И в един Господ, Иисус Христос…
Ние можем да кажем така: ако наричаме Бог съвършеното Битие, ако съвършенството ни е разкрито като Любов, ако “Бог е любов”, то тогава Бог не е самота, някакъв вечен Аз без вечно Ти. Не, Бог е абсолютно, всеблажено единство на Любещ, Любим и Любов; или както Самите Те са ни го открили – единство на Отеца, Сина и Светия Дух.
Обръщението и титлата Господ (гр. Kirios) в епохата на възникване на християнството означавала предводител удостоен с Божествена власт и сила, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света. Римските императори си присвоили тази титла, за да подчертаят божествения произход на своята власт.
“Вярвам в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния”. Произнасяйки тези думи, веднага се озоваваме в сърцевината на християнството, в неговата “уникалност“. Вярата в един Бог е присъща на всички големи религии – исляма, иудаизма и на неопределения “деизъм” – признаването на висшето Божествено начало и източник на живот, разпространено сред милиони хора, които не причисляват себе си към нито една историческа или традиционна религия.
Това, което отличава християнството от всички тези религии е, че едновременно с присъщия най-чист монотеизъм, т.е. вярата в единия Бог, вярата е обърната към Христос: към Човека на име Иисус, живял в Палестина преди около 2000 години, чийто живот /пришествие,учение, смърт/ е описан в книгата, наречена Евангелие /т.е. блага и радостна вест/ от четиримата евангелисти Матея, Лука, Марко и Йоан.
Христос – произнасяйки това име ние спонтанно свързваме две имена – Иисус Христос и забравяме, че ако първото – Иисус е наистина човешко име, при това доста често срещано по онова време в Палестина, то второто, Христос е титла, означаваща Помазаник, което на древноеврейски е “месия”. Във всички книги от Стария завет присъства пророчеството, че Бог ще изпрати в света Месията, Помазаника, т. е. Човека, който Той, Бог ще облече в божествена власт, ще изпълни със Светия Свой Дух и ще изпрати, за да възвести на хората Своята воля, да ги спаси от греха и злото, да ги съедини завинаги със Себе Си.
И както царе и пророци са били помазвани с елей като символ на духовна сила, така и този Божи пратеник ще бъде Месия. Очакването на Месията станало особено трескаво именно в епохата, описана в Евангелието. Първото свидетелство на Евангелието се състои в това, че Човекът Иисус, започнал Своята проповед в Палестина, е и Месия, Помазаник Божий – Христос. Този, когото чакаха и за когото се молеха и когото прославяха всички пророци дойде. Човекът Иисус е Христос.Това е началото на християнската вяра.
И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, който е роден от Отца преди всички векове, Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез когото всичко е станало.
“И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Йордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син Възлюбен, в Когото е Моето благоволение” (Мт. 1:9)
Тук свършва спорът, защото няма и с кого да се спори. Започва тайната, която не подлежи на оспорване – нея Бог ни я открива. Той не се нуждае нито от “утвърждаване”, нито от оправдание. Цялата история на света и спасението е извеждала към това Божествено Откровение, към този дар на любов и светлина и всеки, който е от светлината, ще ги приеме. Христос е Син Божи, Христос е Бог и ние вярваме в това, защото вярваме в Отца и Христос. Защото “Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан. 3:16).
Символ Верую допълва: “в Сина Божи, Единородния”. Това означава, че Христос е Син Божи не в този общ смисъл, в който всички хора могат да бъдат наречени Божии чеда, като създадени от Бога, а в единствения изключителен смисъл н думата Единороден, тоест единствен,един, не сътворен, а роден от Отца преди всички векове. Така е учил Христос за Себе Си и ние приемаме от Него тази вяра. Ние Му вярваме и в тази именно вяра Бог престава да бъде отвлечена идея. Той се разкрива като Отец на Своя Единороден Син, защото Той е вечна любов към Сина, вечна радост за Него, вечно самоотдаване на Сина: “…Отецът люби Сина – казва Христос – и Нему е предал всичко…”. Разкрива се и Синът: вечна Любов, послушание, вечно самоотдаване на Любовта.
Да, изнемогва нашият ум, този наш паднал и ограничен разсъдък. Изнемогва пред дълбините, величието и – по човешки – пред непостижимостта на тази тайна. Но тъкмо тази тайна ни възвестява Христос: съвсем различното, ново за нас и нечувано преди учение за Самия Бог. Ето защо Църквата не престава да твърди, че Христос е “Светлина от Светлина, Бог Истинен от Бог Истинен.”
Тук, в това нечувано учение се прокарва водораздел между тези, които приемат тази вяра и живеят чрез нея и тези, които не я приемат и твърдят, че макар, и Христос да е донесъл на хората забележително, възвишено морално учение, Самият Той е човек, а не Бог. Спирам се на този избор, защото, без всякакво съмнение, той определя чрез себе си цялото наше разбиране за християнството. Можем да кажем: Или приемаме Евангелието в цялост, приемаме цялото учение на Христа, така, както ни е дадено в Евангелието; или подобно на Толстой приемаме едно, а друго отхвърляме. Приемаме това, с което сме съгласни, което “разбираме”, но отхвърляме другото, което не разбираме. Нужно е да схванем, че ако изберем втория път, сами правим себе си съдници на Евангелието и, което е още по-страшно, смятаме, че Христос се е заблуждавал и е проповядвал неистини. Но ако Той се е заблуждавал в нещо и е проповядвал неистини, то каква е стойността на останалите Му думи и на цялото Му учение.
Ако четем Евангелието непредубедено, не можем да допуснем никакви съмнения в това, че Христос се е съзнавал като Син Божи, изпратен в света от Отеца, за да спаси света. И в това е целият смисъл на Евангелието, т.е. на тази блага вест, която Христовите ученици са разпространили по целия свят, на тайната, която Иисус Христос възвестява и явява на света. Затова именно приемането на тази тайна е началото на християнската вяра, а християнският живот е вечно вглъбяване в нея.
В какво се състои тайната, която отците и учителите на Църквата са наричали пресветла и прерадостна? Отговорът на този въпрос се съдържа в една дума и тази дума е Любов.
В Евангелието е казано за Бога, че Той е Любов. С други думи, Любовта не е едно от Божествените “качества”; самият Бог е Любов. Но няма любов без любещ и любим и тяхното единство. И ако тази любов е абсолютна, то тя се въплъщава и в абсолютно единство. Така че любещият може да каже: ние сме в единение, ние сме едно.
Ето защо ние можем да кажем така: ако наричаме Бог съвършеното Битие, ако съвършенството ни е разкрито като Любов, ако “Бог е любов”, то тогава Бог не е самота, някакъв вечен Аз без вечно Ти. Не, Бог е абсолютно, всеблажено единство на Любещ, Любим,и Любов или както Самите Те са ни го открили – единство на Отеца, Сина и Светия Дух.
“Отче! – казва Христос в нощта на предателството – “Да бъдат всички едно, както Ти , Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и Те да бъдат в Нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.”
