Какво е това страст?
Духовното е по-високо от душевното, но душевното също много често бива ирационално и затова при него не е възможно всичко да се обясни и да се разбере с ума. В същото време много би могло да се разбере със сърцето, когато има духовен опит.
Изхождайки от учението на светите отци можем да кажем, че всички страсти действат в сърцето на човека по някакъв тайнствен начин, като заемат мястото на естествената духовна дейност на душата, предвидена от промисъла Божи при сътворението на човека.
Типичен пример за страст е алкохолизма. Знаете, че в Псалтира е казано “Виното весели душата на човека”. Виното е прекрасната напитка, избрана от Христа за най-голямото тайнство на Църквата – Евхаристията. Това е чистата и прекрасна напитка, която се употребява в литургията и се претворява в Кръв Христова. Какво може да бъде по-високо. Виното се употребява и в обикновения живот, на празници и събирания. То е задължителна част от празничните трапези и в това няма нищо лошо.
Но обичайната употреба на виното може да прерасне в алкохолизъм, влечението към него може да стане болезнено, неестествено и даже противоестествено. Тогава човек започва да го възприема по друг начин, вече не избира качествено питие, важно е да е по-силно. Важен е алкохолът. В края на краищата му става все едно какво има пред себе си; готов е да пие всичко, за да се напие, да бъде пиян, да усети в себе си действието на алкохола. Разбира се, че това не е чувството, което изпитват хората когато отидат на гости и им налеят чаша вино. Станала е подмяна. Оказва се, че за бутилка водка такъв пияница е готов да загуби работата си, семейството си. Той пропива всичко: жена си, детето си, положението си, всичките си пари. Започва да краде, макар да го заплашва затвор. Накрая престава да яде, защото няма какво, но не престава да пие. Често се случва такива пияници да стигнат до крайно изтощение, да се търкалят в канавките. Но всеки ден по един или друг начин те намират бутилката вино, без която вече не могат да живеят.
Удовлетворяването на страстта за човека става извратена потребност, която е по-силна от естествените. И това е удивително. Налице е подменена природа, подобна на рак, който подменя естествените клетки на човешкото тяло с видоизменени. Тези клетки започват да растат по-бързо от обикновените и прорастват в органите, подменяйки естествената плът на човека. Стените на органите и съдовете стават болезнено изменени, ракови. Те все още изпълняват някакви функции, но вече носят в себе си смърт. Такава подмяна на нормалния живот, на естествената плът с болестни тъкани рано или късно довежда до смърт.
Така действа и всяка страст. Тя заема мястото на естествените свойства на душата и се превръща в нова, патологична, извратена тъкан на тази душа, която започва да живее чрез страстите, вместо чрез правилните свои духовни потребности и влечения. Светите отци казват, че всяка страст е действие в човека на демони, на бесове. Такава подмяна става винаги след атака на бесовете.
В нормалното си състояние човек живее чрез Божията благодат, живее чрез Бога. Но е възможно той да остави Бога и да заживее чрез някаква тъмна “благодат”. Чувствайки че животът без благодат е невъзможен, човекът може да подмени благодатта и да заживее чрез тази тъмна сила. А веднъж влязла в него, тя променя съставът и нормалните му тъкани, като отровен въздух, който с поемането му може да измени клетките и кръвта, така че постепенно да станат ракови.
Такова е действието на страстта. И ако човек не я забележи навреме и не започне да се бори с нея, тя рано или късно ще се развие в ужасяващи размери и ще застраши живота му – вече не телесния, а духовния.
В действието на страстите, както и на всеки порок, се наблюдава впечатляваща закономерност. Първоначално те действат прикрито, по духовен начин, а после, на определен стадий тази страст започва да променя човешката душа вече на емоционално, душевно равнище. Накрая променя и телесния живот.Отново примерът с алкохолизма: отначало това е страст и човекът не е способен да мисли за нищо друго, освен за пиене, но все още е здрав. После настъпва болезненото състояние, после пиянското бълнуване и халюцинации, после цирозата на черния дроб. Такъв е процесът на развитие на всяка страст.
Така че страстта – това е живот с бесовете. Затова много често светите отци казват направо, че в човека действа бесът на блудството, бесът на пиянството, бесът на чревоугодието. Много често те дори не считат за необходимо да уточняват къде е страстта и къде е бесът, защото по смисъл това е едно и също. Страстта е някакво бесовско действие. Хората, обхванати от бяс, се наричат бесновати. Понякога се правят опити да изгонват бесовете. Светите хора са можели да правят това.
Учението за духовния живот и за страстите казва ,че всеки човек, подложен на действието на страстите, е бесноват, в някаква степен обладан. Само мярата на тази обладаност е различна. Ако страстта се засели в сърцето на човека и го принуждава да върви след нея, той вече е обладан. Такъв човек не е господар на себе си, а изпълнява бесовска воля. Сами разбирате, че това е много страшен,гибелен път, път към духовната смърт. И духовникът е длъжен да постъпи като лекар – да помогне на всеки, отишъл при него, да види страстта в себе си, да го научи да се бори с нея, да убеди каещия се човек, че това е необходимо.
Откъс от книгата "Покаяние, изповед, духовно ръководство"
© Омофор
Превод: Илиана Александрова
