Постът като въздържание от информация
Едва ли ще се намери човек от близкото ни обкръжение, която да няма (в по-малка или по-голяма степен) твърдо установения навик да следи напълно безполезно аудио или видео съдържание. В някои случаи продължителната практика да получаваме безсъдържателна информация преминава в очевидна зависимост.
Това беше наблюдавано и по време на неотдавнашния режим на тока: хората бяха нервни и потиснати най-вече защото не можеха да проследят любимия си сериал, информационна емисия или предаване, да изиграят някоя видеоигра или да сърфират в интернет. Откъснат от светотайнствения живот, съвременният човек в нечувани размери е развил потребност от „информационно-технологично причастяване“, задоволявайки своята метафизична жажда с всичко друго, само не и с Извора на живата вода. За съжаление, срещу това не са имунизирани и християните.
Дълбокият смисъл на Великия пост
Общата информационна инфлация и получаването на информация от безкритичните потребители със сигурност са на първо място сред проблемите на съвремието. Човек от всички страни буквално е бомбардиран от информация. Огромният поток от информация, заливащ ни от телевизионния екран, компютърния монитор или слушалките на Mp3-плеъра, често варира от косвено вредна (в най-добрия случай безполезна) до очевидно духовно вредна информация. Много е трудно да се намери балансът между крайния изолационизъм и изключеност, от една страна, и безкритичното приемане на информация, от друга. За съжаление, голям брой хора не само не търсят решение на този проблем, но смятат своята зависимост от различни информационни съдържания за нещо съвсем нормално. Крайна последица от това е феноменът, известен като информационна претовареност на сетивата. Модерният човек ще се опита да забрави за своята обремененост с помощта на някои от „техниките на забравянето“, но по този начин няма да се освободи от нея. А ако човекът е вярващ и ако благодарение на Божията благодат осъзнае тази обремененост, най-доброто време за обновление е именно времето на Великия пост.
В един по-преносен и дълбок смисъл ние преживяваме времето на поста чрез подвига на старозаветния Израил и неговото преминаване през пустинята по пътя към Обетованата земя. Възприемайки този смисъл на поста, християнинът вижда неговото време като свое собствено, седемседмично преминаване и борба с пустинята на своите страсти, което ще се увенчае с Пасхата, с участието в радостта на Възкресението. Правилният път на нашето битие ни води до определената цел на цялото творение, до общуването с Бога чрез Възкръсналия Господ Христос, до нашата обетована земя – Земята на живите. Великопостното обновяване на нашето битие е пролетта на душата, както чудно се изразява отец Александър Шмеман.
Усвоявайки, макар и за кратко, логиката на Великия пост, християнинът влиза в пряк сблъсък със своите навици, които очевидно най-често нямат нищо общо с духовния живот, а напротив – разхлабват духовната сфера на личността, ако не бъдат победени. Трябва да бъдем искрени и решителни, защото дилемата, която се поставя, е само една: да влезем ли в директна конфронтация със старите навици, или да тръгнем по пътя на постепенната борба с тях? За решаването на този въпрос няма готови формули, затова най-добре ще бъде да се вслушаме в съвета на опитен духовник, който според спецификата на нашата личност най-правилно ще прецени коя е най-подходящата тактика за нас.
Да започнем с категориите на отричането
Отец Александър Шмеман в своята известна книга за Великия пост изтъква, че не е възможно да съчетаем покайната великопостна атмосфера с най-новото шоу по телевизията. В контекста на нашата ситуация можем да кажем, че не е възможно да съединим устремеността на ума към целта на Възкресението с информационната инвазия в нашето обкръжение. Началото на решаването на този проблем трябва да бъде в категориите на отричането, разбирано като усилие на волята да се елиминират всички излишни източници на информация. Логично е човек и по време на поста, за да може да функционира нормално в обществото, в някаква степен да следи информационните емисии. Но трябва ли да следи и всички останали емисии? От друга страна, необходимо ли е да следим буквално всяка информационна емисия (освен ако това не е свързано с професията, както е например при журналистите)?
В молитвата на свети Ефрем Сирин, която се чете през Великия пост, впрочем се молим за дух на целомъдрие, разбирано като духовна цялостност на нашето битие. Тази първоначална цялостност е разкъсана и фрагментирана вследствие на падението на прародителите в рая: ето защо е необходим подвиг на волята, за да бъде постигната отново. Тази цел е непостижима в една среда, заливана с най-разнообразна информация. Ако не е възможно изцяло да елиминираме прилива на подобна информация, то можем по-внимателно да подбираме нейното съдържание и количество. Информационната лавина от най-различен характер винаги е била противник на събирането на ума, за което свидетелства подвижническата практика на Църквата. Така в Патерика и Добротолюбието намираме съвети да избягваме всяка работа, която разсейва мислите, доколкото това зависи от нас.
Проблемът не е само в разсеяността сама по себе си, но и в едно учудващо равнодушие и пустота на душата, която често я придружава. Именно по време на поста сме призвани да размисляме за нуждите на своите ближни, най-вече в смисъла на милосърдието. То винаги е породено от Божията благодат, но не противно на волята на човека, защото обратното би било тирания, подобна на онази, чрез която западните „благодетели“ „вкарват“ щастието в света. Чувствителността на сърцето е силно занижена у средния медиен потребител, който само за един ден и само от телевизията, натрупва огромен брой информация с различно съдържание (радостно, тъжно, добро, лошо, здраво, болно…), и то произволно подредена (новините безразборно се сменят с различна тематика и обхват). Пред сетивата непрекъснато преминават образи на наводнения, земетресения, а после на празници, шоу-програми, телевизионни състезания… Една толкова динамично нахлуваща информация просто смазва критическата сензитивност на човека и така умът му не успява да се пребори с огромния прилив на информация от различен тип. Критическият апарат постепенно се притъпява и духовното умъртвяване става неизбежно (именно това е „духът на празност“ в споменатата молитва на Ефрем Сирин).
Било поради професията, било поради необходимостта от получаването на информация, важна за функционирането в обществената система, много от нас нямат възможност дори и по време на поста да изключат телевизора, радиото или компютъра. Но и при такива обстоятелства има начин всичко да се сведе до една разумна степен. Ако имате компютър и следите новините от интернет, по-разумно ще бъде да направите списък на сайтовете, които наистина са необходими, и да преглеждате страниците, които представляват интерес за вас. С това поне донякъде ще елиминирате излишния материал. Тази задача е малко по-трудна по отношение на телевизията. Например човек, който следи по телевизията конкретна тема, най-често първо трябва да изгледа редица отегчителни новини, свързани със споровете между политическите партии, или поредица от реклами, което отново води до споменатия проблем на релативизацията.
Накрая, изключително важно е да подчертаем, че нещата не се свеждат само до „информационна диета“ до следващия „блажен период“, но целта е познавателният апарат да се изостри до такава степен, че и за в бъдеще да може по-лесно да различава полезната от безполезната (и даже вредна) информация.
Диахроничното време
Със своята особена динамика Великият пост ни помага да вникнем в цялата проблематика, за която става дума, защото на оглушителния информационен шум, идващ от всички страни, се противопоставя гласът на тишината. За света, свикнал да живее според земните похоти и да се ориентира чрез гастрофилософията, гледната точка на поста е безумие. Християнинът, от друга страна, оформя своя живот именно чрез свещеното време, съответно чрез седмичния богослужебен цикъл, увенчан с неделята, и чрез годишния кръг от празници и пости, в центъра на който е Възкресението. Дори и под влияние на съблазнителната външна информация неговият критичен апарат да потъне в сън, за него е лесно да се върне в истинската реалност, ако живее по часовника на Църквата.
Времето, в което живее Църквата, е диахронично и не познава различаването на минало, настояще и бъдеще. Всичко е свързано по отношение на есхатона, който е Истината според свети Максим Изповедник. Затова Велики петък не е припомняне на най-скръбния ден отпреди две хилядолетия, а непосредствено духовно преживяване на Голгота. Тогава християнинът поставя себе си в положението на евангелиста св. Йоан, който стои под Кръста и гледа своя обичан Господ как страда. Нима такъв ден трябва да бъде „осмислен“ с ходене на кино или гледане на любимите телевизионни сериали?!
Антиномично заключение
Действително антиномична е ситуацията, в която един информационен специалист говори за необходимостта от информационно въздържание. Но читателят, който разбира антиномиите на Свещеното Писание, и който е преживял антиномията на радостната тъга (феномен, съществуващ само в православния етос), ще разбере и този призив. Това не е призив, който трябва да се разбира като радикален изолационизъм, а като опит за критично преразглеждане на количеството и качеството на информацията, която достига до нашите сетива чрез модерните технологични средства и често ги притъпява до нечувани размери.
Чрез въздържанието от преизобилна информация ще открием още една антиномия – антиномията на Великия пост, обединяваща средството и целта. Средството, което ни помага да укрепим своя дух чрез всякакъв вид пост, включително и чрез въздържанието от информация, и целта, която се разбира през призмата на свещеното време, на годишния богослужебен кръг, защото чрез участието в празника на Христовото Възкресение иконично осъществяваме своята есхатологична вяра и надежда. I www.spc.rs.
Превод: Татяна Филева
