Филийка с маргарин
Майка ми работи като продавачка на свещи в една столична църква. Понякога, особено по повод на църковни празници, ми споделя интересни неща. Често съм се изкушавал да споделя, на свой ред, преживяванията й, но после винаги съм се отказвал, защото съм го смятал за нередно. Този Великден обаче (2013 г.) толкова се изненадах, натъжих и едновременно трогнах от чутото, че почувствах, че случилото се трябва да достигне до повече хора.
Дали съм бил прав? Преценете сами.
В ранния следобед в неделя, тоест на първия ден на Великден, обикновено храмовете са полупразни. Хората, които са се черкували през нощта на Великденската служба не отиват втори път в неделя, а тези пък, които не са били през нощта, обикновено отиват ранно сутринта. Затова в неделния следобед няма хора, само от време на време влиза някой, за да запали свещ. Така е до края на деня – тихо и спокойно.
Момчето или по-точно мъжът, който влезнал в този ден, бил явно от онези хора, които са пропуснали и нощното и сутрешното богослужение. Той пристъпил плахо към мястото, където се продават свещите, но вместо да поиска свещ, мълчаливо навел глава и се засуетил. На възраст бил около 25-годишен, лицето му било тъжно, но благородно, а облеклото му прилично.
Майка ми била изморена от нощната служба и като го видяла, че се чуди, не го притеснила, а го оставила на спокойствие да реши какво иска. Момчето останало доста дълго с наведена глава, мълчейки.
„Извинявайте, но… дали може да ми дадете нещо да хапна?“, престрашило се най-накрая то.
Майка ми се стъписала. Тя била чувала подобни молби и друг път, но никога от подобен на вид млад, скромен и спретнат мъж. За съжаление, въпреки празника, в църквата нямало останало нищо. Тя се натъжила. Искала да помогне, но не знаела как.
„Съжалявам момче – казала, – но наистина няма какво да ти предложа, освен… ако нямаш против… да ти дам моя обяд, но той е… доста скромен. Това са две филийки, намазани с маргарин и сол“. Изричайки тези думи тя се притеснила, че момчето, може би, ще се обиди и виновно вдигнала рамене в знак на съчувствие.
За нейна изненада обаче то се усмихнало и казало: „О! Сърдечно Ви благодаря. Аз много обичам филийки с маргарин“. Тя бръкнала в старата си чанта, разгърнала найлоновото пликче и му ги подала. То ги взело и набързо ги изяло пред очите й.
Тя се натъжила. Огледала се и видяла, че в този момент в храма няма никой друг. Казала му да я изчака, излязла от стаичката, отишла до иконите пред иконостаса и потърсила дали някой не е оставил там нещо като дар. За нейна радост открила две великденски яйца. Взела ги и радостно се върнала. Подала му ги като предполагала, че ще ги обели и изяде пред нея. Момчето обаче внимателно ги прибрало в джоба си. После й целунало ръка и казало: „Много, много Ви благодаря. Ще ги занеса вкъщи, при моето момиче, за да се чукнем с тях за Великден“
„Ама, ти имаш приятелка?“, спонтанно попитала майка ми. „О, да – отговорило момчето, – имам… годеница, но… то така се случи, че останах без работа и я докарахме до там, че… от известно време нямаме пари дори за ядене, но аз вярвам, че скоро нещата ще се подредят…“. „Ще се подредят, моето момче. Ти само вярата си не губи“, отвърнала майка ми и се просълзила.
Момчето едва забележимо се усмихнало, благодарило й отново и си отишло.
Послепис
Има народно поверие, което казва, че по време на големите празници, особено на Великден, Христос идва при нас в образа на странник, просяк или болен, за да изпита сърцата ни. Но човешките сърца могат да се изпитват само ако те са живи. Иначе другото го знаем – ако те са от камък, винаги ще намерим доводи за извинения.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Уважаеми г-н Ралчевски, благодаря Ви, че споделихте тази толкова странна и трогателна случка! Безмълвен съм да изразя какво изпитах с прочитането й, особено в послеписа й! Нека все така да имате едно живо християнско сърце!
Напомни ми за една история, разказана по радиото. Един мъж на около 40 год. разказа, че когато бил на 15-16 г. избягал от къщи с влака и на една гара останал без пари и с един куфар с малко дрехи. Едно циганче на около 12 години се сприятелило с него и му носело едри фасове и дори нова кутия цигари – просело пари и дори сандвич му купило. След 1 ч. през нощта заключили гарата и трябвало да отидат в една градинка и той легнал да спи на една пейка, като държал здраво куфара, за да не го открадне циганчето. Към 4-5 часа се събужда и отваря куфара да види дали няма нещо откраднато и видял вътре един ж.п.билет за родния му град /той бил разказал от кой град и как избягал от дома/ и до него бележка: „Върни се при твоите родители – просих и ти събрах пари за билета“. Циганчето било останало без родители и прекрасно разбирало каква голяма грешка е направило това неразумно момче. Невероятна и трогателна история!
Напомни ми за една история, разказана по радиото. Един мъж на около 40 год. разказа, че когато бил на 15-16 г. избягал от къщи с влака и на една гара останал без пари и с един куфар с малко дрехи. Едно циганче на около 12 години се сприятелило с него и му носело едри фасове и дори нова кутия цигари – просело пари и дори сандвич му купило. След 1 ч. през нощта заключили гарата и трябвало да отидат в една градинка и той легнал да спи на една пейка, като държал здраво куфара, за да не го открадне циганчето. Към 4-5 часа се събужда и отваря куфара да види дали няма нещо откраднато и видял вътре един ж.п.билет за родния му град /той бил разказал от кой град и как избягал от дома/ и до него бележка: „Върни се при твоите родители – просих и ти събрах пари за билета“. Циганчето било останало без родители и прекрасно разбирало каква голяма грешка е направило това неразумно момче. Невероятна и трогателна история!
Нека се приземим. Името на клисарката (а не свещарката) в храм св. Димитър е Мария -майка на г-н Ралчевски. Името на човека с филийката е Бисер – мой съсед и добре познат в храма. Историята е съвсем различна, но поради патоса прилича на житие. Христос се е появил на великден само там, където са били двама и трима в Негово име. Съжалявам, ако на някой не му допада истината.
Хайде Илиян, не само загатни, ами кажи каква е истината, щом си започнал…Всъщност знаеш ли каква е истината ? Аз не съм сигурен и се съмнявам в това. Защото природна черта на българина е да опорочава неща, които не му отърват.
Разказът дълбоко ме трогна. Всъщност, няма значение дали е изграден върху действителен случай, или не, важно е духовното послание, което носи в себе си. В днешно време най-много ни липсва християнско сърце, отворено към нуждите и скърбите на нашия ближен!…
Историята е следната: Бисер ме среща на път за храма и ме пита имам ли цигара, казвам му, че не пуша от 4 месеца, отиваме към храма, той търси Симеон, който все още пуши, Симеон го няма, влиза в храма, там се развива случката с филийката, пита: остана ли нещо от снощи ,отговарят му:“не, дадоха всичко на сираците от дома“, излиза с двете яйца и казва: аз ше тръгвам, че приятелката ми ме чака в къщи. Сижалявам, че Христос не се е явил под вид на Бисер.
[quote name=“Илиян Иванов“]Нека се приземим.[/quote]
Благодаря Ви за реакцията. Изкушавах се да споделя мисъл, че елейният текст е красиво написан, но изглежда [b]натъкмен[/b] за да умили читателите си, далечни от реалността. Не посмях да разваля умилението на хората, които приемат всяка измислица за ново евангелие. Смутиха ме два елемента: 1. Клисарката пости строго на връх Великден. Да предположим, че е диабетичка и не може да яде козунак. 2. От елейния разказ не става ясно, че младежът е отишъл да се помоли, както прилича на благочестив християнин. Отправено му е екзалтирано пожелание да пази вярата си, но авторът е пропуснал най-същественото за един сайт „Православие.бг“ – да уточни вярващ ли е в Бога нуждаещият се от парченце хляб и работа или той е изразил своеобразно [b]позитивно мислене[/b] за намиране на работа. В този контекст, адмирациите са твърде феерични, а Православието трябва да вземе пример от другите как да се организира и да помага на своите си.
[quote name=“Lorain“]Хайде Илиян, не само загатни, ами кажи каква е истината, щом си започнал…Всъщност знаеш ли каква е истината ? Аз не съм сигурен и се съмнявам в това. Защото природна черта на българина е да опорочава неща, които не му отърват.[/quote]
Не зная да ли разказаното от г-н Ралчевски е истина, но искам да има такива хора – със живи сърца! И това ми стига.
[quote name=“Lorain“]Хайде Илиян, не само загатни, ами кажи каква е истината, щом си започнал…Всъщност знаеш ли каква е истината ? Аз не съм сигурен и се съмнявам в това. Защото природна черта на българина е да опорочава неща, които не му отърват.[/quote]
Не зная да ли разказаното от г-н Ралчевски е истина, но искам да има такива хора – със живи сърца! И това ми стига.
Жената е постъпила като истинска православна християнка и добавила съкровище за себе си на небето. Не мога да цитирам точно главите от евангелието на Матея, но спомням нещо такова. В съдния ден Христос казал „Елате благословени на Отца Ми да наследите царството небесно, защото гладен бях и ме нахранихте …“ После казва, че щом са направили неща за един от най-малките Му братя за Него са го направили. Жената е нахранила самият Спасител, на Великден със собствениея си обяд.
Гледам, че се изказват разни хора със съмнения. Аз мога смело да кажа, че лично познавам майката на г-н Ралчевски и и имам доверие.(още повече, че случката се случва в енорийската ми църква)
Аз вярвам, че случката е истинска и искам да поздравя майката и сина и! Благодаря за това, че го споделихте.
Дано всички се поучим!
За съжаление действителностт а е страшна.Който не се е сблъсквал с нея трудно може да я види в ежедневието ни.От Ямбол съм.Поради ниската ми пенсия от 136 лв -сега 142 лв отидох да живея при дъщеря ми в друг град и да им помагам с децата.В Ямбол се прибирам за малко и виждам хора,които буквално рухнаха за няколко години с тези ниски пенсии,а по младите останали без работа са съсипани.Не ,че в другия град няма такива случаи,но това са хора от моето обкръжение и виждам разликата,защото ги познавам.Как един млад човек,който е свикнал сам да се издържа и остане без работа по-дълго време може да издържи на униженията и липсата на бъдеще? Сриват се морално и остаряват преждевремнно и ако имат помощ от някъде се държат, но тези без помощ свикнали да работят… какво?… Mогат ли да се примирят с положението, че не могат да осигурят необходимото на семейството си?, че не могат да се грижат дори за себе си?, че имат деца, които имат потребности за нормален живот. Заслужаваме ли го?