Църквата – място на среща с Иисус Христос
.jpg)
Наставникът: Ще ти разкажа за Иисус Христос и за Неговия живот. Ще се опитаме заедно да научим малко повече освен традиционното жизнеописание. Тъкмо заради това ще те запозная не само с най-важните събития от житейския Му път. Иска ми се да ти помогна да осъзнаеш, че Иисус Христос е жив, че Той е сред нас.
Търсещият: Как е възможно това?
Наставникът: Когато при възнесението Си Иисус Христос се отправил към небесата, Той се оттеглил от човечеството на земята. Но Той дал обещание да изпрати Светия Дух, Утешителя, Който обитава в нас и животвори. На Петдесетница Духът слязъл над апостолите със сила и ги вдъхновил да организират Църквата. В Църквата, посредством литургията и тайнствата, ние получаваме Господните дарове. Всяко едно от тайнствата ни дарява с присъствието на живия Иисус Христос: Той присъства чрез действието на Светия Дух, Когото призоваваме в молитвите си. От нашето кръщение, до нашето възкресение, посредством тайнствата ние преживяваме живота на Христа. Така с всеки изминат ден Той навлиза в живота ни все по-дълбоко и идва по-близко.
Църквата е Тяло Христово, живият храм, в който можем да извършим срещата си с Христа.
Обичаш ли да идваш на църква?
Търсещият: Вляза ли в църква, се изпълвам с голяма радост пред сиянието на иконите, потопени в светлината на кандила и свещници. Обичам миризмата на тамян и песнопенията, които изпълват душата с мир. Чувствам се щастлив в нашата енория, но трябва да призная, че не съм много наясно със смисъла на всички тези неща.
Наставникът: Тъкмо такава е целта на моите наставления тук. Но дори и преди да разберем всичко, добре е първо да усетим радостта да бъдем в храма, да се почувстваме вкъщи с Бога, в дома на нашия Отец.
Кажи ми истината: не винаги си изпълнен с чувство на радост в храма. Не се ли чувстваш понякога уморен или отегчен?
Търсещият: Да, така е. Понякога богослужението ми се струва твърде продължително.
Наставникът: Богослужебният живот прилича на ежедневието. Дните се редят един след друг и всеки от тях е различен. Има някои периоди, през които службите са еднообразни и проточени. И ето, неочаквано настъпва празник и всичко грейва: песнопенията зазвучават по-отчетливо, думите се произнасят с особена жар. Но преди да стигнеш до деня на радостта, трябва да преминеш през период на себенадмогване и трезвение. Както е при дълъг изнурителен поход, когато най-сетне достигаш върха на планината. Тогава, след положените вече усилия, цялата гледка пред очите ти става далеч по-красива.
Но да се върнем пак към литургията. Успяваш ли да различиш нейния строеж? Разбираш ли какво става?
Търсещият: Винаги разбирам кога се четат евхаристийните молитви и евангелието, но срещам доста трудности с останалите четения и песнопения.
Наставникът: Да, защото Евангелието ни говори пряко за Иисус Христос и Неговите дела. Присъствието на Богочовека в тези книги е очевидно. Те са лична среща на всеки от нас с Него. По-труден и понякога дори неясен е Старият Завет: не е никак лесно да схванем защо е било нужно тази мъчителна история да продължава толкова векове наред. Въпреки това цялата Библия е Откровение на Бога към хората. Когато Бог става Човек, Той се открива в цялата Си пълнота и истина. Старият Завет подготвя хората да разпознаят в лицето на Иисус Сина Божий.
Иисус Христос е и Начало, и Край на Свещеното Писание: Той е Алфата и Омегата.
Да се опитаме да разгледаме как е съставена литургията, какви са нейните извори. Литургията е средството, чрез което Църквата ни учи. За целите на своето обучение тя използва Свещеното Писание, песнопенията и иконите. Богатството на нашите служби е заложено в съвършената хармония между тези три елемента:
1. Свещеното Писание: то се състои от книгите на Библията. Старият Завет е написан от пророците, а Новият Завет – от апостолите. Символът на вярата ни учи, че в Библията чрез пророците говори Светия Дух. По същия начин Светият Дух открива Сина Божий на апостолите и учениците, свидетели на Христовото възкресение.
2. Песнопенията: това са стихове, които се пеят по време на литургията, тъй като човечеството се изразява не само чрез мисъл, но и чрез изкуство. Думите на тези песнопения са писани от свети монаси, отци на Църквата, които също са вдъхновени от Светия Дух и са почитани от цялата Църква. Те размишляват върху благостта на Бога, Който безусловно желае да спаси човечеството. Обясняват връзката между библейските разкази и личността на Иисус Христос. Нещо повече, те ни приканват да славим Бога и да Му благодарим за Неговия план на Спасението – от сътворението до изкуплението на света. Ако само се заслушаш в тези песнопения вече ще създаваш богословие.
3. Иконите: те са свидетели на невидимото. Те учат за същото тайнство, за което учи и Свещеното Писание, защото ни откриват присъствието на Богочовека посредством образи и цветове. Евангелието ни казва: „Дойди и виж” (Йоан. 1:46), а върху иконите откриваме образа на Иисуса Христа.
Върху тях виждаме и светците – те свидетелстват за единството на Църквата. Вгледай се в иконостаса на енорийския си храм: Иисус Христос, Майката Божия и много светци са събрани заедно в съвършено общение и ни приканват да се присъединим към тях.
Търсещият: Често съм слушал да се говори, че иконостасът отделя хората от духовниците и ги изолира от евхаристийната част на службата.
Наставникът: Това отделяне изобщо не е замислено да бъде отделяне или преграда; тъкмо обратното, то помага да станем участници в единството на Църквата. Иисус Христос и светците се съединяват със земното човечество и с грешниците, за да им дарят даровете на небесния свят – това се нарича общение със светците.
Иконостасът
Нека погледнем подредбата на иконостаса и да разучим реда на различните видове икони, като започнем от най-високата част. За пример ще вземем иконостас от руски тип.
.jpg)
Празничен ред: в някои храмове тази поредица от икони се поставя на една от страничните стени.
1. Най-отгоре е поставено разпятието. Без него не е възможна нито молитвата, нито каквато и да било друга връзка с Бога. Кръстът ни разтваря дверите към рая, също както на разкаялия се разбойник.
2. След това идва иконата на Светата Троица, изобразяваща първото явяване на Единия Бог в трите Му лица в дъбравата Мамрè. Всички праотци и пророци отпреди закона – от Авраам до Мойсей – са потопени в размисъл върху това тайнство.
3. В следващия пояс откриваме пророците живели след получаването на Моисеевия закон: Давид, Соломон, Исаия, Йеремия, Йезекиил, Даниил, Илия, Елисей и др. Те са обърнати с лице към Божията Майка, защото живеят в очакване на въплъщението и пророкуват раждането на Сина Божий, заченат в утробата на Дева.
4. Под тях идва редът на великите църковни празници. Той ни разкрива делата и присъствието на Христа в света. Това всъщност е изображение на Новия Завет.
5. В последния ред над царските двери е изобразен „Деисис”. Този ред винаги е задължителен, дори и в най-скромните храмове.
„Деисис” означава молитва, застъпничество. В средата е изобразен Спасителят в Съдния ден. От дясната Му страна стои Неговата Майка, а от лявата – св. Йоан Кръстител: те ходатайстват пред Христа за света и са застъпници за човечеството пред Великия Архиерей. От двете им страни останалите светци са изобразени като застъпници за грешниците. Деисис не приключва с иконата, а се разпростира и в храма, сред вярващите. Верните поемат небесната молитва и я продължават, като сливат своя глас с гласовете на светци и ангели, горещо молят Бога, да даде живот на света.
6. Върху царските двери са изобразени четиримата евангелисти. Те възвестяват „Благата вест” за Царството Божие.
7. Понякога вместо икони на четиримата евангелисти срещаме икона на Благовещението. Това е „Благата вест” за Боговъплъщението, за Богочовека. Върху някои царски двери се среща съчетано представяне на двете теми: евангелистите и благовестието на архангела на Девата.
8. Върху арката непосредствено над царските двери се изобразява Евхаристията. Апостолите са показани в момент на получаване на причастието в неговите два вида – хляб и вино. Това е божествената литургия, Тайната вечеря, пренесена в литургията, която вечно се празнува от Иисус Христос. (срв. гл. 6). Под тази арка ние, верните, получаваме причастие. Така ставаме причастни на „вечната евхаристийна жертва, която е започнала от Светата Троица преди времето, която продължава сега и винаги, во веки веков.”
9. На височината на човешки ръст и сред нас стоят икони на Иисус Христос и на Божията Майка. Пред тях палим свещи и изразяваме почитта си. Иконата на Божията Майка почти винаги е икона на „Богородица Одигитрия”, което ще рече „Пътеводителка”. Тя ни сочи пътя към нейния Син, защото Той е „пътят и истината и животът” (Йоан 14:6).
10. На северните и южните двери обикновено виждаме Ангели. Те ни съпътстват в молитвите и ни свързват с небесното богослужение, изпълнявано от тях посредством техните песни.
11. От двете страни се поставят икони на храмовия светия или на събитието, на което е посветен храмът.
Съществуват и ред други неща в Църквата, които не подлежат на словесно описание и анализ – такива са, например, литургичните жестове, изразяващи почитта, любовта и благоговението пред Бога. Всичко е насочено към желанието да внасяме мир в душата: ритмичното кадене, припяването на думите, хармонията между отмерения ритъм и текста. Всички тези неща ни помагат да усетим присъствието на Бога, учат ни да се обръщаме към Него.
Има го, разбира се, и елемента на непредвиденото: срещата с другите; човека до нас, „ближния”; приятелските чувства; любезните думи; умилителната гледка на децата; има ги също противоречията и смущаващите преживявания. Но първо и преди всичко Църквата представлява място, където винаги има възможност за опрощаване и помиряване. Победата винаги е на страната на любовта, която ни разкрива Христовото присъствие: мир вам.
Това е същата онази Църква, където имаме възможност да се срещаме с Бога чрез силата на литургията, чрез Свещеното Писание, чрез иконите и чрез ближния.
Църквата е мястото, където Бог получава въплъщение – мястото, където Той добива присъствие в тайнствата. Иисус Христос ни се открива. Ние, за жалост, нерядко се показваме и слепи, и глухи, а сърцата ни остават като издялани от камък. Тогава на помощ ни идва Светият Дух: Той просветлява очите ни, за да срещнем погледа на Христа, отваря ушите ни, за да чуем словото Му, стопля сърцата ни, за да станат по-меки, влива сили в гласа ни, за да Го прославяме с хвалебни слова, и ни учи навред да огласяваме „Благата вест” за Неговото идване.
Духът и Синът ни учат да бъдем едно като братя, да станем едно тяло, тялото Христово. Тогава ще можем да се обърнем към Отца в един глас. Заедно ще можем всички да влезем в Царството небесно, на Отца и Сина, и на Светия Дух, за да прославяме Св. Троица сега и винаги – Един Трисвет Бог.
Сега излизаме от храма, след като получихме от Бога нашите съвършени дарове – красота, благодат, светлина. Свещеникът ни изтпраща с думите: „Излезте с мир!” Това не означава, че си тръгваме успокоени, заситени и удовлетворени, за да си живеем своя кротък, несмутим и безучастен живот.
Не! Това означава: „Вървете и занесете на целия свят онова, което получихте тук, огласявайте благовестието за Царството Божие. Нека всеки човек грейне като звезда и възвести Христовия мир навсякъде по света.”
.jpg)
„Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи” (Мат. 5:14-15).
Превод: Анжела Петрова
Из книгата "Въплътилият се Бог"
Следвайте ни
Бижу:
АЗ СЪМ ВЛЮБЕНА
по рождение –
и съм радостна, че ми личи.
Непробудени
въжделения
ме следят с любопитни очи.
Непоробена,
непогребана,
аз живея дори и насън.
още /> Аз съм огнена,
аз съм ледена,
аз съм всичко, което не съм.
Коловозите
на годините
към последната гара летят.
Некролозите
на роднините
все по-често отпред се редят.
Сякаш тънък плет
ни разделя пак –
и надничам зад тази черта…
Аз не чакам ред.
Аз не искам знак.
Аз съм влюбена даже в смъртта!
Но задраскали
по вратата ми
неизплакана нечия скръб,
мигом ласките
на душата ми
ще ме върнат по стръмния ръб.
Без погубване
в съжаления
от ръба ще протегна ръка…
Аз съм влюбена
по рождение.
И желая да бъде така.
Светлана Йонкова
Иинтересното във вярата извън материалната украса на храма и логиката на богослуженията е до каква степен свещенослужителя или духовника се намира във връзка с Бога и до каква степен той наистина е Божий угодник и избраник, който може реално да принесе даровете на Светия Дух и да ни въведе в общение с Христос. Защото през комунизма не се атакуваха материалните вещи на култа, а се атакуваше личността на свещеника и духовника чрез всички методи и средства, които човечеството познава за унищожение на другия, различния от теб. Защото моето мнение, от това, което знам за историята на комунизма и последвалите 20 година простащина и профанизация на българите е, че често пъти реалният носител на божественото не се намира в кадровата обстановка на официалната институция, а много мъченици и праведници са били жестоко гонени. Ако следваме логиката на християнската пропаганда и апологетика, то молитвите на мъчениците ще се чуват много повече пред Бога, отколкото на официалния духовник. А БПЦ?
Камбанен звън убива болестите
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-07-04&article=331100
Хисарския поп мечтае за Книгата на Гинес
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-07-04&article=331122
В едно предаване по телевизията един лечител, който по неговите думи изчиства отрицателна енергия каза, че той получава пари за свършена работа. Интересно каква работа върши БПЦ, като се има предвид, че и Христос е казал „Даром получихте, даром давайте“. Ако свещеникът не е Божи угодник и избраник, който въпреки тайнствата не се намира в контакт с Бога и следователно Бог не отвръща на службите и ритуалите му, то тогава каква работа върши духовника? БПЦ не е нито център на знанието, нито има социална дейност в духа на заръката на Христос за братолюбие и хуманност, нито води културна и просветна дейност. Всичко това, включително издръжката на богословските факултети го прави държавата, а по место го прави народа, който заради политиката на комунизма 50 години се ограмотяваше и живееше без почти никакво участие на Църквата. И ако службите и ритуалите на БПЦ не се чуват пред Бога и Тя няма социална дейност, то каква работа върши? Как при това действие и бездействие ще ни се спаси душата?
В един свой коменатр един потребител на православие.бг каза, че у нас всеки се спасява поеднично. Аз мисля че това е верна констатация и то дори въпреки политиката на БПЦ. Все пак Бог проимшлява за всичко, а от историята имаме примери за истинска религиозност и Божия намеса в делата на хората, както и българска народна критериалност за това, кой е Божи човек, кой пророк, кой истински Божи служител и кой е шарлатанин. Имаме примери за истинска служба на Бога, както и дела и слова на мъченици и праведници. Затова като оценяваме БПЦ ние следва да пристъпим към тази оценка с оглед нормите и критериалността на българската нормативна култура и нашия опит от историята, която според думите на немския философ Шилер е световен съд. Именно този съд чака БПЦ на Земята преди съда на Бога и от това нещо днешните църковници у нас не могат да се отърват.
http://www.bg-history.info/5201/Edin-aspekt-na-sushtinata-na-bulgarskiia-vupros-v-istoriiata-Kum-filosofiiata-na-bulgarskata-istoriia.html