Изолация във фейсбук постове
12.03.2020 г. Спокойствието на децата ми. Трябва да им го вдъхна, всред всичко. Всред видимите и неведоми заплахи, с кавички или без тях. Да скрия страх и да покажа кураж. Защото първото ми изпитание е отдавнашно. Защото и те вече имаха изпитания. Защото смея да си мисля, че ги заразих с вяра.
15.03.2020 г. Време за домашни съкровища. Отварям обична книга и намирам вътре… банкноти. Мои, но кога, как и защо там – няма да си спомня. Лека нощ.
17.03.2020 г. Спомен от 2017 г. на същата дата: Прогнива покривът. Падат части от лицето на къщата. Новородена трева я посочва с пръстчета и се смее.
21.03.2020 г. Поглед на юг и на север от западната страна на блока. Само пролетта е навън. Господ знае, че не е алчност, че искам да живея в къща. Всички изречения бяха удивителни.
21.03.2020 г. Не само за възрастните. Да се молим и за децата! Не само за обучението им! Бях интровертно дете, ама много. С никакви игри не заменях рисунките, после и книжките. Децата ми не са така. Стефан е енергичен, ама много. Калина също е буйна, макар и отчасти като отговор към него. Обясненията невинаги помагат. Нямаме право да очакваме от тях воля и спирачни механизми, с които и ние не разполагаме достатъчно. Да се молим за слънцето, въздуха и игрите на децата! Те са насъщно необходими за здравето на малките душички. Може да се ограмотят с много късна дата, но има неща, които не се връщат назад и не могат да се компенсират. Затварянето ще е продължително и за първи път си казвам, че щеше да е по-добре, ако сезонът е друг – например с дъждове, мрачно небе и голи клони. Прозорецът щеше да е по-поносим за децата. Ако греша – не ме поправяйте. Имам право на свобода – и на грешките. Сред човеците светът винаги е имал две богатства – деца и светци. Гениите и богоугодните царе са по-надолу в стълбицата.
21.03.2020 г. Дядо ми Тоньо си отиде от рак на белия дроб с разсейки и в костите. Дядо ми Тоньо отказа упойващите болкоуспокояващи след два дни прием. Каза, че иска да остане адекватен до края. И че така ще може да следи с очите си, от леглото, дали баба ми Данка си взема адекватно лекарствата за диабета. Има незаменими хора!
21.03.2020 г. Книгата, която се печата на най-тъничката хартия е всъщност книги и се нарича Библия. Пак е голяма и тежи, физически. От тънките странички прозират предишните текстове или следващите.
23.03.2020 г. „Не клатете глава, осиротели царски синове, щом ви казвам: тялото е по-скъпоценно от дрехата, и душата – от тялото, и Пламенният Цар – от душата.“ св. Николай Велимирович, Езерни молитви.
25.03.2020 г. „Счупеното сърце означава да не играеш с другия и да си разделен.“ Калина с пълни 6 години, преди малко.
25.03.2020 г. Честито Благовещение! Камбани и маски, Православие БГ.
27.03.2020 г. Свобода е най-любимата ми думичка. Неин плод са и любовта, и добрите дела. И омразата, и лошото. Външното не може да я затвори или отнеме. Вътрешното може само да я зачертае.
29.03.2020 г. Липсва ми детската градина. Липсват ми пръстчетата, омазани със сухо лепило. Вариантите апликации след моя показ. Изборът на приказка за будност и приказка за заспиване. Липсва ми дори да гледам как много дечица се хранят. Или се мият. Или се обличат. Играят и се карат, и после пак играят. Липсват ми големите прозорци на занималнята. И светлата спалня. В помещение, в което спят деца, въздухът става бавен и спокоен. Ако се отвиват, завиваш ги. Ако дете бълнува, изчакваш дали сънят му ще продължи или ще го вземеш в прегръдката си. Такива ми ти работи.
30.03.2020 г. „Рапунцел има дълга коса. Чак до площадката.“ – цитирам дъщеря си.
6.04.2020 г. Не съм като другите хора. За двайсет и не знам колко дни обездвижване съм свалила няколко килограма. Не е шега – ще ме видите. Не знам кога.
7.04.2020 г. Връщам се от разходка. Обиколих някои от хубавите места в града. Чрез едно видео.
10.04.2020 г. Получихме подарък по време на изолация: лалета, момини сълзи, здравец, жълти и бели нарциси; коприва, джоджен и лапад; шоколади и великденски оцветявки за децата. Благодарим на г-жа Пенка Тодорова, която няма регистрация във фейсбук.
11.04.2020 г. Гълъб гука на прозореца. Светло е. Мисля си, че хората се делят на осъждащи и осъждани, които после си разменят ролите. Нищо ново под слънцето, Соломоне. Всеки сам отговаря за очите си, всеки сам позволява да го възкресят. Гълъб гука на прозореца. Светло е.
12.04.2020 г. Днес дъщеря ми Калина има имен ден. Припомням си времето, в което мислех за името. Бях си поставила три задачи: да е кръстена на дядо си Калчо, името да е българско и да бъде пожелание. Макар че животът ѝ е едва шестгодишен, твърдя: изпълнява се и последното. За растението се казва, че не е капризно. Може да вирее във всякаква почва, дори в глинеста и песъчлива със северно изложение. Издържа както на прекомерна сянка, така и на влага или суша. Калината не се нуждае от някакви специални грижи, за да расте нормално. Отделни видове са разпространени в диво състояние, а много видове се използват като градински и паркови растения, заради ярките им цветове и плодове. Красотата на калина се наблюдава през всички сезони.
Честита домашна Цветница на всички!
16.04.2020 г. Спомен отпреди 3 години: Човешкият ум е кратък. Пътят му започва с „Осана!“ и достига до „Що е истина?“, „Разпни Го!“, „Слез от кръста!“. Човешката смелост е страхлива. Три пъти се отрича, додето петел пропява. Човешките сили не са безценни. Струват трийсет сребърника, една целувка, една нива, едно въже. Човешкото сърце е невярно. Иска с очите си да види и да пипне с ръцете си. Човешката душа е неспособна на величие от самата себе си. Трябва ѝ Утешител. Огнено пламъче от небето ѝ трябва. За да тръгне по световете. За да има език. За да говори. За да е храбра. За да вярва. За да се жертва. За да понесе – заради Истината – кръстове, мечове. Всичко. Христос Воскресе и от мен!
16.04.2020 г. О, чиста съвест! За първи път децата ми ме обвиняват за нещо, за което наистина нямам вина! Виртуална пролет. Домашни игри на няколко квадрата. Екран без заместване на присъствие на приятели. Развенчаване на доверието към мама. Стойте си вкъщи. Правете си изчисленията за плата и пикове. Гладът е предвидим и ясен като бял ден. Броячи на детски сълзи никога не е имало.
17.04.2020 г. Разпети Петък
Живеем все в часа на Твоето издъхване,
Иисусе, Господи!
А някой трябва да дойде там,
където лежиш,
да почете мъртвото ти тяло,
да Го помаже, умъртвеното,
за да види, че си възкръснал.
18.04.2020 г. По какво си приличат сълзата на детето и сълзата на старец. Как подаваме ръка за здрависване и за сбогом.
21.04.2020 г. Проповед: Освобождавам се от демони. Идва бъдещето – с помощта на следващите демони.
25.04.2020 г. Картофена салата и краставици за Калинка, още не е станала месоядна. Пилешки пържоли и краставици за Стефко, вече дъвче месо. Черен свински дроб за мен, да си го спомня, краставици, ако останат. Утешения за майка, която си мисли, че няма стени и сезони като децата си.
25.04.2020 г. Спомен от 2019 г.: Дали да го споделя? Децата се заиграват в стаята. Смогвам да си поплача на терасата. Калина ме сварва: „Мамо, ела в банята да ти измия очите!“ Изпълнявам. Стефан разбира. Казва: „Мамо, аз ще те разсмея!“ Отиваме до компютъра, пуща ми клип. Наистина ме разсмива. Тя на 5 и той на 7. Те знаят, че е хубаво да се живее.
26.04.2020 г. Днес е неделя на Тома, свети апостол „неверни“ Тома. Зарядът на устройството ми пада, връзката е към края си. Дъждът се усилва, на мен ми е радостно. До скоро, до тогава, до където.
27.04.2020 г. Маската навън и изолацията вътре увеличава броя на хората, които искат да видят лицето ми и да ме прегърнат.
29 04.2020 г. Игрите и слънцето не зависят (само) от мама – паметен урок за децата ми.
1.05.2020 г. Извънредна онтология: Поръчвам си книги и нито една рокля.
3.05.2020 г. Гръм с малко дъжд. Много дъжд с тишина. Преброяване на глухите.
6.05.2020 г. С разкъсан гръб и нажежени обуща тича Победата.
10.05.2020 г. Няма да е скоро моето завръщане на работа, защото иде реч за детска градина. Четенето вече не ми е достатъчно успокоително. Май отново ще се захвана да шия гоблени. Дори си имам един започнат и недовършен Христос в Гетсиманската градина, коленичил и с поглед някъде между земята и небето. Честит почивен ден на онези, които утре ще бъдат работници.
10.05.2020 г. Съвременна игра на конче – дъщеря ми с тръбата на прахосмукачката.
15.05.2020 г.
ДИСТАНЦИЯ
Учат ме да живея.
Учат ме да избягвам смъртта.
Правя се, че чувам.
Правя се, че не чувам.
Всичките ми баби и дядовци, и майка ми
от дистанцията на световете
плачат и се смеят.
Искам да чуя този урок.
Нито ридание, нито радост,
не чувам.
18.05.2020 г. Няма алтернатива на детската игра с деца.
23.05.2020 г. Здравето ми са: малък син и малка дъщеря, слънце, въздух, хляб, вода, хората, останалите деца, свобода, вяра. Не съм много здрава. Не съм много болна.
25.05.2020 г. УТРЕ ще бъда човешка възрастна частица в една от четирите стартиращи детски градини в Стара Загора. Може да се реша и на селфи с шлем и маска.
ПОСЛЕПИС: Това бяха извънработни дни, които така и не преброих по календара. Датите съществуват, защото фейсбук ми ги съхранява и напомня. Минутата е равна винаги на 60 секунди, но никога ударите на сърцето не са равни във всички минути. Биенето на едно и също сърце не е равно на предната минута. Сърцето не е равно на собственото си свое вчера. На вчерашните вяра, любов и надежда или здраве. Когато някой се научи да преброява капките на дъжда и отворените венчелистчета на цветята – тогава и аз ще се науча да броя… обикновени или извънредни дни. Или поне когато успея да увелича споменатите любов, надежда и вяра поне в 60 мои секунди. Броенето също е математика. Математиката е нещо съвършено и затова дори не сме си разменили имената с нея, не сме се запознавали. Още нещо, което не подлежи на преброяване, освен капките вода, които стават дъжд за нас и венчелистчетата, които се отварят и пъпката става цвете: детските усмивки.
