Постът не е бреме, а освобождение
Започна Великият пост. За мнозина представата за великопостния период извиква различни мисли и чувства, но като цяло тези човешки реакции може да се разделят на два типа.
Едни се отнасят към Великия пост с уважение и дори в някаква степен с възхищение. Но самите те не постят и се оправдават със своята неподготвеност, немощ или с някакви външни обстоятелства. Като например това, че няма да ги разберат и няма да ги подкрепят роднините и колегите на работа. Пък и съм свикнал всяка сутрин да закусвам сандвич със салам, друго засега дори ми е трудно да си представя.
Други не разбират смисъла на поста и го приемат като тежко бреме, което в най-добрия случай трябва просто да се изтърпи; добре че днес има и постна майонеза, и скариди, и миди в супермаркета. В най-лошия случай тези хора просто не обръщат внимание на поста, като смятат, че той е чисто мракобесие на религиозни фанатици. Ако съществува Бог, какво значение има за Него това, което аз ям – дали е бифтек или варени картофи. А за пълно успокоение на съвестта може да се прикрием и зад думите на преподобния старец Амвросий Оптински: „Заради храната никой няма да отиде в ада”.
Обаче всичко това се случва поради неправилното разбиране на смисъла на Великия пост.
Първо, Самият Господ Иисус Христос пости четиридесет дни в пустинята преди да излезе на проповед сред израилтяните. Така че вече можем с увереност да твърдим, че постите са измислени не от „поповете”, а Самият Спасител със Своя личен пример ни показва важността и ползите от въздържанието.
Второ, постът не е цел на духовния живот, а е спомагателно средство за освобождаване на душата от страстите. Целта на поста не е да се научат християните да живеят без месо и мляко, а да ни посочи истинското място на тези неща в човешкия живот. Грехът се състои не в това, че човек не пости, а в това, че стомахът и небцето са му господари и заради това човек не може да сложи под един знаменател овесените ядки и пушената кокошчица. Грехът е в това, че човек служи не на Христа, а на своя корем.
Трето, дори онези, които се престрашават да постят, и те не винаги разбират правилно поста. В съзнанието на постещия човек доста често преобладава представата за поста като за дълг или жертва към Бога, а не като средство за освобождение и за сближаване с Христос. Въпреки че в православното светоотеческо учение срещаме сравнение на Великия пост с десятък, който всеки човек отдава на Бога от изживените 365 дни в годината, но все пак основната функция на поста е да освободи човека.
Като встъпва в периода на Великия пост, християнинът трябва да се радва за това, че сега ще мисли по-малко за храната: за това, как да я приготви, защото постното ядене трябва да е максимално просто. През поста човек ще мисли по-малко за това, как да разпределя и измива купчината мръсни съдове, която в този период би трябвало да стане видимо по-малка. За времето на поста човек не мисли откъде да вземе пари за поскъпващото месо и млечни продукти. Изобщо постещият човек би трябвало два пъти по-рядко да влиза в супермаркетите и в магазините за хранителни стоки. Ако вие постите и всеки ден с угрижен вид оглеждате рафтовете в супермаркета с мисълта „какво да сготвя днес?”, то постът ви е безсмислен или почти напълно безрезултатен. Това прилича на ситуацията, при която вие заминавате да почивате на море за годишната отпуска и вместо да се плискате в морето и да хващате тен, вие продължавате да работите, като не излизате от стаята.
Четвърто, за да не бъде постът просто диета, постещият човек задължително трябва да отделя повече време за молитва. Богослуженията на великопостния период предразполагат към това. Те са пронизани с призиви и мисли за покаянието, за борбата с греховните страсти, за Божието милосърдие към човека. През първата седмица на Великия пост се чете удивителния по своята красота и задълбоченост Покаен канон на свети Андрей Критски, който създава у молещите се особено покайно настроение. Литургията на Преждеосвещените Дарове позволява на християните да усетят със сърцето си човеколюбието и великата милост на Христос към човека, измъчен и изтощен от грехове и суета. Всичко това е неотделима част от поста, без която великопостният период се превръща в безсмислен и непосилен товар.
Обаче мнозина биха могли съвсем справедливо да отбележат, че изобщо не им достига свободно време. Те са постоянно заети на работа, а останалата част от времето отдават за семейството и за почивка преди поредната работна смяна.
Този проблем може да се реши с помощта на информационния пост. Според статистиката жителите на нашата страна прекарват средно около три часа в интернет. Ако към това прибавим още и гледането на телевизия и четенето на пресата, то ще излезе, че една трета от деня си човек харчи в информационните потоци, които възприема като средство за отмора, а това е доста спорно. Защото ако ежедневно препълваме паметта и съзнанието си с информация, която най-често лично не ни засяга, ние още повече натоварваме своя емоционален, психически и духовен фон.
Ако за времето на Великия пост постещият човек поне наполовина съкрати своя престой в информационния поток, той ще забележи, че има още доста свободно време, което би могъл да използва за молитва. Този човек след работния ден ще бърза не да седне пред телевизора, за да изгледа поредната серия на хитовия сериал и да изслуша безкрайните и безсмислени спорове и гадания на политолозите и експертите за утрешния ден, а със сърдечен трепет ще отиде в храма, за да поговори с Бога за своите проблеми и за своята душа.
Така Великият пост наистина ще бъде не тежко бреме, което можем или да издържим пряко воля и стиснати зъби, или просто да го игнорираме като глупост на ограничените религиозни фанатици. Напротив, тогава постът ще се превърне в онзи заветен ключ, който ще ни освободи от мрежата на суетата и греховните привързаности, в която са оплетени днешните хора. За да се зарадваме на Възкръсналия Христос, ние самите трябва да възкръснем. | www.pravoslavie.ru
Превод: Евгения Николчева
