Пътят на пророк Илия
Правилото да се канонизира след смъртта строго се спазва, но от това правило има и изключения. Те не са много и са свързани с изключителни обстоятелства…
В Църквата съществува следното правило: човекът да се причислява към лика на светиите след неговата смърт. Добро правило, в чиято разумност ще се убедим. Да вземем един исторически пример. Четиридесет християни били осъдени на смърт заради вярата си. Те дълго били мъчени в Севастийското езеро в студената нощ. Един от тях не издържал, излязъл от езерото и погинал завинаги. По това време езичникът, който стоял на брега, повярвал, заел „вакантното” място и получил небесен венец. Получава се така, че последните минути от живота на човека стават особено значими за неговата съдба. Предсмъртните минути отвеждат някои във вечния живот, а други – във вечната погибел.
Правилото да се канонизира след смъртта строго се спазва, но от това правило има и изключения. Те не са много и са свързани с изключителни обстоятелства. С какви? Човекът е завършил своя земен път, но не е умрял като всички, а Господ по тайнствен начин го е взел при Себе Си. Така станало с Енох и с ророк Илия. Един от най-почитаните светии – Илия, живял дълго преди Рождество Христово и Господ отложил часа на неговата смърт. Двамата праведници от древността – Илия и Енох, Господ взел. Те ще продължат своя живот на Земята в апокалиптичните времена. Ще се изправят срещу антихриста, ще проповядват и ще вършат чудеса. Ще приемат мъченическа смърт и ще възкръснат. В този смисъл Илия се почита като светия много преди своята смърт. Ние се молим пред неговите икони, а той още не е умрял. С него се случило нещо друго. Какво именно?
В Библията е казано, че Господ „щеше да възнесе Илия на небето във вихрушка” (4 Цар. 2:1). На иконите се изобразява именно този момент. Огнени коне възнасят пророк Илия на огнена колесница. Тълкувателите отбелязват, че колесницата и конницата символизират силата и славата на народа. Самият Илия бил пламенен ревнител по Бога, и ето, конете го възнасят в пламък. Основателно тълкувание. Образът на конете и колесницата, образът на огнения вихър и горещата ревност заслужават внимание, но покрай тази символика има и още нещо. Какво именно?
Трудно е да се разсъждава за това толкова изключително, тайнствено събитие. Но можем да поразмислим за възнесението на славния Божий пророк Илия. Само не бива да претендираме, че тези размисли представляват истина от последна инстанция. Аз и не претендирам: без мен има достатъчно претенденти за това. Толкова много е фантазирано около възнесението на пророк Илия. Налага се да бъдем внимателни, да не добавяме своите фантазии към общия списък. Пиша това предварително, за да избегна погрешните тълкувания.
Ще започнем с това, че възнесението на Илия се смята не просто за особено религиозно събитие, а за мистично събитие. В това спор няма. Нека оттук да започнем нашите размисли. Православната исихастка традиция вмества в себе си многовековния опит на мистиците и аскетите. Формирането на исихастката традиция е свързано с монашеството, а то почива на здрави основи – на опита на апостолите и пророците. Напълно възможно е да се възползваме от разсъжденията на исихастите, за да разберем по-добре четвъртата книга Царства. Приемствеността в духовната традиция позволява това, въпреки че не гарантира, че ще успеем да изясним всичко по най-добрия начин.
Пророк Илия имал не само мистичен, но и аскетически опит. Разбира се, неговата аскеза е старозаветна. Свети Илия се удостоил с мистичен опит, имайки зад гърба си аскетическа подготовка за небесния живот. Да погледнем внимателно. Преди възнесението пророк Илия търси молитвено уединение. Безропотно върви натам, накъдето Бог го насочва, поверява себе си в Божиите ръце, готов е да отдаде живота си само за да изпълни волята на Господа. Това са все черти от аскетичен порядък.
Духовния път на великите подвижници разкрива архимандрит Софроний (Сахаров). Той пише за придобиването на Дух Свети, както го е изпитал преподобният исихаст Серафим Саровски. Отец Софроний отбелязва, че пътят на придобиването на благодатта преминава през три степени. На първата степен благодатта посещава подвижника, когато Господ намери това за полезно. Господ се приближава, и подвижникът навлиза в опита на вдъхновяващото общение със Създателя. На втората степен Бог дава на човека да израсне духовно, да възмъжее. Тогава Той като че ли по-малко помага на човека. Човек се налага да принуждава себе си към молитва, да се бори с унинието. Трябва да остава верен на Бога дори когато почти престава да усеща съдействието на благодатта. Понякога благодатта отново се дава явно и подвижникът се радва, че Господ е наблизо. След това тя сякаш „отстъпва”. И подвижникът се учи да живее с Бога дори и тогава, когато не Го чувства. Научава се да се уповава не на своите усещания, а на Божията воля.
Третата степен – мистичното съзерцание – е особен: Бог неочаквано се явява като Светлина. Това е толкова голяма благодат, че подобен опит е пределен за човека. Ако опитът на обожението „продължи повече от миг”, то човекът „ще премине от смърт в живот”. Ако Бог благослови иначе, то подвижникът, преживял мистичен миг, ще се върне към втората степен, към аскезата. Отец Софроний предполагал, че кончината на преподобния Серафим била мистичен опит на преминаването във вечния живот… Но какво отношение има всичко това към старозаветния пророк? Свети Илия бил велик подвижник. Може би неговото възнесение станало онзи мистичен опит, който „продължил”. И пророкът пресякъл линията, отделяща живота от смъртта. Не умрял и не останал да доживява дните си на Земята. С него се случило нещо друго.
Според описанията на исихастите, на третата степен подвижникът съзерцава нетварната Светлина. Ще обърнем внимание, че пророк Илия бил възнесен в небесен Огън, в небесна Светлина. Възнесението било внезапно, властно и много стремително (оттук идва и образът на конницата). Към това ще добавим, че на планината на Преображението, когато се явила таворската Светлина, Апостолите видели близо до Христос пророк Илия. Христос се преобразил на планината, просиял с божествена Светлина. Това е мистичното Преображение Господне. Близо до Него в този момент стояли Моисей и Илия, живото олицетворение на Закона и Пророците. Те двамата били носители на най-висш духовен опит.
Моисей получил закона от Бога на планината Синай. Там той съзерцавал Бога „в мрак” или, което е същото, в „непристъпна Светлина”, в непоносима за човешките очи и човешката душа Светлина. Свети Моисей слязъл от планината и лицето му сияело с отблясъците от Светлината, която той съзерцавал горе. Но и тези слаби отблясъци били непоносими за заобикалящите го богобоязливи хора. Пророкът трябвало да сложи покривало на лицето си, за да могат хората да общуват с него.
Старозаветната праведност се издига до висок опит, но въпреки това Христовият път е още по-висок. В църковната традиция възнесението на Илия се съпоставя с Възнесението на Господа: „… чудно и страшно е Твоето божествено възнесение от планината, Подателю на живота. Него предизобрази Илия, възнасяйки се на четириконна колесница и възпявайки Те, Човеколюбче. ” (утреня на Възнесение Господне, канон втори, песен 5). Със своето възнесение Илия като че бил пророческа икона-предобраз на Христовото Възнесение. Но пророчеството на Илия не бива да се приравнява към изпълнението на пророчеството в Христос. „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето” (Йоан. 3:13). Никой, дори и Илия.
Затова тълкувателите обръщат внимание върху това, че в гръцката Библия се говори за възнесението на пророка. Ще отворим славянската Библия и ще цитираме същия стих, който вече цитирахме в превод на руски: „Когато Господ шеше да вземе Илия като на небето” (4 Цар. 2:1). Светителят Атанасий Велики ни убеждава, че „като на небето” и „на небето” не е едно и също (Второ слово на Възнесение). Христос е над всички, Той единствен се е възнесъл на самото небе и е седнал отдясно на Бог Отец. В Христос ние намираме пълнотата на обожението на човешката природа. И от тази пълнота Той подава благодат на подвижниците, на всеки в неговата мяра. И все пак мярата на духовните дарования била много голяма при пророк Илия, възнесен „като на небето”.
Какво преживявал пророк Илия по време на възнесението? Ние не знаем с точност, този опит е много висок. Изпитали са го много малко велики подвижници. Тогава защо да разсъждаваме за него?! За да разберем по-добре величието на пророк Илия, да видим връзката между православното подвижничество и библейското откровение. И да разберем своя собствен път. Ето, отец Софроний различава три степени в духовния път. На третата степен Господ призовава едва малцина, такива като пророк Илия. А първата и отчасти втората степен познават хиляди и хиляди православни християни, дори и най-обикновени.
Първата степен започва след съзнателно обръщане към Бога. Господ ни помага и да се молим, и да се каем, и да се смиряваме, помага ни да четем Библията и светите отци, да стоим на дългите служби. Това е опитът на неофита. След това започва втората степен – въцърковяването. С усилие успяваме да четем утринните молитви, почти насила прочитаме едва глава от Евангелието на ден, изповедта престава да бъде така жива, както преди. Знаеш повече за църковните порядки, информиран си по-добре, но свежестта и дълбочината на възприемането на християнския живот далеч не е същата…
Слава Богу понякога става по-леко, отново се появява жаждата да четем Евангелието, да искаме прошка от близките за стари обиди, да стоим пред иконите, произнасяйки молитвите бавно и внимателно. А след това отново става тежко. И пак по-леко. Първата степен остава зад нас. Спомням си за нея и съм благодарен на Бога. От нея ми е познат пътят на обръщането. Това е ценно. Ако се отклоня от пътя, аз зная как отново да стъпя на него – да се обърна към Бога. Третата степен явно не е за мен. Аз просто не съм готов и няма да бъда готов за такъв висок опит. Това не е мой дял, не ми е полезно да го търся. А ето, втората степен е моята. В моята малка мяра, през цялото останало време от живота ми. I www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
