществявано извън времето на Светата Литургия, отслужвана в храма, в друго неопределено време, в познатите случаи, когато свещеникът взема от храмовата Дарохранителница частица от Запасните Свети Дарове от Велики Четвъртък и причастява болните на легло, бидейки немощни да пристъпят към общата Божествена Евхаристия.[5] Следователно е напълно неуместно горното обяснение да се използва като аргумент за предписание на мерки, прилагани по време на епидемия, с цел да не се предават инфекциозните болести чрез Светото Причастие, при отслужване на Светата Литургия. Явно св. Никодим има предвид свещенослужители, които поради маловерие не са причастявали заболелите от чума според установения начин, а като отивали в домовете им или в лечебниците, където заболелите били изолирани, поставяли Преждеосвещените Свети Дарове (Тяло и Кръв Господни) в гроздово зърно и го давали на болните, тъй че те да нямат никакъв досег със светите съсъди . Именно тези свещеници и архиереи, прибавящи други вещества към Божественото Причастие (в този случай гроздово зърно), в нарушение на определеното в светите правила, св. Никодим наставлява да причастяват болните единствено и само по обичайния начин чрез използване на свети съсъд и лъжичка, които после тези свещенослужители сами да измиват с оцет „по икономия“ заради маловерието им и за успокояване на помисъла им.

Ако у св. Никодим имаше прояви на страх от предаване на болестотворни микроорганизми чрез Светата Чаша, подобно на някои наши съвременници, то със сигурност той щеше да отнесе посочените мерки изобщо за Светото Причастие по време на епидемия, а не да цитира конкретния случай с маловерните свещеници, използващи гроздово зърно. И разбира се, щеше да направи подробен анализ, а нямаше да се ограничи с обяснение, състоящо се от няколко реда.

Следователно става ясно, че основният акцент, поставен от св. Никодим, не е преподаването на Светите Тайни чрез отделен съсъд и неговото дезинфекциране, както погрешно се отбелязва, а забраната към Божественото Причастие да се прибавят плодове или каквито и да е други вещества. Съвсем ясно е, че има за цел да подчертае, че причастяването на заболелите трябва да става по установения начин, така че да се реагира срещу самосъчинените антиканонични практики на някои свещенослужители. За това свидетелства и последното изречение : „или по някакъв друг сигурен и каноничен начин.“ Тоест, припомня на малограмотните и маловерни свещенослужители рамките на каноничността. Самият св. Никодим, бидейки дълбок познавач и тълкувател, системно изучаващ светите канони, е познавал отлично тези рамки за извършване и преподаване на Светите Тайни, което се стреми да предаде и с обясненията си, свързвайки ги със заобикалящата го действителност и извършваните практики.

Следователно, в никакъв случай св. Никодим не е обзет от съмнения и страхове, свързани с предаването на болести посредством Божественото Причастие. Светогорското монашество като истинен носител на църковното предание, потвърждава точно обратната теза. Разбира се и в съвременната практика на свещениците всякакво измиване на светите съсъди след Божественото Причастие е израз на благоговение, за да се изключи възможността да се остави дори най-малка частица от Пречистите Тайни, и никога въз основа на предаване на болести.

Гореописаното има за цел утвърждаването на истината чрез последователен, а не повърхностен досег с текстовото предание.

Използвана литература:

1. Агапий Йеромонах и Никодим Монах „Кормчая Книга“ или „Пидалион на мисления кораб на Едната Съборна Апостолска Църква на Православните“, изд. Астир, Атина, 1957 г., стр. 4

2. Агапий Йеромонах и Никодим Монах, Пидалион, стр. 243

3. Агапий Йеромонах и Никодим Монах, Пидалион, стр. 243

4. Пак там

5. Нека поясним за онези, които вероятно не знаят, че гореспоменатите случаи за причастяване на заболелите биха могли да възникнат във всякакво време (сутрин, обед, вечер) и свещеникът невинаги би могъл да потребиса останалите Свети Дарове, затова използва необходимото количество, а останалото поставя отново в Дарохранителницата върху Светия Престол

Бележки:

* νέων χίδρων – в оригиналния текст буквалният превод е хлебна жертва от първи плодове (вж. Левит 2:14), семена от нови класове, булгур (грухана пшеница)

** οι μόρται – хора, които били в непосредствен контакт с болните от смъртоносни инфекциозни болести, обгрижвали ги, подготвяли ги за погребение и ги погребвали

Източник: Пемптусия

Превод: Анна Паралингова