Чия е Света Петка
Сега
Романът на Лиляна Хабянович Джурович разчесва националните ни комплекси
Романът "Петкана" на Лиляна Хабянович Джурович е идеалният повод за разчесване на национални комплекси (изд. "Унискорп"). Сръбската писателката е съставила житие на св. Петка, живяла през ХІ в.
Родена е от българи край Мраморно море. Цар Иван Асен пренесъл мощите й в Търново. След идването на турците те са пренесени във Видин, а след като пада и той – в Сърбия, оттам в Цариград, откъдето ги откупил един влашки воевода. Сега са в Яш, Румъния. Светицата може да се нарече всебалканска.
Книгата се обявява за "православен роман", чете се и като исторически. Авторката я е съставила като сбор от разказите на основните участници в събитията и на самата светица. Тук е и Патриарх Евтимий, автърът на най-ползваното житие на светицата. Джурович участва с авторова изповед. За кое да се кахърим? Сръбкинята си е свършила работата превъзходно. Романът е четивен за разлика от имитативните нашенски опити напоследък в православната тема. Авторката не е коя да е, на български четохме романа й "Пауново перо". Силно превеждана из Европа. Наградитей са безброй, но особено любопитни са две. Избрана е за "най-обичана писателка" в родината си през 2001 и 2006 г. Вярно, формулировката стои екзалтирано, съвсем по сръбски, и все пак. Кой от живите ни писатели е най-обичаният? Заобичахме Христо Калчев и Георги Стоев след кончината им. И това обич ли е? Хойде,честно: това е манджа от мародерство с пикантни подправки. И какво значи да обичаме този или онзи? Азис обич ли е? Как да различим обичта от консумацията? И другата награда: пет пъти книгата на Джурович е била обявявана за "най-четената в библиотеките на Сърбия". Някой да знае какво се чете в българските библиотеки?
Джурович го нарича "състояние на духа". Сложна работа. Защото за нея то е и събирането в дома й на "онези, които обичат да четат и да мислят на глас – на сушен свински бут и старо вино от избата на моя свекър". На една ръка разстояние е и, хайде, честно – отвъд сегашния ни хоризонт.
