Как да обясним Светата Троица на децата?
„Как обяснявате Троицата на децата?”, питат ме. Всъщност аз не се опитвам дори да обясня тази божествена тайна. Намерението ми е по-скоро да я представя като реалност, макар да е отвъд способностите на човешкото съзнание да я разбере. Това, което представяме на децата, трябва да съответства на откритата ни от Бога истина, а ние я представяме така, че да подпомогнем връзката между детето и живия Бог. Детето може да познае Бога.
В Светата Троица трите Лица живеят в една Божествена природа. Лицата не трябва да се представят просто като страни на тази една природа само защото идеята е логически по-приемлива. Не съществува логически начин да се разреши привидното противоречие в това, че три абсолютни личности съществуват като една абсолютна личност.
Момиче (7 г.): Но Христос не е Бог. Той е Божи Син.
Сестра Магдалена: Хм, ти си Георгиу [фамилно име] и баща ти е Георгиу. Нещо като това.
Момиче: Аха, разбирам! Те са едно и също, само че са двама. В нашето семейство сме петима.
С. М.: Бог е трима. И Те пак са само един, и то много по-силно, отколкото в едно семейство.
Много богословски „първични” понятия ще трябва да се уточняват по-късно; това, което е важно, е да се подчертае разбирането за пълната божественост на Иисус Христос. Това, както и учението за Троицата са толкова основополагащи, че ако едно дете ги запомни като факти, целият му живот ще се утвърди върху истината и ще бъде проникнат от нея.
Архимандрит Софроний пише: „Пряко познание от този вид по никакъв начин не може да бъде показано чрез логиката. Не може дори да бъде „определено”, като се използват идеи, с които борави човешкият разум”. Срещнах веднъж учител, за когото беше по-лесно да даде на децата по една свещ, която да запалят, а после да я използват, за да запалят още две, и така да им покаже, че са една светлина; но всеки земен пример има своите несъвършенства. „Във времената на вселенските събори отците на Църквата, в опит да приближат съвременниците си до познанието на откровението за Триединия Бог, прибягвали до различни аналогии от видимия свят или от духовната сфера на човека. Така те се борели срещу липсата на разбиране в онези от техните опоненти, за които учението за трите Ипостаси, за които е напълно невъзможно да се слеят, изглеждало като нарушаване на абсолютното единство на Бога. Но методът за обясняване на божествената същност посредством аналогии има и определени недостатъци и понякога може не само да не облекчи, но даже и да попречи на разбирането на учението. Защото не съществува нищо в целия сътворен свят, което да е напълно аналогично на триединството на Бога. Откриваме например аналогията със слънцето, което едновременно свети и топли. Или аналогията с единството у човека, който притежава „триада” духовни качества: ума, като образ на Отца, словото, като образ на Сина, и дъха, като образ на Светия Дух. Подобни аналогии не могат да предадат това, което трябва да се изрази, защото в Божествената Троица Логосът и Духът не са енергии на Отца/Ума, а ипостаси”. Децата не се нуждаят от предварително логическо разбиране, за да почитат Светата Троица като Живия Бог.
Момиче (8 г.): Не мога да разбера това, че Бог е трима, а има само един Бог.
С. М.: Никой, дори и най-умният светец, не го разбира изцяло. Но ти знаеш Кои са трите Лица, нали?
Момиче: Отец, Син…
С. М.: …и Той слезе на земята; това е Иисус Христос.
Момиче: И Светият Дух. Но Кой е Той?
С. М.: Светият Дух – нали си спомняш на Петдесетница, когато всички ученици се събрали и Светият Дух слязъл върху тях? Така че Бог е Отец, но Иисус Христос и Светият Дух са Бог също. И Те са заедно в Едно.
Момиче (личи, че разбира): О! Ясно! Те са три личности, но всъщност е само една личност.
С. М.: Точно така. И когато се молиш на Бога, можеш да си мислиш за всичките трима заедно или за Този, на Когото си решила да се помолиш.
Формулата на момичето беше „еретическа”, защото Бог не е една Личност, а една Същност или Природа. Но и двете гръцки думи, които отците са използвали за Личност и Природа, са означавали „основна реалност”, а е било и важно да са синоними. Така че смисълът, който то беше вложило, не беше „неуместен”, особено за него тогава. Децата напредват духовно, като се молят на всяко от Лицата като Бог и на Светата Троица като Бог, както и църковните молитви ни учат. (Никога не се обръщаме към природата на Бога.) Дори и ако едно дете никога не заговори богословски правилно, то ще усети, че в него живее Отец, Син и Дух Свети.
* * *
Момче (12 г.): Защо Христос е трябвало да си отиде, за да може да слезе Светият Дух?
С. М.: Светият Дух е идвал в света и преди, но когато е слязъл на Петдесетница и е поставил началото на Църквата, ако Христос е бил все още на земята, апостолите е можело да си помислят, че Духът е просто енергия*, излизаща от Христа. Трябвало е да знаят, че Той е някой друг, но в същото време Той им е бил обещан от Христа, изпратен от Христа и от Отца. Той е дошъл от Бога, защото Той е Бог, така както и Отец и Син. Апостолите са знаели вече от Иисус Христос какво е да си в Божието присъствие и разпознали Духа като Бог. И преди Петдесетница Бог е показвал, че е Трима, но на Петдесетница Църквата от опит разбрала, че трите божествени Личности са Едно, а не три форми на енергия.
Цялото събрание на Петдесетница получило това откровение, но апостолите могат да бъдат отделени, защото те били тези, които проповядвали „новото учение”, както се казва в нашите песнопения за празника.
Момче (6 г.): Как Бог е направил Себе Си?
С. М.: Христос създал Адам и Ева и всичките им деца, внуци и правнуци, та чак докато Той слязъл в Богородица и се родил. Така че направил Себе Си. Това ли имаше предвид?
Момче: Донякъде, ами преди това?
С. М.: Имаш предвид как Бог е направил Себе Си Бог, преди да сътвори всичко друго?
Момче (изглежда облекчено, че най-накрая съм схванала): Да.
С. М.: Не е било необходимо да прави нищо, за да направи Себе Си Бог. Той просто си е съществувал от край време и завинаги. Хм, трудно е да се разбере, нали? Отец, Син и Свети Дух никога не са започвали да съществуват както нас. Преди седем години тебе те е нямало, а когато Бог те създаде, ние толкова се зарадвахме. Но Бог винаги съществува първи и никой никога не Го е чакал да се роди.
„Светий Боже, светий Крепкий, светий Безсмертний, помилуй нас”. На английски, за разлика от гръцки, руски и други езици, не става ясно, че „помилуй” е в единствено число и обръщението е към един, а не към много. Но на който и да е език, тази добре позната молитва към Светата Троица е един от най-добрите ключове към тайнството на Царството небесно.
Превод: Людмила Митева
Откъс от книгата на монахиня Магдалена “Разговори с децата. Споделянето на вярата”, ИК “Омофор” 2012
