Светците като свидетели за Преданието



Risuvane iconaСвети Сергий в гората, св. Варвара в кулата си, св. Антоний в пустинята, св. Юлиана у дома си… цял куп свидетели за Христа. Всички са живи, истински, реално присъстващи и могат да станат непосредствена част от нашия живот. Нито един от тях не е далечна фигура от миналото, чиято прашна биография да е просто сбор от клишета.

С. М. (към 12–16-годишни): Зная, че може да си помислите, че това е просто измислено, защото много от тези мъченици девици сякаш имат една и съща история: красива девица и жесток управител, който иска да я ожени, а когато тя откаже, той я измъчва и тя умира. Но ако се замислите, животът наистина следва определени модели – биографиите на всички ви биха имали общи основни елементи: родители гърци, които са дошли в Англия, и т. н. Понякога знаем само основните неща от живота на един светец; а понякога биографът може да предположи нещо, но това не означава, че е невярно. Те често са си имали репортери там, които са записвали всичко стенографски – съдът, това са били официални съдебни дела. Когато наистина имаме записани подробности, се вижда как всяка от тези жени е реагирала по свой собствен начин. Една е смела от самото начало. Друга получава подкрепата на приятелите си християни. Друга се нуждае от велико чудо, за да запази духа си, като св. Марина. Тя е била само на петнадесет, когато е била жестоко измъчвана; когато Бог се намесил да я излекува, това било свидетелство за мъчителите и й дало вяра, когато се изправила пред смъртта. Сигурна съм, че чудотворното й изцеление наистина се е случило. А жените християнки са се славели с моралните си добродетели; управниците са имали властта, от гражданска гледна точка, да изискват чиста и красива девойка.

Момче: Вярно е; девиците в моя клас изглеждат по-добре от уличниците.

Изчаках, докато другите правеха груби, макар и дружелюбни коментари за момчето и речника му.

С. М.: А похотта, преоблечена като любов, бързо се разкрива, както и омразата, когато не получи това, което иска. Промяната в отношението на управниците е естествена. Пък и всички вие познавате монахини, които сами са избрали да не се омъжват. Може някои от тях да са отказали предложенията на мъже, преди да дойдат в манастира. Всичко зависи от това как Бог призовава някого. Тези мъченици девици са имали такава радост в Светия Дух, че не биха могли да приемат дори благословен брак с християнин, камо ли с похотлив управител езичник.

Съществуват много версии на жития на светци, някои от които са по-лесни за четене пред деца, защото са писани за деца. Но тъй като често съм се оказвала неподготвена, осъзнавам, че почти винаги се нуждая от нагаждане на текста, от това да пропусна нещо или от коментар. Стилът и съдържанието почти никога не са напълно подходящи за всеки слушател. Понякога фактите са поднесени с неподходящи или дори погрешни обяснения. Липсата на духовен опит у житиеписеца или фактът, че никога не е срещал светец, понякога оцветяват портрета на описания в оскърбителни краски. От една страна, дори уважението му към светеца може да се окаже вредно, ако той очевидно се страхува да спомене обичайната реалност във връзка с този свят човек. Ето пример: открих на едно събиране по вероучение, че не само аз съм била питана за тоалетните на стилитите (стълпниците). Това не е въпрос, за който трябва да се каже на децата, че не бива да се задава за светец. Нито пък е въпрос, който да оправдава загатващи коментари и да поднася като „благочестиви” (използвана, сякаш е мръсна дума) или „легендарни” разкази, които не говорят за това поради дискретност. Това е въпрос, който трябва да се изясни спокойно, ако бъде поискано обяснение. Когато човек има достатъчно познания, за да може да допълни ежедневните детайли, това е от предимство; но да се използва това познание, за да се омаловажи Преданието, вече не е.

В житието на св. Атанасий четохме, че бил избран за епископ „поради светия си и аскетичен живот и характер”. За да съм сигурна, че децата ще го почувстват като истина, аз добавих: „Виждате ли, не е било само защото е бил секретар на епископа и е познавал администрацията и документацията”.

* * *

С. М. (разказва за св. Антоний): Той бил египтянин.

Момче (Т.) (7 год.): Значи е бил мумия.

Беше нарочно дързък коментар, а не погрешно заключение. Той предизвика смях даже у някои объркани деца, на които им трябваше помощ, за да разграничат двете значения на английската дума „mummy” – ’мъртво тяло в пирамида’ и ’мама’*. Защитих и всички малки деца, на които по-големите се подиграваха, че не са разбрали.

Като видях, че не се притесняват да говорят за мъртъвци (често доста „страховита” тема за някои), казах: „Т. е прав; така били погребвани египтяните. Но те не били християни, а християните не биха го направили точно така, както е в пирамидите. Християните наистина понякога обвиват телата в повивки. Така е било с Иисус Христос. Ако си спомням правилно, св. Антоний са го повили в плаща му и са изкопали дупка в пустинята, за да го погребат”.

Т. (все още дързък, но и с тон на извинение): Само се шегувах!

Без да поставям под въпрос историчността на Синаксара** (защото светците могат да правят изключителни неща), начинът на изложение на житията рядко допада веднага на деца, които не са били запознавани с него от ранно детство у дома. На повечето деца, с които се срещам, той не им е познат и много от тях се отнасят скептично към свръхестествените събития, записани там [1].

„Звучи като приказка”, казват те. Трябва предварително усилно да работим, за да подготвим четенето на житието, да се молим на светеца и да поощрим и децата да го направят. Поднасяме житието по начин, който показва истинността му и подчертава същността на светостта: човек, който живее според Евангелието, е изпълнен с Дух Свети. Ние не описваме магически неща.

Момиче (11 г.): Вижте само светицата [Перпетуа], която нищичко не усещала, когато била подхвърляна на рогата на бик. Бог прави чудо, а тя сякаш е в упойка.

Това момиче имаше завидна вяра в Божията чудотворна намеса. Тя често разказваше откъси от Календара на светците, като наблягаше на ярките чудни събития. Това обаче нямаше ефекта, който тя искаше да постигне, да засили вярата на приятелите си или тяхното разбиране за чудесата.

С. М.: В известен смисъл по-скоро тя е чувствала Бога повече, отколкото каквото и да било друго. Като св. Стефан, който бил погълнат от видението си за небето, докато го убивали с камъни. Помните, когато разговаряхме за литургията и Ф. ни каза, че когато се молиш силно, не усещаш времето; нещо такова е, но още по-силно.

Описанието на архимандрит Софроний за посещението на благодатта ни дава това, което казахме по-горе за светците: „Самият човек тогава се намира в светлина и става подобен на съзерцаваната светлина, одухотворява се от нея, и не вижда, и не чувства нито своята материалност, нито материалността на света” [2].

Dete iconaСветците са истински хора, които са се борили с греха и които са тръгнали от същата паднала природа, която имаме и ние, и от същата благодат при Кръщението, която всички сме получили. Падналото състояние на човека не е естествено и ние сме призовани да бъдем осветени. Бихме доскучали на децата, ако повтаряме тези твърдения при всеки удобен случай, но изразени или не, те оказват влияние на разказа ни. Не трябва да учим децата така, сякаш приемаме еретическата идея за предопределението – т. е. сякаш някои хора са предварително избрани от Бога да бъдат светци. Ако беше така, техните добродетели нямаше да бъдат вече пример за нас. Чувала съм как децата казват: „Е, да, ама той е бил светец”, имайки предвид: „От него можеш да очакваш добродетели, но не и от мене”. Може да е вярно, че Бог не очаква от мене да повторя съвсем точно аскетизма на един светец, но аз съм призован да се оприлича на Христа в живота си и светците са доказателство, че това е възможно.

Момче (9 г.): За кой светец ще ни разкажеш днес?

С. М.: Може би за св. Силуан, защото празникът му приближава?

Момче: Вярно ли е това, което баща ми ми каза, че е пиел водка с литри и едва не убил някого?

С. М.: Да, когато бил млад.

Момче: О, добре! Най-много харесвам „лошите” светци.

С. М.: Никой не е роден светец.

Малките деца понякога питат в началото на разказа: „Това истинска история ли е?” Или: „Това измислена история ли е?” (Веднъж отговорих: „Не, няма феи в тази!”)

Минавайки през градината след урока в клуба, видяхме огромни тикви.

С. М.: Уха! Мислите ли, че Пепеляшка би си взела една от тези за каляска?

Момиче (5 г.) (с леко снизхождение): Не, това е само измислена история. А не като тази за мечката.

За щастие, разказът за св. Серафим е звучал достатъчно реалистично.

А какво става, ако едно дете попадне на нещо „съмнително” в житието на светец? Не може да се налага доверие в текста, като се казва на детето: „Просто трябва да го вярваш”. Учителят трябва да се увери, че съмнението не се дължи на невежество или на цинизъм. Може да се направи оценка на достоверността на източника. Сред приетите православни текстове скалата на достоверност варира от напълно сигурното Писание до неканоничните автори. Макар да е нездравословно да се провокира съмнение, учителят може да не го оборва, ако знае степента на достоверност, но да се увери, че съмнението не е насочено към Църквата като извор на достоверна информация.

Учител: Мисля, че някой може да бъде верен член на Църквата и без да приема, че това наистина се е случило.

Когато Преданието разказва нещо, което не може да се приеме буквално (защото така е изразено), но което в състояние на молитва може да се приеме за не-буквално, или някой светец вече е казал, че не е буквално, тогава можем и ние ясно да го заявим. Не бива да избягваме честен въпрос на детето с уклончиви обяснения за това, как е „вярно в известен смисъл”. Ако не можем или текстът не ни позволява да открием буквалната истина от по-дълбоко заложен смисъл, тогава и това си признаваме.

Учител (за текст от св. Йоан Дамаскин): Не мисля, че това действително се е случило. Мисля, че го е написал като притча.

Друг учител (за същия текст): Вярвам му. [Последвано от доказателства.]

Този текст притежава достоверността на автор светец; учителите са отчели това и двата отговора са верни на православното Предание и на педагогическите принципи. Но само един от двата би бил правилният при пряк въпрос „Истина ли е?”, както децата питат. Трети учител би могъл да каже: „Не зная”.

Понякога църковните текстове може да разказват и басня, без да го заявяват ясно. Това е така, защото посланието е можело най-поучително да бъде предадено в тази форма. Така че, ако някой се подведе, това няма ни най-малко да му навреди. Поправянето на тази заблуда може обаче да нанесе вреда: източникът може да загуби силата си на достоверност и целта на разказа да бъде пропиляна.

Гледано отвън през светски очила, голяма част от това, което Преданието приема за жития, неоправдано се отхвърля като не-история. Учителите трябва да са от вътрешната страна. Светците ни учат как да четем житията на светците и как най-добре да ги представяме на днешните деца.

 

Бележки

* Разговорът, разбира се, се води на английски – бел. прев.
** Или Менологион, или Календар на светците, в който има по едно житие на светец за всеки ден от годината.
1. Вж. и „Чудесата вчера и днес”, глава 2.
2. Свети Силуан Атонски, с. 197. Вж. и „Зло и страдание”, част 2, точка 3, в глава 3.

Превод: Людмила Митева

Откъс от книгата на монахиня Магдалена “Разговори с децата. Споделянето на вярата”, ИК “Омофор” 2012

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: