Православната аскетика и психиатрията – „не пожелавай”
Записки на свещеника-невропатолог
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8).
Целта на този труд е да се покаже, или по-точно да се проследи пътят, по който се формира желанието в съзнанието на човека според православната аскетика и психиатрията. Православната аскетика учи, че желанието се появява не отведнъж, а минава през определени стадии в своето развитие и има за начало помисъла.
Психиатрията потвърждава, че формирането на човешкото желание става във времето. Тя също се интересува от еволюцията на желанието, но само през последните му етапи, когато вече е налице съгласие и решимост да се мине от приятни мечти към дела по осъществяването им.
В този труд ще се опитаме да посочим заслуженото място на психиатрията и психологията. Нека православната аскетика да посочи точното място на тези науки и да им даде „право на гражданство” в своята област. Важно е отново да се подчертае, че православната аскетика се интересува от духовното състояние на човека в неговата цялост (това е и целта на тези записки).
Нека да сравним вековния светоотечески опит на православната аскетика и знанията на психиатрията. Естествено, ще разглеждаме еволюцията на човешкото желание до самия момент на реализацията му, помнейки или държейки в ума си съществуването на недобри навици – страстите.
Православна аскетика |
Психиатрия |
|||
Прилог – поява на образ в полето на вътрешното зрение на човека, който влиза в душата му въпреки неговото желание и намерение, против волята му и без негово участие. Това може да е спомен за хора, предмети или сетивно усещане, родено от низшите органически потребности на човека и неговите инстинкти. Това може да е игра на въображението – поява на психически образ преди реалното възприемане на предмета или явлението, който храни и разпалва страстта (порочната наклонност у човека) и води след себе си една или друга мисъл – помисъла. |
В психиатрията и психологията няма подобно понятие. |
|||
Предложение – когато дадена помисълпредизвиква в душата, предразположена към порока, някакво ответно съчувствие – чувство за наслада (влечение),присъщо на една или друга човешка страст. |
В психиатрията и психологията няма подобно понятие. |
|||
Съчувствие на помисъла. Съчетано с известно чувство на наслада(влечение), присъщо на страстта, то привлича вниманието на човешкия ум. Вниманието се спира върху помисъла и човек изпитва удоволствие, предвкусвайки насладата от притежаването на предмета на представата или усещането. |
В психиатрията и психологията няма подобно понятие. |
|||
Съчетание с помисъла – приемане на прилога (помисъла), разположеност към него, приятна беседа с него. |
В психиатрията и психологията няма подобно понятие. |
|||
Сложение, увличане от помисъла (пленение) – когато волята на човека все повече се увлича от помисъла с усилваща се решимост да осъществи това, което предлага помисълът. |
В психиатрията това „сложение” или „увличане от помисъла” може да се определи катомотив, подбуждаща причина за някакво действие. Психиатрията съответно говори за: |
|||
Мотив Оценка на мотива Сравнение с контрамотивите (борба на мотиви) |
||||
Съгласие и решимост да се мине от приятни мечти към дейност по осъществяването им. |
Психиатриятаго определя като желание, т.е. достатъчно оформено в съзнанието влечение с ясни пътища и начини за задоволяването му. |
|||
Волева решимост да се осъществи целта на страстния помисъл с всички средства, които са налице. Решението е прието. Грехът във волята е извършен. |
Решение – в психиатрията (полагане на цел). Утвърждаване или корекция на решението. |
|||
Пленение, пълно и активно съгласие- страстното желание завладява ума и волята на човека, мислителната и активна енергия са съсредоточени върху обекта на страстта, борбата със страстта е прекратена и всичко се върши по нейно внушение. |
В психиатрията – утвърждаване или корекция на решението. |
|||
Извършване на действие по страст за достигане на целта и задоволяване на страстта. |
В психиатрията – дейност (потискане на странични дейности). Нови мотиви, контрамотиви. |
|||
Извършване на грях – страстта се осъществява на дело. Фактическо задоволяване на възникналото и узряло страстно желание. |
В психиатрията – достигане на целта (задоволяване на потребността). |
|||
Православието: страстта е „лошо свикване” с помисъла, чиято греховна склонност прониква дълбоко в природата на човека и става постоянно качество на неговия характер, обичайна стихия на настроението му, когато човек вече постоянно мисли и мечтае за обекта на страстния повик. Властта на волевата му способност над отделните влечения и потребности се губи и страстта господства над волята, увличайки насилствено душата му и концентрирайки цялата му мисловна и активна енергия върху обекта на страстта.
Психиатрията: Страстта е интензивна, продължителна и трайна емоция, насочена към достигане на целта или обекта на страстта.
Православната аскетика е „свободно-разумен подвиг и борба – пише архимандрит Софроний (Сахаров) – за придобиване на християнско съвършенство”, което „е дар на Светия Дух”, оттук и „аскезата като такава никога не се превръща в цел; тя е само средство, само усилие на свободата и разумността на човека за придобиване на Божия дар. Най-съществен момент в това „изкуство” е „опазването на ума”. Най-важното правило в този подвиг – „да не се предаде умът”, т.е. да се предупреди, а по-точно да се стъпче развитието на греховния помисъл още в зародиша му: „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна” (Мат. 26:41).
Страстите у човека – Православието и психиатрията
Страстите се раждат от следните потребности на човека:
1. Естествени потребности на човека.
2. Неестествени потребности на човека.
1. Естествени потребности на човека (биологични), насочени към самосъхранение.
– Ориентировъчен инстинкт
– Защитен (отбранителен) инстинкт
– Хранителен инстинкт
– Полов инстинкт (насочен към запазване на вида)
От изброените естествени (биологични), низши потребности на човека се формират следващите човешки страсти:
Хранителен инстинкт
Чревоугодие. В психиатрията може да бъде определено като разстройство (засилване) на хранителния инстинкт или извращаване на волевия акт (патологична лакомия).
Полов инстинкт
Блуд. В психиатрията може да бъде определен като разстройство, извращаване на половия инстинкт или патологична деформация на волевата активност.
Психиатрията твърди, че преобладаването на тези страсти води до регрес на висшите чувства у човека (интелектуалните емоции, присъщи само на човека) и до надделяване на низшите, родени от органическите потребности и инстинкти (емоциите, възникващи при задоволяване или незадоволяване на биологичните потребности, присъщи и на животните).
2. Неестествени потребности на човека (страсти, родени от неестествените потребности човека, които не са вкоренени в природата му и се възбуждат отвън):
– Сребролюбие
– Гняв
– Тъга
– Униние
– Честолюбие
– Гордост
Всички те са подчинени на правилото, според което преобладаването или излишъкът на предишната страст ражда следващата:
Сребролюбие. В психиатрията може да бъде оценено като разстройство (засилване) на волевата активност.
-> ражда ->
Гняв. В психиатрията може да бъде оценен като емоционално разстройство (бурен емоционален взрив – афект), съпровождано от засилване на волевата активност.
-> ражда ->
Тъга. В психиатрията може да бъде оценена като емоционално разстройство (субдепресия, депресия, меланхолия, тревога, страх, дисфория…)
-> ражда ->
Униние. Трайно емоционално разстройство с потиснатост на настроението (депресия) или депресивна налудност (налудничава греховност, самоунижение, нищожност, виновност, самообвинение, ипохондрична налудност и др.) с възможно последващо качествено нарушение на инстинкта за самосъхранение (автоагресия).
-> ражда ->
Честолюбие. Качествена деформация на мисленето по съдържание (свръхценни и налудни идеи за величие – налудност за мисия, реформаторство, високо потекло, власт, гениалност и други) или промяна в настроението (засилване).
-> ражда ->
Гордост. В психиатрията може да бъде оценена как качествена деформация на мисленето по съдържание (свръхценни и налудни идеи за величие – налудност за мисия, реформаторство, високо потекло, власт, гениалност и други).
Кратък речник
Етиология – учение за причините и условията, при които възникват болестите.
Патогенеза (гр. pathogenesis – произход на страданието) – учение за общите закономерности на развитието, течението и крайния резултат на болестите.
Психиатрия (от гр. psyche – душа, iatreia – лечение) – дял на клиничната медицина, изучаващ етиологията, патогенезата, клиничната картина и разпространението на психичните болести, разработващ методи за диагностицирането, лечението и профилактиката им, начина и методите за експертиза и рехабилитация на психичноболните.
Психиатър (от гр. psyche – душа, iatros – лекар) – лекар-специалист, подготвен в областта на диагностиката, лечението, профилактиката и експертизата на психичните болести.
Психопатология – дял на медицината, чийто предмет са болезнените прояви на психична дейност.
Обща психопатология – разглежда общите аспекти на психичните разстройства без връзка с конкретни форми:
Етиология – причини за появата
Патогенеза – механизми на появата
Семиотика – начини на проявяване
Профилактика – предпазване
Терапия – лечение
Рехабилитация – възстановяване наздравето
Социална психиатрия – социалните аспекти
Частна психопатология – разглежда същите аспекти при конкретни психични заболявания.
Психопатология – психологична дисциплина, която изучава закономерностите на разпада на психичната дейност и личностните свойства в съпоставка със закономерностите на формирането и протичането на нормалните психични процеси.
Психология (от гр. psyche – душа, logos – учение) – наука за закономерностите на появата и функционирането на психичното.
Авторът е предстоятел на храма “Св. Троица” към Руската православна църква в гр. Тюри, Естония
Превод: Андрей Романов
Следвайте ни
„Имах Фейсбук точно два месеца. Срещнах там само луди, болни и лъжци.“ –
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-04-29&article=322880