В памет на Николай Хайтов

Днес щеше да навърши 87 години големият писател Николай Хайтов – един от най-оспорваните безспорни класици в българската литература.

Хайтов трудно се поддава на описания, анализи и рецензии. Той е несъвместим с клишетата. Мисълта му – бистра, остра и категорична, не може да бъде преразказана. Тя е като онези морски видове, които живеят само на определена дълбочина. Опиташ ли да ги извадиш на плитко, за да ги разгледаш по-добре – рискуваш да ги убиеш. Разказите му имат толкова "характерен", концентриран вкус, че човек се чуди дали не съществува някаква, известна само на него литературна технология, с която текстът да се преработва до това състояние на пределна пестеливост и плътност…

Хайтов трудно се поддава на описания, анализи и рецензии. Той е несъвместим с клишетата. Мисълта му – бистра, остра и категорична, не може да бъде преразказана. Тя е като онези морски видове, които живеят само на определена дълбочина. Опиташ ли да ги извадиш на плитко, за да ги разгледаш по-добре – рискуваш да ги убиеш. Разказите му имат толкова "характерен", концентриран вкус, че човек се чуди дали не съществува някаква, известна само на него литературна технология, с която текстът да се преработва до това състояние на пределна пестеливост и плътност…

Не обича да използва епитети; нарича ги "тлъстини" на текста. И смята, че ако не може да се каже нещо без тяхна помощ, значи или няма писател, или няма идея. Носител е на много престижни наши и международни литературни награди. Сред най-големите му отличия е първата награда на световния конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия, 1976 г.

За един от разказите му, Дервишово семе, казват, че е достатъчен за да остане Хайтов завинаги в литературата. За щастие той е написал още разкази.

"Томове критика са изписани за “Диви разкази” с опити за анализ. По този повод казва само: "Написах "Диви разкази" през 1966 г. в "аз" форма, използвайки всичките му стилистични особености. Не се съобразявах коя дума е "диалектизъм", коя е "варваризъм" или "провинциализъм". Пледирах, че няма лоши думи в езика.”, пише за Хайтов Елена Кръстева.

През 1997 год. е избран за академик на Българската академия на науките. Отива си на 30 юни 2002 год.