Светинята е за светите



БЛИЗКИ ТЕМИ:

7 коментара

  1. Траянка Георгиева каза:

    Относно покаянието са ми интересни два момента. Първият е оплакване на окаяният ни живот, което се получава в началото. Различен и много по адекватен е покайният плач за греховете ни. Тои се постига по-късно и придобиването му като дар не е лесно. Между тия два момента, това, което се случва е по-скоро формално покаяние, защото е необходимо като изискване за да се причастим. И го правим, но не е като първата и последната изповед в живота ни. Лишено е от тоя заряд на чувство. Да се надяваме, че Бог все пак ще ни прости, както първият по-скоро егоистичен плач, така и последващият – по-скоро формален акт на изповед. Да се надяваме на истинският покаен за греховете ни плач. Той може и да не е в момента на изповед, а когато сме сами и дадем воля на сълзите си. И цялата ни душа е в ужас от безсилието ни да сме по-добри. Може да е плач на останало само в живота дете, безсилно и уплашено. Бог и тоя плач чува и приема за покаен, въпреки, че не е. Бог е милостив и всещедър.

  2. Bonev каза:

    Статията е написана красиво и доколкото разбирам вярно. Не може да се допълни нещо по съществото на този венец на духовния живот на православния християни – светото причастие.
    От прочетеното видях, че авторът има добрата воля и любов към истината. Само бих желал да видя един завършек в който да се направят препоръки за тези православни християни които се намират в постоянна духовна борба, а не могат да намерят духовен наставник.
    Боян Бонев

  3. буреносец каза:

    [quote name=“Bonev“] препоръки за тези православни християни които се намират в постоянна духовна борба, а не могат да намерят духовен наставник.
    Боян Бонев[/quote]

    Хората, които са в такава борба, обикновено имат психически проблеми. Каквито и святи старци да им попаднат за наставници, те няма да ги приемат и ще ги оплюят, за да възвеличат косвено себе си.

  4. Траянка Георгиева каза:

    Единици са тези, които нямат психически проблеми в България. Абсурдният начин на живот в продължение на 66 години, унищожи устоите на хората. Духовно, а след това и физически – целенасочено, умишлено и престъпно унищожение. Но ние сме като хлебарките! Неизтребими. Като спрат българите да раждат, циганите и турците ускоряват темпото, докато българите се освестят.
    Други възрастни хора по света, при тоя режим биха мряли като мухи, но нашите живеят напук на унищожителите. Без пари се лекуват, пият лайка и липов чай, които сами си берат. Ядат коприва и боб. И живеят. С по едно кисело млеко на ден остават и пак живеят. Спят с анцузи и връхни дрехи в ледените си панели и пак живеят. Без Бога живеят, но Бог е с тях. Пази ги, дава им сили и ще има милост към тях в съдния ден, защото знае как са се мъчили. Да му мислят мъчителите и грабителите на тия хора, които имат Божи образ и страдащо сърце.
    Относно духовната бран – рев и молитва към Бога, ако няма помощ от никъде.
    И търпение.

  5. Таратор каза:

    Най-лесно е да намериш недостатък, за да обвиняваш и преценяваш, кой и колко е зле. Трудно е да уважаваш без да изискваш, да обичаш без да си център. Можеш ли да уважаваш и обичаш когато просто не ти е симпатичен, някой? Трудно ли е? Какво означава симпатичен? Какво означава християнин и трудно ли е да си трезвен? Как да се отнасяме един към друг, ами към себе си?
    Аз съм пародия, за вас не знам!?!?

  6. Траянка Георгиева каза:

    Когато бях дете, в Модерно предградие (квартал на София), сегашен Люлин – живееше и вилнееше един Таратор. Беше страшилище за всички. Голям побойник. От ранга на Килията. Тях всички ги знаеха.
    Но господина с този псевдоним не е същият онзи Таратор, защото си задава много въпроси. И е много самокритичен. Лошото е, че от толкова въпроси се обърках, та не зная от къде да започна.
    Един към друг да се отнасяме с любов, също и към себе си, съзнавайки, че носим Божи образ и сме призвани и към Божие подобие. Да не се примиряваме с факта, че сме пародия, а след като сме го осъзнали да пробваме да го променим.
    По трудно от това да си християнин няма. И всеки който се бори като мъж, да устои на злото, трябва да ни бъде симпатичен и да уважаваме усилията му, защото той освен за себе си – се бори и за нас.
    Трябва да сме трезви и да не приемаме за мъжка борба разни крясъци, обвинения и хули насочени към някого, който не се защитава,
    Христос да бъде център на живота ни. Не ние.

  7. Иво Янев каза:

    О. Александър Шмеман с тази статия ни напомня нещо, което сме забравили. В своите думи той се базира на Учинието на Православната църква, на Творенията на св. Отци и Учители, на реалния живот на Древната Църква. Нека никога не забравяме, че без живот в Христа надали ще се спасим. А живот в Христа е да пребъдваме винаги с Него и Той с нас. Това истински се случва в св. Евхаристия. Нека по-често Той е в нас и ние сме в Него!