Православни Фрагменти

Господи – казва православният – нима си ме забравил, та не ми изпращаш вече тежки изпитания?

Тук няма мои мисли. Всичко е казано.
* * *

“Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери.” (Мат. 16:24-25)
* * *

Каква земна награда ще дадем на един монах? Той не чака нищо от света. Монахът подражава на Христос.
* * *

Къде другаде ще открием смисъла на живота и радостта от вярата, ако не в нашето страдание?
* * *

Укорът на светския началник изглежда винаги несправедлив. Укорът на духовния наставник изглежда справедлив, даже когато произтича от човешко недоглеждане.
* * *

Господи – казва православният – нима си ме забравил, та не ми изпращаш вече тежки изпитания?
* * *

Как ще смирим гордостта си, ако никой не ни наскърбява?
* * *

Православният е нищо пред Бога и Неговото съвършенство. Колкото по-праведно живее, толкова по-дълбоко чувства непоправимата си греховност, своята окаяност.
* * *

Светците са били най-близо до Бога. Но са плакали толкова много, повтаряли са “Господи, помилуй!”
* * *

Най-съвършените монаси са неутешими. Една греховна мисъл е достатъчна, за да постави хиляди въпроси пред многолетните старания на праведника.
* * *

Няма по-щастлив човек от неутешимия монах. Всичко, което му изпраща Бог, е извор на живот: обвинението и утехата, тихата радост и скръбта, срещата с добрите хора, но и с издевателствата на злите. Не помага ли всичко да вървим по тесния път? Как да се обяснят тези неща?
* * *

Риданията на праведника не отричат постоянната му радост в Бога, а я потвърждават. Бог те разбира. Бог ти прощава. Това не може да се изрази.
* * *

Монахът не се нуждае от семейство и приятели. Той не е самотен. Той е с Бога.
* * *

Обхванатият от духовна гордост изпада лесно в униние, обхваща го чувство на безизходица.
* * *

Монахът получава ново име.
* * *
Светът се крепи върху молитвите на светците.
* * *

Не царете, а светците са спасявали народите. Всеки ден една молитва, за която нищичко не знаем, ни избавя.
* * *

“Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят” – св. Серафим Саровски.
* * *

Пътуването на детето Иисус до Египет е имало тайна цел: да бъде пречистена Нилската страна, сочена като една от двете работилници на злото. Другата е била Вавилон. Кои са работилниците на злото днес?
* * *

Колко ли е страшно всичко да ти е наред? И това да продължава цял живот…
* * *

Христос бе разпънат на високо място, под открито небе. Така той пречисти според Йоан Златоуст и небето, и земята, попила Неговата кръв.
* * *

Вестта за Иисус Христос не избледнява. Всеки новодошъл в царството Му я приема като римски роб, поразен от думите на апостол Петър.
* * *

Христос е проповядвал на тълпи от хора. Оттогава не е спирал да говори – на всекиго от нас.
* * *

Светите образи от иконите винаги гледат към теб.
* * *

Православието е без история. То е живо предание.
* * *

Преданието, за което говорят православните, не е знание. То е Спасението на безброй живели хора, такова, каквото го помнят вековете.
* * *

Да си представим, че няма Църква. Кой ще пази Божието Слово? И кой ще гарантира, че то е в Библията?
* * *

Всеобщата греховност не унищожава нищо от праведността. Дори целият свят да е греховен, праведността остава.
* * *

“Моля те, Иисусе!” Колко трудно е да го изречеш за първи път…
* * *

Не аз живея, а Христос живее в мен. Това е Православието.
* * *

Трудно е да поделиш служенето на своите интереси с живота в Христа. Едно постоянно разочарование от себе си…
* * *

Даже ако всички сме неверни спрямо Господа, Той ни остава верен.
* * *

Страхът, че душата ти е мъничка, свита, потисната и Бог не би могъл да влезе в нея. Този страх е почтен.
* * *

Свежестта на миналите векове е в Православието. Другите конфесии се обновяват, за да привлекат вниманието на днешния свят.
* * *

Човекът, който вярва истински. Търсим го цял живот.
* * *

Да не бъркаме смирението с падналия дух.
* * *

Частните писма на свети Павел са влезли в Свещеното Писание. Имало ли е по-велика човешка съдба?
* * *

За Православието грехът е болест, а не вина. И вярата е изцелението.
* * *

Днес Православието у нас изглежда така беззащитно… Ето защо е прекрасно да си православен.
* * *

Да не се наслаждаваме на беззащитността си и да не търсим в нея свидетелства за нашата избраност, защото ще изпаднем в грях.
* * *

На беззащитния му се налага да е по-силен от всеки друг.
* * *

Христос не е Учител. Той е Спасител.
* * *

Древната Църква не благодари на Бога нито за десетте му заповеди, нито за мъдростта на Словото Му. Тя благодари за Неговия Син и за Кръста, на който бе разпнат Иисус заради всички нас.
* * *

Да не се възмущаваш от хората, да ги приемаш такива, каквито са. Тази е нивата, върху която ще падне Христовото семе. Друга няма.
* * *

Лекотата след изповедта. Нищо не е сравнимо с нея.
* * *

Господи, научи ме да се моля. Св. Филарет Московски добавя: “Сам се моли в мен.” Невероятно.
* * *

Колкото повече се подчиняваш на Бога, толкова по-свободен се чувстваш в света.
* * *

Главната евхаристийна молитва на Православната Църква твърди: “Ти наистина си Христос. Това е самото Твое пречисто тяло.”
* * *

Петдесетница, действието на Светия Дух. Това е рожденият ден на Църквата.
* * *

Древните християни са приемали Светите Дарове всеки ден.
* * *

Главното дело на Иисус Христос е Църквата.
* * *

Трябва да печелим души за вярата, но да печелим и места. Не е безполезно праведникът да стъпи и там, където не е минавал преди него друг човек.
* * *

Всяко място, недокоснато от Светия Дух, е пустиня.
* * *

Ниневия се спаси чрез покаяние. А й оставаха няколко дни.
* * *

Помагай днес – на останалия с малко сили, на изпадналия в нужда, който е до теб. Случайно ли е устроена вашата среща?
* * *

Религията е разговор за Бога. Нищо друго.
* * *

Много са състрадателните хора. Но малцина от тях са смирени.
* * *

Във всяка дума, изречена на земята, има поне мъничко неистина. Поради незнание и по други причини. Само Божието Слово прави изключение.
* * *

Непрестанно ми сочат християни, които са постъпили безнравствено. Но какво доказва това?
* * *

Какво друго остави Той на своите верни, освен Самия Себе Си?
* * *

До Христа духовните доктрини се предаваха от посветен на посветен. Но християнското духовенство се избира от народа. Ето защо християнската доктрина не е била никога езотерична.
* * *

Богослужението. Всеки път, когато подава нещо на свещеника, малкото момче му целува ръка.
* * *

Да бъдеш свещеник, когато обществото презира свещениците… Никой християнин не би си пожелал по-добра съдба и по-добро служение Господу.
* * *

Комунизмът си отиде, вече можехме да се прекръстим. Но как? Бяхме забравили.
* * *

Християнинът не бяга от света. Той иска да го превърне в Царство Божие.
* * *

Понякога ми се струва, че мога да обичам враговете си. Но дали всъщност имам врагове?
* * *
Помисля ли малко, изпитвам някаква жал към всеки, който ме е наскърбил. И никога не мога да се разбера.
* * *

Онзи, който смята, че враговете му са много, си придава прекалено голямо значение.
* * *

Страданието съкрушава гордостта, а тя е пропастта, която ни дели от другите.
* * *

Благодатта в Църквата идва от светостта на Бога, а не на свещенослужителите.
* * *

Собствените ни страдания ни отиват като дреха.
* * *

Христос дойде, за да основе Царство. Мечтата на милиони хора да общуват с царя си, да бъдат забелязани от него се изпълни. Христос е при всекиго от нас.
* * *

Христос не решава социални и материални въпроси.
* * *

От няколко столетия насам Православната Църква не участва в историческите събития. Тя стоя встрани от тях, безпомощна наглед пред дехристиянизацията на света. Тя не опита да се приспособи към новото. Не стана светска. Не се приспособи и към враговете си. Остави да я тъпчат. Дали пък това не е по-важно от всичко случило се в последно време на земята?
* * *

Довери се на Създателя. Веднага ще приемеш и света с доверие. В същия час.
* * *

Мълчанието ни пред Бога е по-дълбоко от онова, което Му казваме.
* * *

Езотериците признават космическия произход на Христос. Дънов казва, че Той е трябвало да намали вибрациите си 28 милиона пъти, за да се въплъти в човешко тяло. Рудолф Щайнер твърди, че е създаден от седемте елохими, които управляват космическия свят. Езотеричните учения признават всъщност нещо, което е от полза за християнската доктрина: Христос наистина е същество, способно да изкупи греховете на цялото човечество. Толкова е голяма Неговата сила.