Връзката с Божията Майка
„Богородица е нашата радост, тя е близо до нас по природа, наш ближен, човек, и всяка християнска душа се обръща към нея с любов“ (св. Силуан). Тя също може лесно да бъде осъзната като конкретна личност. Любовта към Божията Майка ни отвежда към Сина й.
Няма нищо лошо в личната любов, която започва като детска привързаност; детското сърце е насочено в правилната посока, а сърцето е това, което ще прикове човека към Истината. Това често си остава така дори когато едно по-голямо дете има интелектуални колебания. Нима нашето съзнание на възрастни не се колебае чрез съмнения за Божието провидение? Колко често прибягваме до утехата на Неговата Майка! Господ ще въздигне всеки, който я почита с вяра и любов1.
Момиче (10 год.): Защо Божията Майка е най-великата?Всички светци са свети.
Сестра Магдалена: Ами помисли си колко свята трябва да е, щом Бог я е избрал за Своя Майка. Да бъде в нея и да се роди от нея. А тя е приела това, макар да е знаела, че хората няма да разберат, а после е трябвало да види как Синът умира на кръста.
Момиче: Искаш да кажеш, че от нея е зависело дали да приеме, или не?
С. М.: Да, Бог е можел да слезе върху нея само след като тя каже „Нека ми бъде по думата ти“.
Момиче: Искаш да кажеш, че е нямало да има никакъв Христос, ако тя беше отказала на архангел Гавриил и беше казала: „Не, благодаря, не искам“?
Другите деца или се смееха, или изглеждаха шокирани.
С. М.: Да. Не зная дали би било възможно да го каже точно така! Но да.
Споменатото по-горе момиче по своя прям начин беше казало това, което св. Йоан Дамаскин и други свети отци са казали за Пресвета Богородица. Макар Мария да е била избрана чрез Божие предзнание, това не означава, че личната й свобода е била ограничена. Както пише един професор богослов: „Със сигурност можем да кажем, че спасението на човечеството е зависело от това Мария доброволно и смело да приеме това, към което Бог я е призовал“2. Връзката й с Христа може да се изрази и богословски: човешката Му природа идва изцяло от нея. В Църквата изразяваме това във възхвала и сърдечна молитва и се радваме на нейното застъпничество.
Начало на разговор за Божията Майка: „Първо трябва да кажем, че не можем да говорим за Богородица зад гърба й. Тя е жив човек, а не абстрактен „богословски проблем“. Често защитаваме православното почитание на Богородица от богословски обвинения, но нашите апологети никога не трябва да губят вкуса на това почитание.
Едно дете трябва да бъде уверено, че Иисус Христос и Пресвета Богородица ще откликнат на личната му любов. Връзката на детето с тях е основата на неговото лично духовно развитие3.
С. М. (към Мария (3 год.), докато гледат икона на Богородица: Нали знаеш кой е това? Тя обича всички, но обича особено тебе, защото имаш същото име като нея.
(Понякога децата се объркваха, когато ги питах „На кого си кръстен?“. За много от тях това означаваше или лично име на роднина, или фамилното на бащата и/или майката.)
Мария: Колко е голяма обичта на Панагия (гръцката дума за Пресвета Богородица)?
С. М. (протяга ръце): Огромна.
Мария: По-голяма от самолет?
С. М.: По-голяма от милиони, милиони самолети.
Ако съществува връзка между нас и нашия Творец и светците, то ние ще ги опознаем, въпреки трудността – особено голяма за детското съзнание – поради тяхната невидимост и тяхното мълчание.
Светата Троица
„Как обяснявате Троицата на децата?“, питат ме. Всъщност аз не се опитвам дори да обясня тази божествена тайна. Намерението ми е по-скоро да я представя като реалност, макар да е отвъд способностите на човешкото съзнание да я разбере. Това, което представяме на децата, трябва да съответства на откритата ни от Бога истина, а ние я представяме така, че да подпомогнем връзката между детето и живия Бог. Детето може да познае Бога.
В Светата Троица трите Лица живеят в една Божествена природа. Лицата не трябва да се представят просто като страни на тази една природа само защото идеята е логически по-приемлива. Не съществува логически начин да се разреши привидното противоречие в това, че три абсолютни личности съществуват като една абсолютна личност.
Момиче (7 год.): Но Христос не е Бог. Той е Божи Син.
С. М.: Хм, ти си Георгиу (фамилно име) и баща ти е Георгиу. Нещо като това.
Момиче: Аха, разбирам! Те са едно и също, само че са двама. В нашето семейство сме петима…
С. М.: Бог е трима. И Те пак са само един, и то много по-силно, отколкото в едно семейство. Много богословски „първични“ понятия ще трябва да се уточняват по-късно; това, което е важно, е да се подчертае разбирането за пълната божественост на Иисус Христос. Това, както и учението за Троицата са толкова основополагащи, че ако едно дете ги запомни като факт, целият му живот ще се утвърди върху истината и ще бъде проникнат от нея.
Архимандрит Софроний пише: „Пряко познание от този вид по никакъв начин не може да бъде показано чрез логиката. Не може дори да бъде „определено“, като се използват идеи, с които борави човешкият разум“4. Срещнах веднъж учител, за когото беше по-лесно да даде на децата по една свещ, която да запалят, а после да я използват, за да запалят още две, и така да им покаже, че са една светлина; но всеки земен пример има своите несъвършенства. „Във времената на вселенските събори отците на Църквата, в опит да приближат съвременниците си до познанието на откровението за Триединия Бог, прибягвали до различни аналогии от видимия свят или от духовната сфера на човека. Така те се борели срещу липсата на разбиране в онези от техните опоненти, за които учението за трите Ипостаси, за които е напълно невъзможно да се слеят, изглеждало като нарушаване на абсолютното единство на Бога. Но методът за обясняване на божествената същност посредством аналогии има и определени недостатъци и понякога може не само да не облекчи, но даже и да попречи на разбирането на учението. Защото не съществува нищо в целия сътворен свят, което да е напълно аналогично на триединството на Бога. Откриваме например аналогията със слънцето, което едновременно свети и топли. Или аналогията с единството у човека, който притежава „триада“ духовни качества: ума, като образ на Отца, словото, като образ на Сина, и дъха, като образ на Светия Дух. Подобни аналогии не могат да предадат това, което трябва да се изрази, защото в Божествената Троица Логосът и Духът не са енергии на Отца/Ума, а ипостаси“5. Децата не се нуждаят от предварително логическо разбиране, за да почитат Светата Троица като Живия Бог.
Момиче (8 год.): Не мога да разбера това, че Бог е трима, а има само един Бог.
С. М.: Никой, дори и най-умният светец, не го разбира изцяло. Но ти знаеш Кои са трите Лица, нали?
Момиче: Отец, Син…
С. М.: …и Той слезе на земята; това е Иисус Христос.
Момиче: И Светият Дух. Но Кой е Той?
С. М.: Светият Дух – нали си спомняш на Петдесетница, когато всички ученици се събрали и Светият Дух слязъл върху тях? Така че Бог е Отец, но Иисус Христос и Светият Дух са Бог също. И Те са заедно в Едно.
Момиче (личи, че разбира): О! Ясно! Те са три личности, но всъщност е само една личност.
С. М.: Точно така. И когато се молиш на Бога, можеш да си мислиш за всичките трима заедно или за Този, на Когото си решила да се помолиш.
Формулата на момичето беше „еретическа“, защото Бог не е една Личност, а една Същност или Природа. Но и двете гръцки думи, които отците са използвали за Личност и Природа, са означавали „основна реалност“, а е било и важно да са синоними. Така че смисълът, който то беше вложило, не беше „неуместен“, особено за него тогава. Децата напредват духовно, като се молят на всяко от Лицата като Бог и на Светата Троица като Бог, както и църковните молитви ни учат. (Никога не се обръщаме към природата на Бога.) Дори и ако едно дете никога не заговори богословски правилно, то ще усети, че в него живее Отец, Син и Дух Свети.
Бележки
1. Песен 9 от утренята на Светла събота. В своите молитви, които отправяме заедно с децата си, можем да използваме молитвеното правило и акатистите, да се обръщаме с тревогите си, но и да изразим благодарност към Богородица.
2. Maskall, E., ed. The Mother of God. Westminster: Dacre, 1959, p. 39.
3. Refl ections…, p. 24.
4. The Unity of the Church in the Image of the Holy Trinity. Part II (непубликуван текст).
5. Ibid. Part V.
Откъс от книгата на монахиня Магдалена „Разговори с децата. Споделянето на вярата“, ИК „Омофор“.
