Яков Зеведеев, Яков Алфеев и Яков, брат Господен

Sv. Yakov, brat Gospoden

Св. ап. Яков, брат Господен

Личното име Яков често се споменава в текстовете на Новия Завет. Ако изключим старозаветния праведник Яков, който също така често се споменава като пример или тип за определени събития, колко лица с името Яков срещаме в новозаветната Църква?

В Свещеното Писание на Новия Завет съществуват три лица, които носят името Яков, а именно: Яков Зеведеев, Яков Алфеев и Яков, брат Господен. При четенето на новозаветните писания е важно да правим разлика между тези личности, споменати на различни места, тъй като в противен случай може да се стигне до недоразумение или недоумение за кой точно Яков става дума. В нашето изложение ще се ограничим само с данните за личностите, които са ни достъпни в Новия Завет, без оглед на многото истории и просопографски данни, които по-късната църковна традиция е запазила за тях.

В гръцкия текст на Новия Завет името Яков се среща в два варианта, които в сръбския превод не се различават. Написано на гръцки като Ἰακὼβ, то винаги се отнася за старозаветния патриарх Яков (вж. напр. Мат. 1:2; 8:11; Марк. 12:26; Лук. 1:33; 20:37; Йоан. 4:5-6; Деян. 7; Рим. 9:13 и др.), докато написано по другия начин, като Ίὰκωβος, личното име Яков се отнася за тримата негови носители, апостолски личности, които вече споменахме.

Яков Зеведеев

Sv. Yakov ZevedeevЯков Зеведеев е бил роден брат на апостол Йоан Богослов. Двамата заедно се посочват в списъка на Дванадесетте, веднага след апостол Петър. И Иакова Зеведеева и Йоана, брат на Иакова, на които даде име Воанергес, сиреч, синове на гърма (Марк. 3:17). Яков се споменава преди Йоан, което навежда на мисълта, че той е бил негов по-голям брат. В най-стария списък на Дванадесетте в Евангелието според Марко братята Зеведееви се споменават заедно, за разлика от Петър и Андрей, които всъщност разделят техните имена в списъка (Марк. 3:16-18). За разлика от Яков Алфеев, за Яков Зеведеев разполагаме с повече данни. Той е един от тримата привилегировани ученици. Заедно с Петър и Йоан присъства на възкресяването на дъщерята на началника на синагогата (Марк. 5:37). Със същите двама присъства на планината, когато Господ Иисус се преобразява (Марк. 9:2). Той, заедно с брат си, се появява в разказа за молбата на Зеведеевите синове да заемат най-близките места до Господа в Неговата слава (Марк. 10:35-40), което предизвикало негодуванието на останалите апостоли (Марк. 10:41). Тази молба била повод Иисус ясно да формулира същността на християнския живот, който трябва да се състои в служене и жертване за другите (Марк. 10:42-45). В групата на учениците е, пред които Иисус предсказва разрушаването на храма (Марк. 13:3) и отново само с Петър и Йоан при последната молитва на Иисус в Гетсимания (14:33). Следователно, Яков Зеведеев не само принадлежал към кръга на Дванадесетте, но и към един по-тесен кръг на най-близките ученици на Иисус Христос. След Христовото Възкресение Яков е в Йерусалим с останалите ученици, където в списъка на апостолите се споменава веднага след Петър, по-точно в двойка с него (Деян. 1:13), което свидетелства за неговото високо положение между апостолите. СледВъзкресението верният Христов последовател апостол Яков Зеведеев е пострадал много рано в Йерусалим за вярата си по време на Ирод Антипа І (41-48 г.): “А в това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Иакова, брата Иоанов” (Деян. 12:1-2).

Яков, брат Господен

Sv. Yakov, brat GospodenЯков, брат Господен, за разлика от Яков Алфеев и Яков Зеведеев, става последовател на Иисус Христос едва след Неговата смърт и Възкресение. Апостол Павел споменава, че Възкръсналият Господ се е явил едновременно на мнозина, сред които бил и Яков (1 Кор. 15:7). Тук Павел сигурно има предвид Яков, брат Господен, тъй като преди това вече е споменал, че Възкръсналият се е явил на Дванадесетте, към които принадлежал Яков Зеведеев (1 Кор. 15:5). Може би това боговидение е определило по-нататъшния житейски път на Яков, брат Господен. Апостол Павел го споменава като един от апостолите, когото е срещнал при своето посещение в Йерусалим (Гал. 1:19), като свой сътрудник в мисията (Гал. 2:9), но и като авторитет, на когото са се позовавали строгите юдеохристияни, изискващи от християните от езичниците да приемат юдейските обичаи (Гал. 2:12). В историята на християнската Църква той се споменава като носител на църковен авторитет по-конкретно на апостолския събор в Йерусалим (15:13), когато и излага своето меродавно мнение във връзка с по-нататъшното отношение на християните към езичниците, заинтересовани да приемат християнството: техните задължения към юдейството са редуцирани до минимум (Деян. 15:19-20). Яков, брат Господен, в раннохристиянската традиция е запомнен и като писател на едно новозаветно съчинение, Съборно послание на Яков, което е проникнато с дух на християнска любов, социална справедливост и непоколебима вяра в Бога. За разлика от много апостоли, които са пострадали и са били гонени непосредствено след страданието на архидякон Стефан (Деян. 6:14; 7), Яков наистина прекарал целия си живот в Йерусалим, а благодарение на своя високонравствен начин на живот не е оставил място на юдейските религиозни авторитети да го осъдят за предателство към отеческата вяра. Неговата ревност за Закона му донесла и званието „Праведен”. Впрочем около 60-а година политическата ситуация в Йерусалим ставала все по-изострена, затова и Якововата юдеохристиянска църква се превърнала в мишена на юдейските религиозни авторитети. Юдейският историк Йосиф Флавий пише, че Яков бил убит през 62-ра година – въз основа на мнозинството от садукейския синедрион, което твърдяло, че е нарушил Закона. Фарисеите, които също така били много строги по отношение на спазването на Закона, не се съгласили с това решение и дори протестирали против него пред новия управник. Това показва, че Яков е пострадал като жертва на политическа интрига и че неговият юдеохристиянски морал е бил светла точка дори и за противниците на християните, фарисеите. Скоро след смъртта на Яков йерусалимската общност постепенно намалява, за да изгуби всякакво влияние след военните 64-70-а години. Яков, брат Господен, бил много почитана личност в църквите на Изток. Опитвайки се да използват неговия общоцърковен авторитет, мнозина са писали съчинения под неговото име, от които най-известно е Протоевангелие на Яков, описващо живота на Пресвета Богородица. Най-старата източна Литургия носи именно неговото име: света Литургия на апостол Яков, брат Господен. В много преписи на Новия Завет на неговото послание е поставяно дори пред посланията на Павел, което е ясен показател за авторитета, с който светият апостол и мъченик се е ползвал в църковните общности на изток.

Яков Алфеев

Sv. Yakov AlfeevЗа Яков Алфеев няма данни в новозаветните писания. Той се споменава като един от дванадесетте апостоли (Марк. 3:18). Алфей е бил негов баща, за когото също така няма никакви данни. Яков Алфеев се споменава само в редицата на Дванадесетте, но никога като главно действащо лице в описаните в Евангелията събития, нито пък отделно се тематизират неговите апостолски и мисионерски трудове в периода след Възкресение. I www.svetiapostoli.com.

 

 

 

 

 

 

Превод: Татяна Филева

Близки теми: