Катастрофата
З. е наша енориашка, която познавам от самото начало, когато назначиха отеца в една от настоящите му енории. Тогава тя бе на възраст около 65 години и общо взето вярваща, но с това се изчерпва всичко, което можех да кажа за нея през ония години. На времето беше също така много „дръпната”, сприхава, дебнеше отеца за най-различни според нея „издънки” и държеше своевременно да го наставя в „правия път”. Имаше свое виждане за религиозния живот и беше пълен самодеец в делата на вярата.
Освен това обичаше да сънува пророчески сънища и, което беше по-лошо, да ги разказва на всеослушание. За мое нещастие, от самото начало ме нарочи за душеприказчик, с когото първо споделяше всичките си нощни фантазии, които имаха лошия навик, никога да не свършват, което пък ме караше да се чувствам като неволен зрител на безкраен сапунен сериал. Всеки път, когато се насочваше към мен, разбирах че ми предстои нова среща с „божествата” от сънищата и мигом свървах в друга посока, където, с невъзмутима физиономия, ме очакваше пак тя. Заобградена от всички страни, за пореден път минавах в глуха защита и започвах да обяснявам, че не бива да вярва на сънища, че има опасност да се подведе по тях и здравата да си изпати, дори се е случвало да бъда доста рязка, но думите ми никога не стигаха до нея, защото веднага щом млъквах, тя отвръщаше: „Много си права, ама чуй сега да ти разкажа какво сънувах снощи!”
П. също е наша енориашка или поне се има за такава и която също познавам от самото начало. По млада е от З., някъде около 45-50 годишна, не е кръстена, не идва често на църква, още повече пък да се черкува, а когато все пак се случи да намине, посещенията й приличаха на стихийно бедствие, защото неизменно влизаше в ожесточен диспут със свещеника, певците, клисарите и въобще с когото й падне, защото все намираше поводи да се заяде за нещо с някого. Понякога си мислех, че ако в храма няма никого, би се скарала и със стените. Беше, (и все още е), изключително опърничаво създание, от тези, с които на свещениците им се налага да водят нескончаеми спорове за най-различни църковни практики и с които никога не можеш да излезеш на глава. Имаше същото неприятно качество да се разправя с часове, досущ като З. с безкрайните й сериали от сънища. И П. обичаше да дебне свещеника и публично да го порицава, ако го уличеше в някоя, според нея, нередност.
В продължение на няколко години, служейки в тази енория, се чувствах като да лавирам между Сцила и Харибда и ако оцелях, то беше само защото тези двете никога не се оказаха в храма по едно и също време. Всъщност един-единствен път се случи да се сблъскат като митичните скали, но за това след малко…
П. беше шофьор и при това лош шофьор. Караше раздрънкан Форд Сиера, с когото също не се спогаждаше много, ако се съдеше по ядовете, които й създаваше кормуването. От своя страна пък З. беше заклет пешеходец, защото нито имаше кола, нито можеше да кара, пък и не беше на възраст да върти волана. За сметка на това обаче беше лош пешеходец, защото се носеше по улиците като конника без глава, вечно улисана в мечтания.
Спомням си как веднъж П. пак намина към храма, за да се разправя по обичая си със свещеника и понеже изкара тежък спор, се поядоса. В един момент не издържа и рязко се обърна да си върви, отправяйки се към колата си, която беше паркирала направо на шосето точно до храма. Качи се вътре и запали, но тъй като беше афектирана, подкара с „мръсна” газ и понеже не успя да овладее колата, изненадващо се покатери на тротоара, откъдето едва успя да слезе, само за да скочи върху близката гърбица с несъобразена скорост и, дрънчейки зловещо с амортисьори, да отпраши в неизвестна посока. Слава Богу, че в този момент на тротоара нямаше пешеходци!…
Тук е мястото да се отклоня, за да споделя, че шофьорите в малките селища не са сред най-добрите представители на вида си. В селата и в неголемите градчета се кара както дойде, без да се спазват никакви правила и е цяло чудо, че щетите не са катастрофални. Понеже спокойствието и ненатовареното движение по тези места рядко водят до ситуации, селският шофьор често не успява да се научи на сериозна шофьорска дисциплина, в резултат на което се движи по улиците като шейх в Майбах, пътуващ по кувейтска магистрала. Ще го видите да кара в средата на пътя, а не вдясно, да прави странни маневри, качвайки се по тротоари и на зиг-заг по шосета, както и да паркира по средата на улицата; да профучава с осемдесет километра в час по уличка, широка два метра и половина за ужас на разхождащите се там пуйки и препичащите се на слънцето котки. Може да го видите да шофира без светлини в тъмни доби, ако преди това не ви сгази, или как се прибира с колата си нощем след почерпка в селската кръчма, когато едва може да ходи, какво остава да натиска педали. Често се заплесва и движи в насрещното, мислейки че се намира в Англия и засича идващите срещу него коли, без да му мигне окото, с което дава лош пример на чуждестранните ни съселяни, които за нула време прихващат тъкмо тези селски номера.
Любимо изпълнение на провинциалните шофьори е селското родео, свързано с обучението на овци и кози. Когато са млади, животните обикновено трябва да бъдат обучени по кой маршрут да отиват сами на паша и съответно да се връщат у дома. Тренировките често стават с автомобил. Не е рядкост да видите по улиците на село да препускат пет-шест тъжно блеещи овци или кози, а по петите да ги преследва някоя очукана лада. Това упражнение се повтаря, докато четириногите най-после овладеят до съвършенство маршрута, по който да се движат, ако преди това не умрат от страх. Единственото по-лошо нещо на пътя от селските шофьори са кокошките, за които не важат никакви правила. Гледаш я как кротко си рине отстрани в банкета и невинно кълве червейчета, но в мига, в който се изравниш с нея, тя панически решава да притича точно пред самата кола, мислейки, че това е най-добрият начин да избяга от нея, а ти едва успяваш да натиснеш спирачките и да се разминеш с непредумишлено убийство и миокарден инфаркт.
Знам, че се отклоних, но това е само, за да добиете по-пълна представа, защо П. беше лош шофьор, без да бъде изключение.
Друго качество на П. беше неуморната й инициативност. Тази жена бе родена да организира мероприятия. Можеше да спретне по триста и шестдесет на година и пак да са й малко. Съвсем естествено, повечето хора не издържаха на ритъма й, но това нямаше никакво значение. Лошото беше, че копнееше да въвлича и Църквата в тях, а повечето бяха едно от друго по-безмислени като например селските кушии на Тодоровден. След категоричния отказ на свещеника да участва в тях, тя съвсем се разочарова от него и стана още по-войнствена, сипейки закани да си отмъсти за това, че бива системно пренебрегвана. Тези заплахи съвсем естествено звучаха обезпокоително, но ние се научихме да живеем с тях по същия начин, по който се научаваш да живееш с нещата, които не можеш да промениш. До деня на катастрофата.
Един ден З. тръгнала да отива на пазар. В същото време П. изкарала колата, за да излезе по работа. З. кротко си крачела по пътя, като се движела близо до тротоара. П., след като изкарала колата от двора, спряла на самата улица досами бордюра и, както си седяла зад волана, се заприказвала с минаващи наблизо нейни познати. З. отдалече видяла П., но за нещастие, П. не видяла З., тъй като била с гръб към нея. Когато З. наближила колата отзад тя се опитала да я заобиколи, за да продължи по пътя си. Точно в този момент П. извикала „чао!” на своите познати и превключила на скорост. З. съвсем естествено решила, че колата ще тръгне напред и вместо да се качи на тротоара, решила да изчака. П. обаче вместо наистина да подкара напред, дала газ и неочаквано тръгнала назад, при което бутнала З. за огромна нейна изненада. Тя имала време само да извика: „Олеле, Боже! П.!” и паднала на земята. За щастие П. чула вика и усещайки, че опира в нещо веднага спряла. В този момент З. успяла някак да изпълзи изпод колата и да установи, че освен ударена глава и няколко натъртвания й нямало нищо друго. Несъмнено е можела да бъде прегазена до смърт, но по чудо успяла да се отърве. Затова, ставайки, тя се прекръстила и направила поясен поклон с думите: „Боже, благодаря Ти, че ме запази жива!” След това се обърнала към П., която била излязла от колата и стояла като препарирана птица, за да й каже: „П., веднага да отидеш на църква, за да запалиш свещ за себе си и за мене и да благодариш на Господа, че ни се размина!” П. се размърдала, но в този момент един от нейните роднини – свидетел на случката й извикал: „П., бягай! Бягай!” Тогава тя се окопитила, скочила в колата, която този път рязко подкарала напред и за секунди изчезнала зад близкия ъгъл, оставяйки З. да се чуди за къде пък се е разбързала толкова – да бяга от нея или към храма…
***
Няма да се спирам подробно на това, как З. се възстанови от преживяното. Ще кажа само, че тогава П. наистина избягала, за да се спаси от КАТ или Полицията, които З. така и не извикала. Скоро след това П. и домашните й започнали да се държат много грубо със З., а П. дори стигнала дотам да отрича, че въобще я била ударила, въпреки немалкото свидетели на случката. Тя обаче добре си давала сметка, че З. няма да тръгне да я съди, най-малкото защото изтървала момента. Това, което не знаела обаче, е че всъщност З. съвсем не искала да се разправя със съдилища и дори намерила в себе си сили да й прости.
Тази катастрофа обаче доведе до неочакван развой в отношенията на П. със свещеника. Тя най-после реши да го остави на мира, а когато се случи да влезе в храма, старателно подбира момента, така че да не попадне на него и дори успява да си излезе, без да се скара с никого. Разбира се, веднага след това се превръща в предишната войнствена П. и отново започва да обикаля напред-назад и да сипе закани, какво ще направи с него, стига да намери време.
По-важно е обаче какво се случи със З. Тя претърпя неочаквана и красива метаморфоза. От скандалджийка стана тиха и кротка. Започна да идва редовно на служба, да пости, да се изповядва и причастява. Ако някой не знае как да се държи в църква, тя отива и мило го поучава. На празници винаги остава, след като всички си отидат и помага да разтребим и почистим храма. Дори спря да сънува пророчески сънища. Само отвреме навреме, току ще въздъхне и ще каже: „Ооох, отче, откакто си ударих главата при онази катастрофа, вече хич ме няма!”, на което отчето неизменно ще й отвърне: „Ааа, лельо З., напротив, ти тъкмо оттогава се оправи!”
Аман от наивизъм и елементаризъм в съпреживяванията на Главева. Очевидно хората, които се занимават с религия в България не са наясно, че в България има хиляди езикови гимназии, над 50 университета, границите са отворени, идват чужденци и много хора завършват в чужбина. Очевидно е, че по нормите на българската конспирация трябва да се лансират и финансират хора, които са удобни на идеолозите на „националната“ идентичност , но случая с Румяна Желева показа какво ще стане вскоро време в Европа с тях. Въпросът с богооткровенията, в това число и сънищата, наречени Божи дар в Библията е много сериозен. Много манастири са посторени в България след сънища. Ясно е, че заради неграмотността на хората, които са правили българското образование след 1878 пророко-месианското начало, характерно и за езическия, и за християнския и за атеистичния ни период не са изследвани подобаващо в България, а религиозната интерпретация на българската култура се прави от такива като Главева. Помнете Желева!
Супер е:))))
Защо мисля, че нашият манталитет страда от нормите на мистичната конспирация, извършвана както всичко в България след 1878 година по неграмотен и насилствен начин? Васил Левски, национален герой, полуобразован по страндартите на тогавашните критерии, мистичен конспиратор на Революцията. Христо Ботев, полуобразован, първият истински комунист в България – Изподядвам единний светлий комунизъм – в неговия символ на неговата вяра, конспиратор. Захари Стоянов, научил се да чете и пише на 19 години след самоподготовка в читалище, министър на образованието, конспиратор. Стефан Стамболов, министър-председател, средно грамотен, конспиратор. ВМРО – наследник на революционните комитети от Възраждането – конспиратори. Комунистите, конспиратори, преследвани от законите за защита на Държавата. Кадрите на бившата ДС – конспиратори, хора без сериозен ценз и свикнали на помощта на СССР. Затова казвам, че политическите и културните норми, зададени у нас през модерността са конспиративни. А ценза?
🙂 Един от най-хубавите текстове (разказ), които съм чел напоследък!…
Всъщност, героините в разказа, почти със сигурност влизат в категорията [b]“личностно разстройство“[/b], което в миналото се наричаше психопатия, и не е нито невроза (тревожно разстройство), нито психоза…. Такива хора са и [b]енергийни вампири[/b]! Характерно за тях е, че не си дават достатъчно сметка за това, в какво състояние се намират, и как действат на околните. Имат екзистенциални неблагополучия на разни по-дълбинни нива.
Чудя се, дали почти всички хора нямат тенденции, прилози към подобни прояви, характерни за психиатричната диагноза „личностно разстройство“!?… [b]Всъщност, би могло, според мен, дори да се потърси и намери някакъв еквивалент на разказването на „сънищата“ на З. и други прояви на двете героини, със свръхценната идея за крайната значимост на църковният календар – нещо, не по малко досадно и напълно съизмеримо в това отношение с описаните явления![/b]
Поздрав!
Идеята за Църква и Държава не почиват на разработките на конспирацията. Тези две сериозни цивилизационни явления почиват на богооткровено слизане в живота на хората, на неуморна и безспирна работа в областта на образованието и културата и на чувството за общност, изградено върху разбирания за истина, честност, справедливост , милост , състрадание и съпричастност. Общото между Държавата и Църквата е училището, чиято класа определя състоянието на Църквата и Държавата, които се грижат чувството за общност да бъде запазено. Българската история, познава много добре световните критерии, защото е живяла под византийска и османска власт, където критерият на неграмотния провинциален елементаризъм е бил просто унищожаван. Конспиративното начало на нашия живот след 1878 година до днес внесе илюзии, изопачени критерии, нечестност , несправедливост и култ към силата и материята. Това важи и за състоянието на БПЦ. В световна Европа обаче, конспиративният „национален“ наивизъм няма да се запази.
Интересен случай. По повод първата жена още от Античността се знае, че женската истерика се дължи на сексуални комплекси. Ако втората жена,вманиячена на тема сънища, живееше между двете световни войни, сигурно щеше да стане водачка в добросамарянското движение – българската разновидност на монтанизма.
.
Шокът понякога помага, но често уврежда. Много от нашите окултисти са откачили след преживяна трагедия или клинична смърт.
.
Светът остарява –
http://archiman.livejournal.com/
Чингис, при цялото ми уважение към теб като човек, [b]за втори път те моля: не завземай толкова прекомерно пространство с коментарите ти, които са, най-малкото, несъответни и често предполагат една объркана, неориентирана , поне в религиозните и някои обществени теми, личност, по мое мнение![/b]
Пиши, поне, разни мнения и собствени теми и във форума (за сметка на намалена „продукция“ тук), защото се остава с впечатление, че [b]прекалено се възползваш от чужди усилия и дела…[/b]
Как мислиш, колко други хора са на моето мнение или на такова, близко до него, по отношение на изявите ти, и колко хора ги четат (внимателно)?
Ето, сега си изпраскал 3 постинга. Прочетох само началото на първия, в който съвсем неадекватно и несправедливо обвиняваш авторката, и спрях дотам!
Обърни внимание, че във форума има категория „Прочетено в Прав. БГ“ – там можеш да повдигаш теми за прочетени статии, разкази и т.н.
Дай малко [b]умереност в количеството[/b], ако обичаш!
Поздрав!
С удоволствие прочетох написаното в статията. Останах и с хубаво чувство от нея. Благодаря на авторката и й пожелавам да продължава да ни радва по този приятен начин.
refab, струва ми се, че най-добрата позиция, която може да бъде заета по отношение на дългите и безсмислени постинги на chingis, е пълно пренебрегване и нула внимание.
Винаги ще се намерят хора, които да възклицават „Супер е!“ на текстовете на сем. Главеви, но редакторите би трябвало да си дават сметка към кого е насо4ен сайта и какво цели. Ина4е става боза. Каквато боза е и текстът на Главева.
Защо „боза“, бе, p_stefanos?… Можеш ли да се мотивираш?… Въпросът ми е малко риторичен, защото подозирам, че нямаш усет:
1. към изкуството;
2. към въпросите на изпадането в религиозни уклони, както и към психологически феномени, които са така значими в живота!
Това, че някой няма усет към изкуството не може да му се вменява като вина – или така се е родил, или животът му е довел до неразвитие или регрес на естетическото чувство. А, понякога, просто е въпрос и на различни вкусове и стилове ..
Но липсата на струни, които да усещат изкривяването на религиозното чувство и психологическите странности и особености на хората, пак, без да е осъдителна, означава (липсата), че не ти е баш тук мястото като краен критикар и участник в разговори.
По отношение на сем. Главеви, трябва да се отчита, че ожесточен и заблуден(?) по календарният въпрос е главно(?) отеца, който, извън това, е положителен и стойностен човек, по мое убеждение и преценка!
Десислава, с удоволствие прочетох написаното. Допада ми стилът Ви и се надявам да продължите да внасяте топлина, хумор и мъдрост в сайта.
Разбирам, че на авторката й се иска да сподели нещо от своя живот, да разкаже някоя случка и т.н. Селски или комшийски истории знае всеки. За съжаление обаче тя няма таланта на Елин Пелин или Чудомир, за да ни заинтересува и нас с тях.
Вярно ,че таланта на авторката не е съизмерим с този на нашите класици ,но пък леко наивният стил носи също известно очарование . Да наблюдаваш живота през призмата на вярата – това винаги ни е липсвало на нас българите. Затова нека има такива опити ,днес не толкова класни ,утре с Божията помощ -по-добри и по -поучителни.
Хайде сега, ако всичко, което публикуваме тук беше на нивото на Йовков и Елин Пелин, сайтът да е останал празен… Все пак става въпрос за една разказана история – на някои ще хареса, на други – не. Няма драма.
Такъв е животът в българското село след толкова много госдини на безбожие и войнстващ атеизъм! Но аз съм дълбоко убеден, че Бог по своя Промисъл е изпратил отец Божидар и презвитера Десислава с най-важната мисия – вечно спасение на душите на техните енориаши! Бях млад и работлив багерист в Управление „Строителна механизация“ в Бургас. Бяхме командировани на Резовска река. На третия ден катастрофирахме с тежкотоварен самосвал „Камаз“. Оживяхме по чудо! Беше на 9 май 1989 година. Тогава Сватата Православна Църква празнува свети Николай Летни, свети Христофор и свети пророк Исайя. Какво съм преживял, аз си знам. Наистина от тогава започна промяната в мен и най-вече от лятото на 1995 година, когато започнах редовно да ходя на богослужение. Сега колкото и фалшиво да пея, благодаря на Бога, че съм в Неговия дом!
До Чингиз и Андрей Покажете малко възпитание и не обиждайте съпруга на свещеник! Така обиждате цялата Църква!
А Вие,отец Стефанов-преди да наричате презвитерата „Главева“ се замислете,би ли Ви било приятно някой да се държи така с Вашата съпруга? И още ли стоят в русенската църква „Св.Николай“ поставените по Ваша идея преди 10 г. КАТОЛИЧЕСКИ ДЪРВОРЕЗБИ?ПОЗОР!!!!
Milica, тя сама се обижда с писанията си 🙂 И не намесвай Църквата. Църквата не се олицетворява от една попадия.
Все пак нека имаме предвид, че това е художествена литература без особени претенции, не се връзвайте толкова и оставете женицата да твори. Може пък в един момент количествените натрупвания да преминат в качествени изменения и изведнъж да се окаже, че тя е велик автор!
Е, хайде сега. Кажете още, че обиждам и Бога. 😥
Лелите и балдъзите на свещениците също ли са неприкосновени?
Това не е обида, а приятелска забележка. За да направиш интересни простите, битови неща и случки от всекидневието, трябва да имаш специфична дарба от Чудомиров или Хашеков тип.
съгласна съм с отец стефан и приемам забележката към редакторите.
а рефаб бих посъветвала по-добре да си настрои струните.
Жените в сектите –
http://liternet.bg/publish19/m_hristova/zhenata.htm#2a
Васил Левски, който ни е национален герой и трябва да го четем и да му подражаваме според културната логика за подражание на големите личности казва, че трябва да си кажем кривиците и правиците и като се поправим да вървим по общия път. Това се отнася за всички и най-вече за представителите на Църквата. За съжаление в България цари една посредственост, която е напомпана с грандомания и с лоша себепреценка, поради неадекватните образци, които се дават в българското образование и поради епико-мистическото начало на култа към героя на силата, а не към знаещия, честния и компетентния човек. Това обстоятелство се използва много ловко както от тези, които правят българската култура, така и от тези, които не ни обичат и искат да ни навредят. Разбира се който сам си направи нещо, никой не може да му го направи. Църквата у нас има нужда от поправки и открито казване на истината с честни и точни наименования. Защото е божествен организъм, а божествеността не търпи посредственост и евтин имидж.
[quote name=“chingis“] Васил Левски, национален герой, полуобразован по страндартите на тогавашните критерии, мистичен конспиратор на Революцията. [/quote]
[quote name=“chingis“]Васил Левски, който ни е национален герой и трябва да го четем и да му подражаваме според културната логика за подражание на големите личности казва, че трябва да си кажем кривиците и правиците и като се поправим да вървим по общия път. [/quote]
Връщам си думите назад за любимия chingis – той всъщност участва във форума за да ни развеселява! Благодаря! Голям смях пада наистина
Драга ми Daniela,
Трагичните явления в живота на отделен човек и на цяла нация могат да развеселяват, но могат и да предизвикат сериозни размишления у хората, които имат познания, честност, чувство за справедливост и истина. В избора за национален представител следва да бъдат взети под внимание всички факти и да има правомерна интерпретативна мрежа за тях. Цитирам Левски, защото няма българин, който да не се прекланя пред него и няма място в България, което да не го почита. Той ни е национален авторитет. Мога да цитирам и Христос, Който казва, че с каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери. Мога да ти цитирам и друти авторитети, но най-финната манипулация в човешката култура е манипулацията с цитати. А аз не искам да манипулирам, защото товя е грях от най-тежко ниво и е много по смъртоносен от преяждането и гордостта. А ти драга ми приятелко си намери реални критерии и истински авторитети за следване за да не обвиняваш после – Желева -други хора за бъдещите ти провали в ЕС.
Доста добре разказано. Селата са пълни с такива баби и ако свещеникът не ми стъпи овреме на врата, има да го разиграааават, колкото си искат.
Но това е Божият пръст – с един куршум два непокорни заека са уцелени.
Мила Милица, досега съм чела три Ваши коментара, но вече започвам да подозирам, че се изживявате като „пазителка“ на „чистото“ Православие. Сигурно за Вас „католически“ и „католицизъм“ са мръсни думи и светците, тачени от католиците не ще да са съвсем истински. За Ваше сведение нашите храмове са пълни с неканонични икони и религиозен кич. Между другото нашата Цъарква също почита дърворезбовахата украса (няма да изреждам прочути школи).
Въпреки всичко, Илиана, едва ли българското село може да роди някакъв по-велик духовен опит. Но и там живеят души, жадуващи спасение и прави чест на сем.Главеви, че са се заели с такъв Сизифов труд – да покръстят едно, сигурно номинално християнско, българско село. Там едва ли може да се говори нанивото на един Зизиулас например (то в града не може, та камо ли на село). Все пак можеше да е поне наполовина по-кратка.
здравей ани,
че може да роди българското село по-велик духовен опит аз пък не се съмнявам. примери такива могат да се посочат, при това съвременни. (виж например това http://www.pravoslavie.bg/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA/%D0%A2%D0%BE%D1%87%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82,-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD). но не е там работата. аз изобщо не омаловажавам избора на това семейство да служи на село. напротив – уважавам го; просто не мога да коментирам това и не виждам смисъл да го правя. на село или не – свещеникът има едно призвание. и съм убедена, че днес не им е лесно както на селските свещеници, така и на градските, с малки изключения. въпросът обаче е за текста. и съм съгласна, че една такава увъртяна и многословна банална история може да предизвика раздразнение у хора на които времето е свидно. това е и функцията на редакторите – да филтрират малко текстовете – която функция не се е осъществила в конкретния случай.
Драги ми chingis,
Всъщност искам да се извиня – не трябваше да те нападам. Но все пак ми направи впечатление противоречието в текстовете ти и не се въздържах. По отношение на авторитетите, мисля че за един православен християнин този въпрос е решен от самото начало и не смятам да правя изключение.
Що се отнася до Европейския съюз, с риск да прозвуча еретично, ще кажа, че изобщо не ме интересува дали страната ни ще се провали или ще се издигне в този съюз. Той е просто част от голямото глобализиране, което ще доведе до един-единствен управляващ в света и знаем какво е казано в „Откровението на Йоан“ за това.
За нас, като православни християни и за нашата държава е важно да не се отклоняваме от Христовия път. Другото са алабалистики.
Весел ден!
Уважаема Ани Попова,
Според Българската православна църква (и според православните църкви въобще) римокатолицизмът е ерес.
А иначе думата „католически“ идва от гръцки език и означава „вселенски, универсален, повсеместен, съборен“ т.е. нашата църква също е католическа доколкото е съборна.
Госпожо Попова,съжалявам,че сте против чистотата на вярата и че въпросният свещеник е пример за Вас…..Ще дойде ден,когато заедно с него ще отговаряте пред Бога за оскверняването на Храма.Явно отец Стефанов най-после е решил да го признае,макар и чрез „говорителка“.И един съвет-намерете си духовен отец-ТВЪРД във Вярата.Да не загине душата Ви ,следвайки сляп и безволев „пастир“.
Госпожо Попова,от думите Ви излиза,че приемате оскверняването на православна църква!…..И кога русенци да чакат в храма „Св.Николай“ закичени портретите на Далай Лама или Джоузеф Смит??
Другарко Димитрова,
Римокатоличеството има нововъведения, които днес се смятат за ереси, но в миналото св. Кирил и Методий или Борис І изобщо не са ги смятали за такива. Парадоксът е, че хем я наричаме „еретическа“, хем признваме нейните тайнства, което предполага, че за нас тя е нормална църква.
Де да бяха всички български църкви изрядни като „Св. Николай“ на кея в Русе! Когато наричате моя събрат отец Стефан „сляп“ и „безволев“, Вие изричате хула срещу Светия Дух. Неговият събрат Драгомир наскоро беше въздигнат в протойерейство от митрополита в съслужение с о. Стефан. И владиката ли е еретик, щом служи с него? Ще Ви съди Господ за клеветите!
@Дон Кихот и защитниците на padre_Stefanos:
Ето какво казва по въпроса архиеп. Аверкий Таушев: „Всичко се е преобърнало надолу с главата, всички понятия са обърнати наопаки. Борбата за вярата днес, кой знае защо, се приема като „политика, достойна за порицание“. А съглашателството със заклетите врагове на вярата – това е не политика, а нещо твърде похвално, одобрявано днес от мнозина като проява на „мъдрост“.
Нововъведенията на римокатолицизма винаги са смятани за ереси, дори светите братя в Рим публично заявяват, че Filioque-то е ерес!
Колкото до о. Стефан: Именно ересите са хула срещу Св. Дух, а не изобличаването на еретически уклони у православни иереи и иерарси!
Православието трябва да се пази в чистота, Ани Попова! Колкото до светците у католиците, ние почитаме светиите от Западния свят до Отпадането на Рим. Но това е защото са православни, а не католически. След Отпадането в католицизма няма святост, защото светостта е плод на Св. Дух.
Прочетох дискусията, относно статията и за пореден път виждам нещо грозно и отвратително. Добра или лоша това е просто една история и толкоз! Що се отнася до омразния за някои римокатолицизъм, той не е ерес, но и римокатолиците не са Църквата! Те са разколническа общност, която е добавяла през вековете, нови заблуди. Това е характерно за всеки разкол. Фотиянците са същите!
Що се отнася до зилотските писания на отец Божидар Главев и някои ревностни не по разум, Бог да им е на помощ!
Отче Божидаре, преди време се изложихте тотално като нарекохте динозаврите измислица. Това беше преди няколко месеца! От тогава не спирате да показвате един бутафорен образ на Църквата! От личен опит зная колко е отблъскващо подобно поведение за хората извън Църквата! Спомнете си обществената реакция след коментарите на пловдивския митрополит! За съжаление все повече хора мислят като него! Все повече хора се занимават със „светоотеческия“ календар, все повече хора изпадат в крайности!
Къде пише, че св. Кирил и Методий заявили, че Филиокве било ерес? Ето тук е цялото Пространно житие на Кирил: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14855&Level=1
Филоокве тук изобщо не се споменава. Фокусът е върху триезичието, което впрочем е анахроничен спор за ІХ век.
Как католиците нямат Св. Дух, като имат и чудеса, и нетление? Ти като мразиш всички, освен себе си, имаш ли Св. Дух?!
Да, Филиоквето е неправилно учение, но не това е най-страшната заблуда на папството! Освен това някои светии ка Августин и Амвросий Медиолански също са вярвали така, но само като мнение без да го налагат на никой! Много по-страшни гордостта на римските епископи. Днес в римокатолицизма има неща, които са чужди на евангелието, но въпреки това те са християни и не са виновни,че са се родили в Италия или Франция да речем. Бог ще съди вски според даденото му! На нас православните е дал пълнотата на истината, но не за да се възгордяваме и да хулим „еретиците“, а за да бъдем светлина на света! Преди няколко години се запознах с един католик от Ирак, живеещ в България от 10-тина години. Толкова икрено вярващ човек рядко съм срещал и сред православните християни! Той обича същия Бог , когото и аз, но просто е роден в друга традиция!
Отче Божидаре, прочетете Свети Силуан Атонски, който е най-великия руски светец на 20 век и цитирайте неговата лщбов,а не разни книжи от 1, 50лв!
Лъчо, едно са католиците, друго са фотияните. Едните са еретици, другите – разколници. Хайде сега пък ти си купи някоя сериозна книжка може и от 1.50, където обаче е описана разликата м/у ерес и разкол, преди да пишеш глупости!
За динозаврите ще потвърдя, че са легенда, в която вярват множество хора, но от това тя няма как да стане истина. Колкото до бутафорния образ ще ти кажа, че твоите критерии изобщо не са меродавни, за да определяш кое е бутафория и кое – не. Ако си направиш труда да се запознаеш и спазиш светоотеческото Православие в неповреден вид, тогава може да говорим. Дотогава ще си останеш най-обикновен дърдорко! И, слава Богу, че все повече хора говорят за светоотеческия календар! Това вече е добра новина! 🙂
Колкото до св. Силуан Атонски, самият той е казал на св. Николай Велимирович при посещението на втория на Св. Гора, да опази Сръбската Църква от новостилието. И разбери най-после – говорим за истина и лъжа. Не използвай любовта като параван за прикриване на лъжата!
[quote name=“Лъчо“]Да, Филиоквето е неправилно учение, но не това е най-страшната заблуда на папството! Освен това някои светии ка Августин и Амвросий Медиолански също са вярвали така, но само като мнение без да го налагат на никой! [/quote]
Вярно е. И не само на Запад, но и на Изток е имало привърженици на Филиокве – например св. Кирил Александрийски е бил такъв, колкото и странно да изглежда това на днешните доморасли зилоти.
Проблемът на папството не е толкова Филиокве, колкото неговата тоталитарна организация и духа на „непогрешимост“ и нетърпимост, който същите тези зилоти се опитват да въведат и у нас, забравяйки, че православието тъкмо с това е и хубаво, че не е такова. По въпроса вж. моята статия:
http://www.pravoslavie.bg/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/%D0%A9%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-
Отче Павле, в Рим е запазен препис от Символа на вярата, който сам св. Кирил връчва при пристигането си на папата. Този документ се нарича „Написание о правей вере“ и в 8 член пише: „…Вярвам… и в един Свети Дух, Който изхожда само от Отца…“. Това е уточнението, което правят светите братя, връчвайки своето изповедание на папата.
За лъжечудесата и лъженетлението при католиците пък са изписани тонове хартия, за да го събера в един постинг.
Освен това, не мразя никого, дори тебе! 🙂
А Светия Дух имам по силата на православното ми кръщение, ръкоположение и апостолска приемственост, които не са налице при католиците, колкото и да съжаляваме за това.
Кое е вярно, Андрей? Че свети Кирил Александрийски е сочен от днешните доморасли богословчета като такъв, който бил привърженик на Филиоквето? Това не отговаря на истината и е плод на недобросъвестен и тенденциозен прочит на неговите съчинения.
А проблемът на папството е и Филиоквето наред с изброените от теб неща.
И не бъркай духа на радетелите за чисто Православие с омразата, която сами излъчвате. Непогрешимист и нетърпимост има тъкмо у новостилци и модернисти, защото те са се вкопчили в Отстъплението като пиявици, мразейки верните на Преданието, а после се чудят защо ние не припкаме заедно с тях по пътя към бездната! Андрей, осъзнай се, летиш натам неудържимо!
Дон Кихот е вече официално католик! http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/01/26/848365_papa_ioan_pavel_vtori_e_podpisal_taina_ostavka_prez/
Дон Кихоте, разберете най-после-малцина вече Ви възприемат като православен и оттам и като архимандрит. В линка,даден по-горе от мен,постинтът под статията за папата с ник „О.Павел“ е Ваш,всички го знаем…..Скандално и ужасно изказване! Затова и наричате отец Стефан „събрат“….По пътя,по който сте тръгнал,Ви очакват още такива подобни „братя“ и „сестри“-Рьорих,Висарион,Далай Лама,В.Кочовска..Името им е легион.А изборът-Ваш.За съжаление е и гибелен!
Андрей,
Не се опитвай да убедиш хора, които нямат грамотност и човеколююбие, нито са водили битка за защита на вярата, а лежат върху целевия имидж на църквата и православието в наши дни, правен по „национални“ съображения от страна на бивши комунистически философи и идеолози. Отец Божидар не може да бъде вразумен. Той никога не е имал реална себепреценка, нито реални критерии за изява, нито има общата култура на християнина, нито има сърцето да приеме, че Бог обича всички, дори и невярващите и че християнската вяра според Новия Завет се е наложила с убеждения, тълкувание на знамения и чист и свят живот. Хулата към Светия Дух е и непризнаването и невъзнаграждението на дарбите на човека. За ревностните православни ще разкажа един случай от моя скромен опит. Веднъж се разболях тежко. Тогава ревностните старостилци ми дадоха да чета молитви към свПантелеймон. Един познат обаче ми даде пари и ме насочи към лекар, за да не занимавам светеца със себе си. Това е „вярата“ и делото.
Прекалявам с коментарите, но неграмотността на ревностните християни е потресаваща и целият порив на човечеството към истина и знание пропада с такива хора. Имам предвид отец Божидар. И аз поддържам Символа на вярата за произхода на Светия Дух от Отца. Светият дух се свръзва с дарбите, говореното на езици, талантите на вярващия и освещаването на живота на човека, като в помислите, делата и словата на човека се оглежда светостта на Бога. Тази святост личи в живота на светиите и праведниците, като се проявява и в таланта за богословстване. Според преценката на българите за тях в света на религиите, нашият народ, който е създаден по религиозен, а не по етнически признак се смята за покровителстван от Светия Дух, гърците за покровителствани от Бог-Отец, а германските народи за покровителствани от Бог-Син. Същевременно обаче и сектите спекулират със слизането на Светия Дух. Затова, като Светият Дух пребивава в такива като отец Божидар къде им са дарбите, изцеленията, богословието?
При цялото ми уважение към всички, които са коментирали статията, не се въздържах и искам да ви кажа следното: аз не съм богослов и нямам никакво намерение да влизам в спор с когото и да е. Единственото, което търся в този сайт е информация и да прочета нещо, което да стопли душата ми и да ми даде сили да продължа напред. Предполагам, че има много други като мен – новопроходили във вярата, които четат статиите. Казано честно, агресивният начин, по който водите споровете е по-скоро отблъскващ. В един момент даже бях решила да не посещавам сайта, но все пак продължих. Вие сте пример за останалите и трябва да се отнасяте един с друг с по-голямо уважение, защото по вас съдят за църквата. Простете ми, че дръзвам да ви говоря така, но така изглежда отстрани. Поздрави, Силвия
Милице,
Да ме обвиняваш, че съм сектант, без изобщо да ме познаваш, е грях. Едва ли в България някой е писал повече срещу сектите от мен. Заплашван съм от тях и пр. Внимавай, омразата вреди, а любовта оздравява, както личи от следния случай:
„Най-сериозната болест, от която страда човечеството, е безмерният егоизъм и неспособността да обичаме, и в резултат на това се явяват многобройните проблеми с общуването. Любовта е най-могъщата лечебна сила, но ние обикновено я разбираме много ограничено, затова и приемаме това твърдение като нещо абстрактно. Тя има реални физиологични измерения във физическото тяло. При един опит, извършен от Дейвид Макклелънд със студенти, бил пуснат филм за майка Тереза, отдала, както знаем, своя живот в грижа за бедните. След прожекцията в кръвта на студентите е било установено повишаване на определен тип имуноглоболини, което показвало засилване на имунната защита. Макклелънд нарекъл това „ефектът на майка Тереза“.“
До [b]лъч[/b]
скъпа госпожо, виждам у Вас искрено желание и стремеж към правилната вяра и верния път. Затова бих Ви посъветвала за известно време да не влизате в този сайт и да не четете понякога богохулните твърдения, около които се вихрят ожесточени спорове и се разпалват страсти. Забележките Ви са много точни и основателни, само че за съжаление не всички хора, които пишат в този сайт са пример за останалите. Или по-скоро понякога са пример как НЕ трябва да постъпват православните християни. Убедена съм, че трябва да се обърнете за съвети относно вярата към православен свещеник, да четете книгите на Архимандрит Серафим (Алексиев) поне за начало и да се молите Господ да направлява пътя Ви. Разбира се редовно посещаване на храма, изповед и причастие са също задължителни.
Уповавайте се на Господа и той няма да Ви остави. Дерзайте.
Многоуважаеми Дон Кихоте или о. Павел (или който там смятате, че сте),
Милица казва, че сте католик.
[quote name=“Milica“]Дон Кихот е вече официално католик!
А Вие казвате, че тя Ви обвинява, че сте сектант: [quote name=“Дон Кихот“]Милице,
Да ме обвиняваш, че съм сектант, без изобщо да ме познаваш, е грях. „[/quote]
По моята логика това означава, че твърдите, че католиците са сектанти…..
Предлагам на собствениците на сайта „Православие.бг“ да премахнат форума, освен в специални случаи, както е при „Двери.бг“. Форумът се превърна в словесна клоака на комплексари и излишно се съблазняват стотици читатели, които не са ориентирани в религията.
Разказът не е лош, на мен ми хареса. Коментарите обаче … настръхват ми косите… особено милица… Все повече се убеждавам, че старостилието е диагноза и няма нищо общо с никакви учения на вярата, които са повод за някои да придадат църковен авторитет на комплексите си. Не знам дали успяват поне за малко да се погледнат отстрани, но единственото което виждам в този форум е да броят колко души летят към пропастта. Нямам думи.
Въпреки братското и резонно обръщение на ЛЪЧ, аз не мога да се стърпя и истински негодувам срещу ригоризма, безобразните обобщавания и безразборните предупреждения на Милица, Даниела и о.Божидар. Почти съм сигурна, че те имат обяснение за всяко бедствие и нещастие и са готови да направят гениални причинно-следствени връзки, за да успокоят съвестите си. Братя и сестри, Вие правите от Бога един идол, да, идол! Вие нямате никакви съмнения, както всеки стремящ се към Бога човек. Чуйте какво казва митр.Сурожки ( или той за вас е с англикански уклони…): трябва всеки ден да рушим нашата представа за Него, да чакаме Той да ни се открие по какъвто начин Нему е угодно.
Вие на католиците не давате право да се наричат вярващи, а що остана за мюсулмани, юдаисти и пр. Мислите, че като произнасяте сакрализираните от вас фрази като „чистота“, „Предание“, „истина“ имате potestas clavium? Моля ВИ, въздържайтете се да диагностицирате кой се хлъзга надолу и кой лети нагоре: несериозно е, наивно е и, най-вече, не е душеполезно.
А Светия Дух имам по силата на православното ми кръщение, ръкоположение и апостолска приемственост, които не са налице при католиците, колкото и да съжаляваме за това.[/quote]
Отче, пак се поизложи! Колкото и да не ви се иска на вас ултраправославните, римокатолиците имат апостолско приемство. Вашият проблем е, като при сектантите и вие и те си мислите, че разбирате Божията воля. Такива като вас симислят, че в рая има само православни, без изобщо да се замислят кой къде е роден, как е живял. Някога и аз съм мислил така и се срамувам от това!
„Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми – по-високо от вашите мисли“.
(Ис: 55;8-9).
Коментарите, за съжаление, напуснаха както първоначалната си тема, така и добрия тон. Затова темата се заключва.